Мръсници

Това са дни от Бъдни вечер до Водици, т.е. 5 януари, когато мине кръстът. Тия дни имат няколко названия: Мръсници, Мръсни дни, Бугани дни (Ахърчелебийско, Бургаско и др.), Некръстениени дни /Пиротско, Нишко, Вранско/, Караконджови дни (в Разложко).

През тия дни има обичай, който са установени от народното вярване. Народното вярване забранява да се перат ризи, да се мият главите жените и да си плетат косите. Също не бива да се маже стена и да се чисти.

Във Велес през всичките Мръсни дни жените не работят женско ръкоделие, защото св. Богородица е още лехуса.

В Прилепско през Мръсните дни не работят, защото лозето щяло да пръвне, т.е. да ражда рядко, грахнато; нямало да има набити гроздове.

В Щип не перат, защото водата не била кръстена.

През тия дни не бива да се събират мъж и жена, защото дете, ако се зачене, лошо е. Ако е момче, ще стане хайдук, разбойник, пияница, изедник; ако е жена — ще стане мръсница, магьосница, изобщо лоша.

В с. Лопян, Тетевенско, през тия дни, ако се роди дете, трябва да се лекува, защото иначе ако е момче, ще го залиби змеица, ако ли е момиче, ще го залиби змей. Лекуването става по тоя начни. Щом се роди детето, веднага три жени ще вземат вълна, ще отидат на комина и там ще изпредат вълната, ще я изтъкат и ще му ушият ризица. В тая ризица трябва да бъде облечено детето, щом се окъпе. Тая риза се казва риза на Бъдня вечер.

Има и песен:

— Казват, мале, думат ми,

Че си ме родила на Васил,

На Васил, мале, на бъдни вечер,

Па не си ми, мале, ушила,

Ушила, мале, ризата.

Та затова ме, мале, днес либят

Четиридесет змейове.

В с. Кипилово, Еленско, през тия дни седенки не правят и вечер никак не предат, защото е лошо. Който, работел през тия вечери, разболявал се от тежката болест.

В с. Петково, Ахърчелебийско, вярват, че през тия Бугани дни ходят буганци. Тия буганци приличат на хора но са с един крак, имали дълга брада, облечени в сини дрехи: и яздили на кон. Щом мръкне те тръгват да ходят по полето; те боравят само до първи петли, т.е докато пропеят първи петли след полунощ. Който замръкне в полето или излезне нощно време от къщи, за да не го нападат буганците, трябва да носи видело (лампа с газ, свещ или борина). Ако някой няма светлина, той трябва да пуши с цигара или лула, та да святка. И от това светкане буганците бягат.

Буганците, като ходели и минавали край някоя къща, обръщали се към къщата и викали на хората:

— Керушу, керушу

Куга са вудици?

Домашните, ако чуят това, трябвало да отговорят:

— Имаме си рабута;.

Чукаме бял лук;

Ни можим да ви кажеме.

Тогава буганците се плашили и бягали.

Караконджо, караконджер. Вярването утвърждава, че през Мръсните дни ходи тоя нечист дух, който носи това название. От него и Мръсните дни в с. Драглище, Разложко, се казвали Караконджови дни.

Караконджо излизал от голяма вечер и боравел до първи петли, т.е. докато пропивали първи петли след полунощ. Той възсядал човека и го карал да обикаля цялото село и селския синор, землището. Щом пропеят петлите, той се изгубвал. Да не страда човек от него, трябва да носи в пазвата си чеснов лук, каден на Бъдни вечер.

В с. Медвен, Котленско, вярват, че караконджерът ходел през тези дни и като срещне някого нощно време, възсядвал го и го карал да го носи край реката. Той бил покрит с тръне-бодли, та като възсядал човека, бодял го с трънето и го обливал с кръв.

Старци или джамали. През тия Мръсни дни ходят маскаради, наречени някъде старци, а никъде джамали.

Джамали или джумали е турска дума и означава старци в преносен смисъл, т.е. чудни неестествени лица, съчетание от човек и различни животни и птици.

Старците са маскирани лица, представляещи различни образи на животни, съчетание птичи части, а надолу облечени в дрипи. Те ходят от втория ден на Коледа, до вечерта срещу Водици, т. е до вечерта 5 януари.

Един от тях е старец, а друг облечен в женски дрехи и представлява жена — негова бабичка. Те се съпровождат от 10—15 души, също така маскирани. Те ходят по къщите и правят различни, смехории, но и много неприлични рабоги.

Старецът най-напред благославя:

Да дава господ воловете от един дзевгар (чифт) хилядо да станат!

Да даде господ от една овца хилядо да станат!

Да даде господ от едно дете хилядо да станат!

Още други благословии и изрежда всичките родове домашни животни и недвижими имоти като: от едно лозе хилядо да станат, от една нива хилядо да станат и пр.

На всяка благословия всички, които стоят около старците, казват: „Амин!“

Ако има повече такива дружини, гледат с най-голяма грижа да се не срещнат. Защото, ако се срещнат, ще гледат да си отнемат взаимно булката. И това предизвиква сбивине и борба. Всяка дружина ще гледа да запази своята булка, защото да се отнеме булката на една дружина това е голям срам за тая дружина; освен това тая дружина друг път не може да ходи на джамали.

Разправят, без да се посочи именно в кое село е станало това, как две такива дружини се срещнали; в едната бил единият брат, а в другата — другият брат. Сбили се и така се случило, та тия двама брата се убили един другиго. Там, където се убили, закопали ги и днеска се сочат гробовете им или мястото, защото гробовете са заличени. Туй място се казва русалийски гробища. Оттука излиза, че някога джамалите се наричали русалии.

Русалиите съставляват дружина, всяка от 20 до 60 души момци или мъже от 20 до 40-годишна възраст. Всеки има свой другар, с когото неотлъчно ходи, така всяка дружина се състои от 10— 30 двойки.

Дружината се предвожда от двамина—пак другари от които единият се казва прот или балтаджия, а другият — кеседжия после тая двойка иде втората, от която първият се нарича юзбашия. Освен тия главатари всяка дружина има трета двойка, наречела чауши, които вървят отстрани.

Всяка дружина си има 2—4 слуги, които носят вещите; има двамина свирци и дваминя тъпанари. Освен слугите, свирците и тапанарите всяка дружина има двамина (пак двойка) каалаузи, която вървят напред пред дружината, та приготвят леговището или гледат какво има напред. Наредбата е чисто военна със строга военна дисциплина.

Всеки от русалките е облечен чисто с бели фустанели (арнаутски), на гърдите си имат прекръстени две червени шамии накичени с всякакви труфила — пари, мъниста, флорини и пр.

Всеки от дружината е въоръжен: балтаджията със секира която наси в дясната ръка, а всичкит други с голи мечове, изправени с върховете нагоре в дясната ръка.

В дружината владее един ред, на който се подчинява всеки без роптание. Докато трае русалията, т.е. от Коледа до Водокръщи, никой от дружината не смее да говори, да се кръсти, да поздравява някого и да си ходи у дома. Главатарите могат да говорят.

Те играят на танец, кръг, но без да се хващат за ръцете. В някое село, ако пренощуват, всеки бива с другари си и не смее да говори с никого. Ако пренощуват в село, откъдето е родом някой, той не смее да си ходи у дома, а ще спи там, където му е отредено легловище. Калаузите отиват напред и си приготвят квартира, селяните ги приемат е големи почести.

Вярва се, че болен, ако играят над него и го кръстосват със своите мечове, оздравявал. Ако се срещнат две такива дружини, те се сбиват и дори падат убити. В местността Китаници между селата Елов дол и Долно Врабче, Радомирско, има гробовете на падналите старци при една такава среща и последвалото сбиване.

Да не би да се срещнат, изпращат напред калаузите, та те известяват за идването на подобна дружина и тогава се заобикаля. Вода не газят, но се превозват или прескачат. Мъртвец ако срещнат, свалят го и го прескачат всички. Обяд ядат стоешком, а за вечеря — вечерят всички заедно. Дружината не смее да замръкне вън от селото, затова всякога гледат преди заход слънце да се прибере в село.

Като се свърши срокът, всички отиват в черква и влизат от левите — женски — врата и се нареждат от лявата страна на църквата. Всеки държи меча си изправен и пристъпват един по един при свещеника, който застанал близо до олтара, чете всекиму молитва. След това свещеникът минава на дясната страна при владишкия трон и държи в лявата си ръка кръст, а в дясната китка босилек. Сега отново всички пристъпват един по един с изправен меч и с капа. Свещеникът поръсва всекиго. Поръсеният отива до вънкашните врата и там си слага меча. Като се свърши поръсването, всички със свалени кали и със свещ в ръка пристъпват отново и целуват иконите, кръстят се и запалват свещ. Вече са опростени, вече отново са стъпили в общение с Христовата вяра. После това излизат, опростят се помежду си и всеки си отива у дома, дето го посрещат с радост, като че се върнал от война.

Който ходи в русалии, счита се като юнак, безстрашен, защото, както се спомена, има голяма опасност да се не върне вече жив, затова и когато тръгва, той се опрощава с всички, като че отива на битка.

Бръзая. Представлява животно с птичи голям клюн, което е вързано и се води от дервишин.Той е човек, облечен в черги и чулове, ходи наведен като животно на четири крака. Клюнът е украсен с кърпи. Това е главата на птицата, която има рога. Бръзаята води човек, преоблечен и представляващ дервишин, който в народните приказки се рисува свръхестествен човек. Тоя свръхестествен човек тук се нарича ункешин, думата не е българска. С бръзаята има свирещ. Бръзаята прави разни смехории и смешни игри; той клепе с дългия си клюн и издава глас животински, неразбран. Бръзаята ходи по къщите и играе. Подаряват й пари, брашно, боб, повесма и сланина. Обичаят се прави за берекет, за здраве. Понеже един човек не може да изтрае под тия черги и чулове дълго време, той се променява от време на време. Затова те съставляват една дружинка, като ходят след него, готови да го изменят.

В Марашки Тръстеник, Плевенско, тук носел название кьорова кобила или камила. Тоя обичай се правел така. Взимат конска глава гола, само скелета; от полето, на умрял кон; взимат и конска опашка. Главата и опашката нагласяват на дърво, та да изглежда като животно. Сетне един човек, загърнат в чулове, държи туй дърво, също както и при бръзаята, и представлява животно с конска опашка отзад.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов