Вълчи празници

Тия празници се празнуват в чест на вълците. Това е второ празненство в чест на тоя хищен и пакостен звяр; първото празненство е през м. фавруари, първа, втори и трети ден, наречени Трифунците. Там е тридневен [празник], а тук е три пъти по тридневен, плюс още един, най-последен, в чест на най-опасния вълк. Първият вълчи празник,11 ноември, или Дзверинден, както го наричат в с. Колибите, Троянско, е зъл, но най-последният, наречен Куцулан или Натлапан, е най- лошнят, най-опасният.

В някои места тия празници са намалени на седем, а някъде и на пет, а някъде и на три дни, обаче неработката трае през целите десет дни.

Общото представление за тия дзвереини празници е такова: през тия дни престава всякаква женска ръкоделна работа. Никой не преде, не тъче, не крой, не шие, не влачи вълна, не наплита. Ножиците, с които се крой или реже, са заклопеки и завързани добре, та никой да не може да ги отвърже. Това се прави, да не би някое от децата случайно да ги земе и отвърже. Но и това не стига: да не ги докачи някое дете и да се мъчи да ги отвърже тия вързани ножици се вдигат някъде нависоко: на полицата, при иконата, на гредата. Ако има в къщи нож заклопник, т.е. който се отваря и затваря като бритвите, и той ще бъде вързан и ще се вдигне нависоко да не би някой да го вземе, отвърже и отклопи. Сол се не чука, защото устата на чутурата трябва да са привързани отгоре със зебло и извърнати надолу; това се прави да не могат вълците да си отварят устата, защото, както се спомена и по-горе, не всякога вълкът може да отваря челюстите си.Около огъня и зад вратата лепят с кал — да се залепят очите на вълка да не може да види овците, защото вълкът само вижда, а не може да подуши, както това прави кучето.

В с. Подвес, Карнобатско, празнуват вълчи празници пет дни: първи и втори празнуват преди заговезни—12 и 13 ноември, а четвърти и пети — след заговезни — 15 и 16 ноември; третият ден — 14 ноември, на самия ден на заговезни. Тоя ден тук носи название Хилип, т.е. Филип; последният ден от Вълчите празници празнуват на 16 ноември (апостол евангелист Матей), който носи название Куцулан, най-лошият, най-опасният вълк. На тоя ден, като почва да мръква, мажат с кал вратата и камината, за да бъдат вълците слепи, та да не могат да виждат овците. Мажат още и вънка къщата, т.е. стените.

В с. Колибите, Троянско, тия дни се наричат Зверени празници; тук под името звяр се разбира вълкът. Празнуват три дни. Средният е на заговезни, т.е. на 14 ноември, а последният се казва Куцулан и е най-страшният.

В с. Твърдина, Новозагорско, се наричат Вълчи празници и са девет дни: три празнуват,три работят и после пак три дни празнуват. Последният носи названието Кацулан и се пада на 21 ноември, отдето тоя празник тук се нарича Вълчата богородица. „Тая Богородица заповядва на вълците“. Има три Богородици: Голямата, Малката и Вълчата; Вълчата е средната. Тия три Богородици са три сестри. Оттук излиза: празнуват 13, 14 и 15 ноември; работят 16, 17 и 18 и после пак празнуват 19, 20 и 21 ноември.

В с. Медвен. Котленско, тия празници се казват вълчите празници. Празнуват ги една неделя, като започнат от заговезни, т.е. от 14 ноември; свършват се на вълчата Богородица (21 ноември, Въведение), който ден се нарича Куцулан. Когато почнат празниците, завързват ножиците и ги вдигат на високо да не могат да ги докачат децата. Вързват ножиците, за да са завързани и устата на вълците през годината. Също и не тъкат, за да не отварят кросното и напрусците.

В с. Кипилово, Еленско, тия дни се казват вълчи празници тук и по-нататък става въпрос за Коледните заговезни и празнуват цяла неделя, като начинят от заговезни. Последният е Куцулан.

В с. Литаково, Орханийско, тия днн се казват Вълчите празници и празнуват една неделя, от 14 до 21 ноември. На 21 ноември е Куцулан.

В с. Шипка тия дни се казват Вълчите празници и започват от Св. Филип, заговезни 14 ноември до Богородица вълчата; тоя ден се казва Куцулан. Връзват ножиците и ги вдигат да бъдат вързани устата на вълците.

В с. Вресово. Айтоско, се казват тия празници Вълчите празници; те започват два дни преди заговезни — от 12 ноември, и траят три дни след заговезни.

В с. Риш, Преславско, тия празници наречени Вълчи празници се празнуват осем дни, започват от Св. Мина, 11 ноември. Най-сетнешният е най-големият, най-лошият.

В гр. Панагюрище Вълчите празници започват от Св. Мина, 11 ноември. Ножиците завързват с парцали, а дараците, с които влачат вълна, залепват със сурово лайно говеждо. Нож заклопник не се отклапва; сол не се чука в кутела (чутуря), защото тогава на вълците ще бъдат отвързани устата през годината и ще давят много овци и стока. Около огъня и зад вратата лепят с кал, та да бъдат залепени очите на вълците да не виждат овците и стоката.

Лепят със замужени (зажмали, притворени) очи и наричат:

Да му залепя устата,

Да му залепя очите,

Да му залепя краката.

Тоя ден не пипали и гребен.

В с. Желява, Софийско, тия празници, наречени Вълчяци празнуват се цяла неделя, като се почне от Св. Мина 11 ноември. Най-последният, който се пада на Вълчата Богородица (21 ноември) се казва Куцулан,  той е най-лошнят.

В с. Лопя, Тетевенско, Вълчите празници се наричат още и Рангелови празници и се празнуват десет дни. Десетият ден Вълчата Богородица, се нарича Куцулан; той е най-лошият.

В с. Брусен, Тетевенско, Рангелови празници са седем дни и три дни са Вълчи празници. Започват от Св. Мина, последният е Куцулан той е най-страшният. Тоя ден (21ноември) се казва Куцулан, защото се празнува в чест на куция вълк. Има такава приказка за тоя вълк:

„Някога дядо Господ дал време на вълците да ядат. Всичките се спуснали да грабят и всеки взел овца, овен, кон или вол и се наситил. Един вълк бил куц, та не могъл да стигне навреме и останал най-назад и гладен. Той не намерил никакъв добитък и се спрял под едно крушево дърво, а на дървото имало случайно човек, който брал круши. „Е, рекъл Куцулан, ти си ми на късмет, тебе ще изям.“ Човекът казал: „Това не е право; аз не съм ни овца, ни вол, ни кон. Хайде да питаме дядо Господа да видим какво той ще каже!“ „Хайде“ отговорил вълкът. Отишли при бога и му разправили работата. Господ, като изслушал и двамата, рекъл: „Правото е: кой какво е срещнал, негово да бъде. Другите вълци са срещнали овци, коне, говеда, от които са се наяли; тоя куц вълк е срещнал човек, от човек ще се нахрани.“ И Куцулан нападнал човека и го изял.“

Ето защо тоя вълк е най-лошият; така останало той да се храни само с човек.

В с. Тодьовци, Еленско, Вълчите празници празнуват цяла неделя; започват два дни преди заговезни (от 12 ноември) и се наричат два предни вълчи празници, после идат два средни, а после -— два последни. В началото, т.е. на първия вълчи празник— 12 ноември, на ключалката слагат веригата и я връзват и там седи цяла неделя вързана. Ножици също така връзват и не ги отварят цяла седмица. Това правят, за да бъдат устата на вълците заключени.

В с. Пиргос, Русенско, Вълчите празници се празнуват пет дена, започват от 11 ноември. В някои къщи започват тия празници на втория ден на Рангеловден. Цървули не дупчат, сапун не пипат и нищо друго не работят.

В с. Топлеш, Габровско, тия празници се казват Рангелови празници и се празнуват цяла неделя. Започват два деня след Рангеловден — 10 ноември. Цялата неделя не предат, не тъкат, не шият. Сутринта на първия празник една жена в къщата ще вземе игла и конец и отива зад вратата. Там си зашива задната пола на ризата; друга жена ще я пита: „Какво шиеш тамо?“ Първата жена отговаря: „Шия на мечката и на вълка устата и очите“ Сетне забожда иглата на пазвата.

В Тетевене тия празници се наричат Вълчите празници и се празнуват една неделя. Срещу първия вълчи празник вечерта лепят с кал пезуля (камината), за да бъдат залепени на вълците очите да не могат да видят овците. Цялата неделя не работят нищо; ножици не разклапят. Последният вълчи празник се нарича Куцулан и се празнува в чест на най-стария вълк, който е най-страшният, най-лошият. Нарича се Куцулан, защото са му пребити краката.

В с. Марашки Тръстеник, Плевенско, тия празници се казват Xрангелови празници. Някога са празнувани шест дни, а в някои къщи и десет дни. Днеска празнуват три дни, като започват от третия ден след Рангеловден, т.е. от 11 ноември. Третият ден се казва Куцулан, Клекуцан или Натлапан. Тогава нищо, ама нищо не пипат. Срещу първия празник взимат ножиците и с тях хващат въглен и го, слагат на дарака. После усукват връв, връзват три възела в чест на трите празника и с тая връв увиват ножиците да не би някой да ги отвори. На третия празник развързват ножиците, а самата връв хвърлят в огъня.

В с. Брястовица и Перущица. Пловдивско, Вълчите празници празнуват от вечерта на 10 ноември, до 15 същия месец. Взимат помета— парцал, с който омитат пещта, ожега и лопатата, с която вадят хляба от пещта, и всички тия вещи слагат в пещта и запушват устата на пещта, за да бъдат затворени устата на вълка. Взимат после веригата и я завързват над огнището, за да бъдат челюстите на вълка завързани, а така също и краката. Жените отиват зад вратата на кошарите и тук зашиват предните и задните поли на ризите си. Кошарите, в които се държат воловете и конете, не ринат докато траят празниците. През тия дни гребен не пипат и мъжете се не решат, нито обличат нова риза, а жените не пипат нищо: не перат, не тъкат, не шият, не предат, нито плетат. Ножици не отварят, затова и кроячите (терзиите) през тая неделя не работят. Някои дори не режат хляб с нож, а го чупят; други пък не излизат по полето и по гората.

В с. Голямо Алъчкьой, Добричко, тия дни, Вълчите празнаци, празнуват от 12 до 19 ноември. Не работят нищо. Разказва се: „Едно време една жена, като не искала да празнува, закърпила тоя ден на мъжа си абата /горната дреха/ и турила на рамото една яма (закръпка). Мъжът облякъл абата и отишъл в гората за дърва. Един вълк дошъл при него, нападнал го и откъснал само закръпката от рамото на абата и си отишъл. Друг един човек бил срещнат от вълк. Вълкът искал да го изяде, където не празнувал тия празници. Човекът му се примолил да го опрости_:като му се обещал че занапред ще празнува празниците му.“

Във Велес на коледни заговезни, който имат стока: овци, коне, говеда и др, „завързват“ устата на вълците. Затварят гребените (дараците), с които влачат вълна, и ножовете. Тогава се връзват празниците, защото има няколко празника преди nоклади. Празнуват цяла неделя и през тая неделя не секат нищо с нож и не отварят гребените (дараците).

В Рупчос на 21 ноември гледат какво ще е времето. Ако е ясно и хубаво, то през идещото лято пчелите ще бъдат добри, ще се роеват добре и ще дадат много мед; ако ли пък времето бъде мъгливо, или вали сняг, пчелите няма да роят добре и няма да има много мед. Така също гледат и на 2 февруари, т.е. вторня Трифунец. или Сретение.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов