Бъдни вечер – 3 част

Трапезата с предложените жертвоприношения. Трапезата се различава от обикновените: синия, паралия, софра и пр. Тия са катадневни обреди и вечери; трапезата е тържествена и обредна.

Трапезата се слага само когато има голямо празненство или други тържествени случая: сватба, кръщение, смърт, служба, оброк,сбор, празници с обреди и жертвоприношения, т.е. случаи, когато присъствуващите са мнозина и когато се кади.

Под името трапеза следователно се разбира обредно или тържествено пируване и ядене. „Слагам трапеза^“ — значи давам обредно или тържествено пиршество с многолюдно присъствие.

Вънкашна, реална форма на трапезата като покъщнина е всякога дълга, а на челото е кръгла. Тая обредна и тържествена трапеза в нашите обредни сватбарски, момински и седалки песни се възпява всякога с епитети: шестореди, „седмополи“, които са обикновено „позлатени“.

Седнал ми е боляр Пею

със своите дванайсет сина

На трапези позлатени

или

Седнали ми са отбор гости

На трапези шестореди,

Шестореди, седмополи,

Тия трапези шестореди седмополи, и позлатели са били всякога тържествени, т.е били всякога царски и болярски трапези. Нашите царе, когато са давали пиршества, или нашите боляри устроявали са такива шестореди и седмополи трапези.

Шестореда се казва, защото има шест продълговати трапези; седмолола се казва, защото на тая трапеза има седем реда за сядане. Тия трапези са съществували някога преди 100—200 г., когато е имало задруги и по 100—150 членове в едно семейство. Тогава такава трапеза е имало във всяка задруга и се е слагала всякога в обредни и тържествени случаи, когато трябвало да седнат наедно цялата челяд в задругата.

Тая трапеза начело е имала софра като яйце или елипсовидна; до тая софра са прилепени шест други продължени софри, сковани от две дъски. Тия софри съставлявали общата шесторедна трапеза.

Тя се покривала всякога с месали. Домакинът, домакинката и по-старите мъже са сядали на челната софра, а другите са сядали поред по своята възраст и по своя пол на дългите софри. Момите, будните и децата са сядали всякога на крайните места.

Днес от някогашната трапеза е останала само челната софра, наречена в Западна България ястагач, и една от дългите софри, скована от две дъски; тя се прилепва към челната софра. Употребяват се отделно, а имаги и цели, т.е. челната софра с дългата.

Трапезата се покрива с месал. Месалът е вълнен, тъкан в дома, разноцветен — алено_т черно, жълто и др; месалът е дълъг, колкото и трапезата, т.е не по-кратък от три метра: широк е от две поли, а има и от една.

На трапезата има ръченик. т.е, кърпа за ръцете, тоя ръченик е конопен, но понякога е смес с вълна; има ги памучни и днеска се срещат повече такива. Ръченикът е дълъг 10 до 15 м., т.е. толкова, колкото може да послужи на всичките насядали на трапезата гости. Без месал и без ръченик трапеза не се слага.

На такава трапеза се слагат жертвоприношенията на Бъдня вечер.

Жертвоприношенията са: обредните хлябове, които описахме, вино, ястия и други предмети, които са повечето сухи плодове.

Ястия на Бъдня вечер трябва да има обезателно. Тия ястия в различните краища не са еднакви Те представляват един битов интерес, защото във всеки край на трапезата се слагат такива произведения, каквито произвежда земята в дадения край. Има ястия, които са общи, но все пак се различават в нещо.

