Бъдни вечер

В българските коледни песни името „Коледо, мой Коледо ле“, каквото ще видим, се споменава във всеки стих. Освен това названието на деня Малка Коледа, Голяма Коледа, в който ден се родил млада бога, показва ясно, че тук се касае за едно свръхестествено същество, което се ражда на Коледа и в чест на туй същество се принасят жертви, предлагат се жертвоприношения, придружени с песни, игри и свирки.

Народното вярване е наредило три кадени или кадовни вечери които се казват още бъдни вечери. Всяка от тия кадени или бъдни вечери се устройва срещу три големи празници: срещу Коледа, срещу Сурваки и срещу Водици.

Между тях обаче и по богатството на трапезата, и по множеството на обредите, и по значението на обичаите първо място държи коледната Бъдня вечер, която именно означава кадената вечер срещу Коледа.

Бъдня вечер срещу Коледа. Това е общо название навсякъде. (В с. Драглище, Разложко, тя се казва Наядка).

На тая Бъдня вечер много важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето, обредните хлябове и коледарците.

Бъдняк. Той има няколко названия: бъдняк в Западна България и Северна, коладник в с.Медвен, прикладник в Кюстендилско.

Някога, преди сто и повече години, бъднякът е бил право церово или граница дърво, тригодишно, което се отсичало в гората от момък, донасяло се в къщи и се приготвяло за бъдняк с особен обред и песен.

Още на Малка Коледа, след като минат коледарчетата, момъкът, който вече е за женитба, или младоженецът, ако няма момък, ще се облече в празнично облекло и ще отиде в гората. Там ще дири да намери тригодишно дъбово дърво, церово или граница; ще го отсече и изкастри клоновете, така че да изглежда право равно дърво. Дебелия край ще отреже с трион, а тънкия — с брадва. Дървото трябва да бъде толкова дълго, колкото да може да влезне в къщата; ако е дълго, сече се, т. е. скъсява се откъм тънкия край.

В дома жените и момите пременени ще го посрещнат. Като влезне в двора той ще застане на старите врата (къщните врата) и ще пита: „Славите ли млада бога?“ На това жените и момите отговарят: „Славим, славим; добре ни дошъл“ Момъкът тогава влиза, като говори: „Язе вкъщи и бог с мене!“ а другите отговарят: „Амин, дай боже!“

Той вляза в къщи, отива при огнището и слага дървото. Сега иде наред миросването на дървото, което след това миросване става бъдняк.

Миросването се извършва по тоя начин: Момъкът пробива недълбока дупка в дървото, но откъм дебелия край; в тая дупка ще се сипе зехтин, ще се сложи темян и восък. Някои наместо зехтин ще сложат прясно масло кравешко. След това дупката ще се затвори с клинче. Като се свърши миросването, тоя край на бъдняка ще бъде увит в чисто бяло конопено или ленено платно. Предочитали са лененото платно.

Като се увие в платното, бъдникът е миросан, осветен. Сега с него има работа бабата, т.е. най-старата в къщата. Тя го взима и го слага изправено край огнището, където ще седи до вечерта, когато после прекадването ще се сложи на огнището.

Докато се върши всичко това, което е цял обред, момите и булките, застават около момъка и бабата, хванати на верига през раменете си, са пеели следната песен:

Ой те дръвце, право дръвце!

Де си расло толко тънко,

Толко тънко, та високо?

Отговаря тънко дръвце:

„Ой те тебе, малка моме,

Малка моме, кривоперка,

Я съм расло тамо горе,

Тамо горе на планина,

На планина, на рудина,

Край езеро самовилско.

Отсече ме вакъл овчар,

Донесе ме да ме сади

Край огнище, край трапези,

Я съм, моме, златно дръвце,

Златно дръвце, плодовито.

Ще порасна дор до небо;

Клон ще пусна дор до земля.

Лист ще листна дребен бисер

Цвят ще цъфна чисто сребро,

Род ще родя сухо злато.

Слезне по мен млада бога,

Ще дарува добра дарба:

На момата дребен бисер,

На майката чисто сребро,

На бащата сухо злато.

Сухо злато, пълна къща

Със дечица, със ягънца.

Със теленца, със конченца,

Със яренца, със прасенца,

Със пчелици лекокрилки,

Живот, здраве, веселие.“

В Кюстендилско с бъдника се върши следният обред. Като се отсече дървото, пази се да не падне на земята. Обикновено се отсича много дебел дъб, докаран у дома, и от него се отсича един клон. Тоя клон се внася в къщи вечерта със залепена на него вощена свещ. Като го внася, казва: „За много години . Дошъл е Божик, носи ни берекет във всичко: ягнета, ярета, хлебородни ръжове, бяла пшеница, дълги овеси, големи гроздове, изтегнали дървета (с плодове) “ и пр.

В това село и в другите околии на бъдняка се казва прикладник. От прикладника правят заглавки за ралника, а от дъба, който бил отсечен и донесен тоя ден в къщата, се правят колци за плет, с които ограждат нивата, за да не могат да я обират бродници.

Такъв е бил бъднякът или прикладникът или коладникът някога. Той е запазен и до днеска, но не вече в тая старинска обредна и празнична форма.

Така в Марашки Тръстеник е крушово дърво, което се насича на четири цепленки, които слагат на огнището, та горят цяла нощ. В Топлеш (Габровско) бъднякът е пън; в Пашакьой (Ямболско) е крушово дърво; в Семисче (Хасковско) е кютук дъбов; в Клисура (при Копривщица) е дърво от гopyн; в Панагюрище е дърво обикновено; в Шипка е кютук; в Твърдица кютук по-голям; в Медвен бъдникът се казва коладник и е дебело обикновено дърво горун (дъбово) или друго; в Брестовица (Пловдивско) бъдникът е кютук; в Литаково (Орханнйско) е дърво суровица; в Желява (Софийско) е дърво; в с, Петково и други в Ахърчелебийско е голям пън.

Бъднякът, както виждаме, под едно или друго название, в една или друга форма съществува навсякъде и неговата служба е да поддържа огъня на огнището цяла нощ да не угасва.

Обредът или обичаят, с който бъднякът се отсичал, донасял в къщи и приготвял, е на изчезване; днеска се среща много рядко.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов