Бъдни вечер – 2 част

Обредни хлябове. Обредните хлябове на Бъдни вечер играят много важна роля; без тях Бъдня вечер не може, нито каденето се върши.

Хлябовете са няколко, но по значението и по симнолическите си шарки те са от три категори или три вида.

Първа категория са хлябовете, които се посветяват на празника, на Коледа, един вид безкръвните жертвоприношения. Те носят различни названия в разни местности; боговица, богова пита, божичняк, колак, светец.

Втора категория са хлябовете, които са посветени на селското стопанство; земеделие, скотовъдство, къща, покъщнина, изобщо на селските занаяти.Те носят разни названия и имат разни начертания.

Трета категория е хлябът, омесен и приготвен за подарък на коледарците, които ще дойдат да коледват. Тоя хляб има няколко названия, но главното му име, възпято в коледните обредни песни, е останало запазено: „вит-превит кравай“  с кръст дукату на него.

Тия обредни хлябове някога, се месили, придружени с важни религиозни обичаи и с песни.

Брашното се сее с песни през три сита, възпети „копринени“, кади се с палешника, а водата, с която се замесва брашното, се донася в бял котел от мома или млада булка, оженена тая есен преди Бъдня вечер, която още не е раждала; тая вода трябва да бъде мълчана, неначната и цветна.

Отрано още домакинката е станала, наклала огъня, а момите донели мълчаната вода. Брашното е отсято и домакинката замесва тестото с жегъла от ярема. Някога, когато са съществували задругите, тестото е замесвала най-старата от жените, а другите й помагали.

Когато бъде тестото готово, втасало, почва се писането на хлябовете. Не всяка жена знае да пише; обикновено хлябовете пише най-старата жена, но ако има някоя от снахите или етървите, която да е дошла от прочута къща, където се знае вещо да се пишат хлябовете, тогава писането се отстъпва на тая снаха или етърва.

Като бъдат готови, иде редът да се пекат. Тук се обръща най-голямо внимание, защото в хлябовете се гледат шарките, но се гледа не по-малко и как са изпечени тия хлябове; от печенето зависи да бъдат запазени шарките добре и да бъдат хубави, да не прегорят, защо тогава хлябът губи своята важност. Особно голяма грижа се полага, когато се пече вит-превитият кравай, който ще се дава на коледарците и на който главатарят ще слави, т.е  благославя. По тоя вит-превит кравай се преценява вредността на домакинката и честта на къщата. „Като баба Ценка никой не може да напише кравай и чисто да го опече^“, или „Като у Петковата къща нийде не се шари така хубаво краваят и не се пече хубаво“— казват коледарите, като сравняват на другия ден краваите, които са събрали. Вещо нашареният и внимателно изпеченият кравай е гордост и за момата.

Хлябът – боговица. Той е хляб, а отгоре се шари: кръсташка от две тестеви пръчки, чийто краища са закривени, както кривиците на пловъка; тия пръчки са назъбени с острушката зигзаг, както се показва светкавицата После всеки край от кръсташката се загражда с тестев лък, също със закривени краища, а отгоре е кръг и по средата шарка с просфорник.

Хлябът – светец. Той е валчест хляб, отгоре се шари: два кръга тестени, назъбчени зиг- заг с острушката, а на средата цвят. Единият кръг (колело) е към края на хляба, а другият е наблизо до средата.

Другата категория хлябове, посветени на стоката и мъката, т. е. на добитъка и нивите, са следните:

Хлябът – гумно (харман). Той е хляб и шари се: тестево гумно с вратницата, гумното е изпълнено с купни-тестеви конусчета; на вратницата изправен стои домакинът постоянно буден страж и неуморим работник, който се грижи денонощно за благосъстоянието на челядта_, на цялата задруга.Около гумното са налягали петте псета-съботници, които всякога са будни, пазят стоката и мъката на своя стопанин.

Хлябът – кола и е посветен на колата с воловете.  В него се вижда яремът, воловете и орачът, представени, разбира се, в такава форма, каквато селянката е можала да направи.

Боговицата, като се прекади, ломи се от домовладиката и стопанката му, за да се види у кого ще остане по-голямата половина. У когото остане по голямата част, у него ще бъде късметът на къщата през годината .

Гумното, като се прекади, разчупва се на парчета и се дава па воловете в триците, хвърга се и на псетата да ги не лови бяс; хвърга се един залък и при стожера — за хармана; един залък в купена със сламата; в хамбара с житото и на купена със сеното.

Колата, като се прекади, разчупва се и едната половина се дава на орача, а другата част се надроби и се дава на оратните волове в триците; дава им се да имат сила и да ги не лови болестта влас.

На тая Бъдни вечер в Западна България се кадят още три обредни хлябове.

Хлябът – литургия. Посветен е на млада бога, затова от него слагат пред иконата едно парче и там остава да изсъхне в се употребява за цяр през годината. Някога обаче, когато е имало коледарци и са ходили да пеят своите коледни песни, тоя кравай е даван на тях и оттам носи още едно име вит-превит кравай. Прави се по тоя начин: направи се от тесто особена тлъста кръсташка; отгоре на тая кръсташка в средата се слага цвят от тесто, а такива също цветове се слагат на четирите ъгъла на кръстшката. Тоя кръстат после се опасва с една тестява по-дебела пръчка като колело; а туй колело се опасва с градина не склопена, дебела тестява пръчка със закривени кривини.

Хлябът – параклис. И тоя хляб днеска се кади и ломи .Той е посветен на млада бога и един залък се слага при иконата. Той после служи за лек. Прави се по тоя начин: разтрие се по-дълга тестена пръчка, която се увие във вид на яйце и краищата се кръстосат и закривят на кривица.След това се полага по един венец на тила, при кръстосването на краищата и на средата на пръчката.

Когато е служил като вит-превит кравай, на трите венеца се забождали вейчица от чемшир, здравец или друго цвете, а на венеца при кръстосването се забождала кръстата пара, наречена -кръстдукато.

Освен посочените дотук хлябове на Бъдни вечер се кади още един хляб валчест, въздълъг, представляваш бъчвата и се казва бъчва.  На бъчвата се виждат обръчите от тесто; вижда се вранта, т.е. горното отверстие на бъчвата.

Хлябът – кравай. Тоя хляб се давал на коледарците, а сега се меси в някои къщи наместо по-предния хляб параклис. Прави се по такъв начин: хляб околчест, отгоре се турят два тестени кръга, а до тях пак кръг, но той се пресича с двата пръста-палеца и показалеца, и по такъв начин тоя кръг представлява редица от продълговати топчета, скопчани едно с друго,

Хлябът – говежда кошара_. Отгоре на хляба се полага тестената пръчка гумно или обор със закривени краища; вратникът е отворен, но там полегнал лежи буден говедар, а оборът е препълнен е говеда. Тук липсват псетата съботници. Хлябът се кади, ломи и се дава на говедаря.

Хляб – овча кошара. Обикновен квасник, отгоре се гужда тестев обор, в обора овците на стъргата овчарят полегнал, а самата стърга затворена с вратник. Около обора са трите псета-съботници. Като се кади тоя хляб, дава се на овчаря, който го разчупва и дава на овците в кър-милката.

Хлябът – черковник. Той е обикновен хляб, от който се вади с огрибката една сечка; отгоре от двете страни са две надлъж и четири напреко тънки тестеви пръчки, които представляват яремът с жеглите; горе над ярема има цвят. Тоя хляб се кади на Бъдня вечер и се разчулва иа трапезата. Тоя същият хляб ще се срещне и при служба и оброк.

Хлябът – погача. Тоя хляб е прясна турта (пита), в която има колаче. В тая турта още в тестото се слага сребрена пара. Тая турта се разплесква над най-добрия кошер (пчели), разбира се, ако има кошери в къщата, и после се опича. Като се опече, изнасят я вънка пред вратата, разчупват я и викат облака да дойде да вечеря; това се прави през лятото да не бие град, а да вали дъжд. После вечерята тая турта се разчупва на много залъци и всеки залък наричат: първия на къщата,втория на стопанина, третия на стопанката и на всякого от къщата, като се не забравят още и воловете впрегатни, и после се гледа у кой залък ще се падне парата, у тоя залък е късметът през годината,

Хлябът – божичник. Той е много голям квасник хляб, на който е представено цялото селско стопанство. Начертанието представлява дворът или харманът с купните, кръстците, стожера и конете, които вършат; пред вратницата на двора е полегнал буден стопанинът. Тоя хляб се кади и после всекиму се дава отреденото: на орача — колата, на овчаря — обора, на орача — гумното, на коняря—конете и пр.; самият хляб се разчупва на трапезата и се яде.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов