Малка Коледа – 24 декември

Тоя ден има още няколко названия: Манечкото Коледо (Софийско), Суха Коледа (с, Семисче, Хасковско), Крачун (с. Марашки Тръстеник,). Според народното вярване божа майка се замъчила от Игнажден и родила млада, бога на Малка Коледа, но обадила на другия ден, както това става обикновено. Първескиня жена, т.е. млада булка, която ражда за пръв път, като роди, не обаждат тоя ден, но на другия и тогава се викат и гости на богородична пита.

Ето защо тоя ден се празнува като Коледа; но главно тоя ден е празник на децата и булките.

На тоя ден празненството се върти около коледарчетата момчета и техните слави и песни.

За посрещане на коледарчета домакинята още много рано, преди зори, ще е приготвила ония хлебчета, с които ще посреща и дарува коледарчетата. Тия хлебчета според заможността на къщата са повечко или по-малко, като се пресмята като колко коледарчета могат да посетят къщата. Ако задругата е многочелядна и заможна, та има много роднини, тия хлебчета възлизат на 20—30, достигат до 40—50. Някога, когато е имало многолюдните ония задруги с по 100—180-челядно семейство, тогава са месили и до 100 такива колачета. Тия колачета се дават не само на роднинските и чуждите коледарчета, но и на всяко дете от същата задруга.

Коледарчета. Те са момчета от 8 до 12 г. На тоя ден те тръгват много рано, от сред нощ, и ходят по къщите на роднините, на съседите и на всички други, колкото успеят до обяд. Това ходене се казва коледване, а в Ломско — потрътица

Всяко коледарче носи дрянова пръчка, нарочно пригодена за този случай. Тия пръчки носят няколко имена: кофръжалка (Ломско), коледница (Семисче, Хасковско), коледарка (Софийско), коледарница (Прилеп и Битолско) и клюкалче (в Охрид).

Кофръжалката и коледницата не представляват някакво изкуство; но клюкялчето се прави ъглесто и написано с червени резки.

Първите две са по-дебелашки прави дрянови пръчки, в които на долния край има клинчета, за да се държат нанизаните кофръги, кравайчета, колачета и превитъци. Третата е също права дрянова пръчка, но издялана в четири ръба или четири ъгъла (четвъртито), нашарена с резки; някои коледарници или клюкялници са нашарени с червена боя; на горния край имат дупка и връв, с която се прикачват и връзват на пояса с бял и червен усукан конец.

Тия коледарчета ходят на групички по трима-четирима и ходят във всяка къща. Те не са коледарци, за които тук ще говорим по-долу при Бъдни вечер; те са нещо като предвестниците вече млада бога се родил. Тук няма ония коледни песни,за които ще говорим, а кратки слави и прилевки.

Като влезнат в къщи, посрещнати от дамакините, коледарчетата питат: „Славите ли млада бога?^„, т. е. вярвате ли, че се родил млада бога, на което домакините отговарят: „Славим млада бога“

В Софийско коледарчетата се спират на къщните врати и тук ги посреща, най-старата жена в къщи — домакинка, носейки в ръцете си сито или честина, напълнена с пшеница, и с шепа заграбва от пшеницата, та ги посипва. Докато тя ги посипва, те удрят коледницата на прага и викат:

„Тъй, тък, тък!

Да се роди_, да се роди,

Дека рало ходи:

Дека ходи и дека не ходи.“

После влизат в къщи и там край огнището бъркат в огъня и благославят, както и полезняците.

В Ломско, като свършат благословиите край огнището, дават им сито или решето с пшеница и един ходи по къщи, та сее пшеницата и благославя:

„Да се роди, дека рало ходи!

Дека рало ходи и дека мотика копа!

Другите отговарят: Амин, дай боже!“

В Софийско (с. Локорско) и Орханийско (с. Литаково), коледарчетата после горните благословии изпяват тая песничка:

„Буй, буй Коледо!

Долетеха два гълъба,

Та паднаха на ореше:

Откършиха по пръчица,

Занесоха на златаре,

Да им коват златни ключи,

Да отключат небо-земй,

Да отпуснат дребни деца,

Да прославят млада бога.

Отключиха небо-земя,

Отпуснаха дребни деца.

Прославиха млада бога.

Колко звезди по небето_.

Толко здраве в тая къща,

Тебе пеем, домакине!“

Като свършат своите блогословии коледарчетата, подаряват ги с по едно кравайче или превитък. Освен това сушени овощия, и то такива,каквито се раждат в селото. Така някъде им дават сушени круши, сливи, орехчета, някъде варени кестени, някъде ябълки, а някъде грозде и пр.

Тоя ден за обяд готвят фасул, пълнени пиперки и сарми, за да бъдат кокошките качулати.

Във Велес тоя ден децата кладат огньове. За тоя огън събират отрано още валавец (трева бяла) и сусерка; когато няма валавец горят слама. Когато се дигне първият пламък, децата се нареждат и почват да пеят коледна песен.