В с. Бъзовец (Ломско, преселени българи от Румъния) варят и слагат: боб, тиквеник, бял лук (чесън) и орехи. Ралника турят под масата в сламата. Белия лук нижат на децата на герданчета да го носят от зло. Сламата палят на тока (мястото, дето вършат). В селата Вълчедръма (Ломско), Чупрене (Белоградчишко), Чипровци и Клисура (Берковско),Старопатица и Раковица (Кулско), Ново село (Видинско), Бяла Слатина, Кнежа, Алтимир (Оряховско), Чирен, Камено поле. Влашко село (Врачанско), т. е. в целия Западен край, слагат тая вечер на трапезата: тиквеник или само тикви, боб (търка), сарми (пълнени с ориз, някога е уров, т.е. жито, смлято на ръшница): в някои села слагат и пълнени, тъпкани чушки (с. Смоляновци), леща или грах търкани (наместо боб), орехи, чеснов лук, няколко купени царевица, вино в една паничка: просо, семе от гръст и солница, пеплец от огнището, а под трапезата—слама, т. е. всичко, което съставлява селското стопанство. Белия лук хапват и носят от зло; пеплеца хвърлят в хамбаря, за да се запази житото от главня; зрънцата, които намерят в сламата, хвъргат в житото, оставено за семе, за да бъдат запазени нивите от бродници и други злини, солницата хвъргат в кърмилката на овците и кравите, за да бъдат запазени от мамници — бродници, и от всяка болест. Освен това от тая кадена сол и от просото пазят за лек от уроки и други болести; семето от гръстите хвъргат в семето, което сеят, та гръстите бъдат добри и запазени от злини. От орехите всеки чупи по един, за да се види късметът: ако е пълен—добро е, ако е шупъл (празен) —не е добро- В селата Ружинци, Дълго поле, Мехмедовци, Карбинци, Медовница (Белоградчишко) взимат сажди от комина и ги смесват с орехи, която смес пазят за св. Трифун, та лекуват с нея лозята.

В с. Марашки Тръстеник (Плевенско) слагат: сарма боб (търкан), варено жито, тъпкани чушки, за да бъдат пилетата качулати, варени сухи сливи или круши, орехи, чесън, вино, пепел, просо, жито (неварено). Пепелта и просото пазят за цяр; житото хвърлят в семето, за да бъде запазено от бродници и главня; чесновия лук носят от зло.

В с. Турски Тръстеник и с. Въбел, Никополско, на трапезата слагат: боб (търкан), capми (с ориз, някога гуждали уров, булгур и орехи), жито, тикви, чесън лук, кромид, сухи сливи, круши, пепел, пясък, тор, просо, ячмик, царевица и вино. Чесновия лук хапват и носят през Мръсните дни от зло; кромида дават на булките и жените, за да имат мляко; просото и ячмика скътват за цяр; пепелта и пясъка хвърлят в семето да не лови главня; торта хвъргат в нивата да ражда, да бъде плодовита.

В селата Козар Белене, Балван, Белица, Две могили, Пиргос слагат; боб (търкан), сарми, тикви или тиквеник, чеснов лук, орехи, вино, ошаф, сол, просо. Чесновия лук кълнат и ядат от бяс; със солта закърмяват добитъка от болест; просото скътват за цяр.

В селата Марковча, Смядово и Риш слагат: фасул (джуркан)_,гушки (capми) с ориз, понякога с булгур и орехи, орехи, чеснов лук, кромид, ошав (сушени круши и сливи), зеле, вино, грозде.

В селата Войвода и Хърсово слагат: фасул (джуркан), сарми (с ориз и орехи), жито, ошав (сливи и круши), чеснов лук, вино и грозде.

В с. Топлеш (Габровско) слагат: боб джуркан, круши и орехи и то толкова, колкото са души в къщи, като наричат всекти му по един; после всеки чупи своя орех да види късмета си.

В Тетевене слагат: сарми, боб, ошав (сухи сливи и круши) мед. Също слагат чесън и орехи.

В с.Лопян (Тетевенско) слагат и кадят; пилета (сарми), боб и зеле, чеснов лук и овес. Чесновия лук пазят за цяр срещу уроки и се носи от булка родилка, първескиня (с първа рожба), от деца, от лазарки, от момчета коледарчета, т. е. изобщо които могат да урочасат. Овеса зимат моми и момци в джеба си, та да видят през нощта кой им е на късмет. Под паралията (софрата) турят в паница и кадят от тоя мед, който са зели на Прокопие; после служи за цяр. Правят тиквеник и го кадят.

В с. Литаково (Орханчйско) слагат: тиквеник, боб, круши, орехи, в шиник слама и бял лук. После прекадването всеки зима от сламата и гледа да намери зрънце. Белия лук носят на гушата. Ралникът е положен под паралията; като се прекади тургат го край огнището, дето седи при главните до Богоявление. На Богоявление го отнасят на реката,окъпват го, увиват го в чист месал и го отнисат у дома.

В с. Тодьовци (Еленско) слагат: фасул, сарма, орехи, чеснов лук и всичко, що има в къщи.

В с. Кипилово (Еленско) кадят на софрата: цяла зелка, чеснов лук, орехи и сарма и от всичко, що има в къщи.

В селата Лесидрен и Лопян слагат: боб, жито и сарма. Тук не гуждат чеснов лук и орехи.

В селата Желява, Байлово и др.(Софийско) слагат: боб, сарма, жито, вино, просо и всичко, що има в къщи, но непременно трябва да има счукан чесън с орехи и смесен с вода. Всеки преди да почне да яде, трябва да кусне от чесъна. Под трапезата постилат слама.

В Панагюрище на трапезата кадят девет гозби:чушки(сарми),зелник, боб (джуркан), мед, сушалки (круши, сливи), чеснов лук, орехи, туршия, трици. Зелникът е направен от 9 петури (листове, обги). Под трапезата слагат слама. Чесновия лук кадят да има чест през годината и всеки яде от него да не лови бяс. Медът е за кошерите, да се плодят.

От всичко, що е сложено на софрата и прекадено, вима се по малко и се кърми добитъкът да се плоди и да е здрав. От орехите всеки чупи по едни да види късмета си. Триците слагат в кърмилката на стоката, също закърмят воловете с кравайчето, което е отгоре на хляба да са здрави.

В с. Клисура на трапезата слагат и кадят три манджи: сарма, фасул и ошав (круши, чукундур и сливи), а трябва да има всичко девет тюрлии [вида), затова слагат още: рапон (стрит), вино, чеснов лук, кромид, орехи, бучка сол, брашънце, топла турта с мед; в една паничка слагат още трички и пеплец. Всичките тия неща, тричките, пеплецът, кромидът, чесновият лук и солта служат за цяр; орехите чукат още вечерта, а всеки да си види късмета; от солта лизнува всеки за здраве; с тричките пушат децата, когато се уплашат; с брашънцето се лекува тоже от страх. Туй брашънце се пресее и се меси просфора; после от тая просфора се турга във водица и се дава на болния от страх. Когато се сее това брашно, ситото се туря наопаки. Самата просфорка се меси по тоя начин: правят се най-напред девет просфорки, после се отново смесват и се правят седем; после се отново смесват и се правят три; и най-после от тия три се смесват и се прави една.С пеплеца се поръсва гюлът (тук гюлът се обработва за гюлово масло и всяка къща има цяла нива) от буболечки и въшки.

В с. Твърдица на трапезата кадят три гозби: боб, чушки (сарма) и жито. Като прекадят, от хляба, от боба, чушките и житото гуждат в гована (шиника) и дават на воловете..

В е. Медвен на софрата кадят три манджи: боб, жито и зеле; има и китка босилек и свещ, която се пази за трите кадени вечери. На китката има сребрена пара и ален конец; тая китка се пази догодина и служи за цяр. Свещта се не гаси с духване, а се завре в житото. Всеки хвърга жито из комина, та да бъде житото високо и класовете — големи,

В с. Карабунар (Бургаско) на софрата слагат и кадят: боб лахна(варени); още жито и чеснов лук.

В с. Семисче (Хасковско) наместо трапеза постилат месал и на него слагат варена ченица, фасул, бял лук и орехи.

В с. Брестовица приготвят за паралията девет ястиета: чушки (сарми с ориз и зеле), фасул, ошав (варени сливи и круши), бурения (лахна, окълцана с ориз), парена пшеница, наложено грозде, рачел (маджун), орехи и туршия от лахна и пиперки. Има вино и ракия. Между чушките (сармите) ще има една по-голяма, напълнена е ориз, леща, фасул, уров (булгур), просо, пшеница, овес, ячмик, гръстено семе к друго, каквото се сее в полето. Тая сарма дават в кърмилката на овците или козите, па и на кравите и кобилите, за да не брактисат, т. е, да не помитат. Освен това на паралията турят чеснов лук. тор, земен от три купища, пясък, слама, земена от три плевни, просо и кисията с парите. Пясъкът се „краде от реката и от чудовището в нея“; краденото се извършва по такъв начин: ще от иде някой от мъжете през нощта срещу Малка Коледа на реката, ще дебне полекичка, никой да го не види и не смее да проговори; ще земе от реката пясък и тайно ще се върне у дома. Торът се хвърга у нивите, сламата се гори ма гумното и под дърветата, пясъкът се гужда в житото.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов