Бъдни вечер – 4 част

Каденето. Всичко е сложено на трапезата или край нея: обредните хлябове, гозбите, прибавките и бъднякът. Но всичко това още няма никакво значение, докато не бъде прекадено; каденето дава обредност, осветява сложеното, дава му сила на цяр, сила срещу лошите духове, срещу болестите. Ето иде и каденето. Всички домашни са прави и стоят около трапезата; жертвоприношенията са готови и чакат жреца. Жрецът не е друг, но дядото в някогашната наша задруга, домовладиката в сегашните семейства — най-старият мъж в къщата.

Тук наместо кадилница служи свещеният за селянина железен уред в ралото или плуга — наречен палежник, палечник (Софийско), емеж (Бургаско, Преславско и Котленско), лемеж (Еленска), ралник (Ломско, Плевенско). Тоя палежник, емеж, лемеж или ралник е приготвен; на него стопанката слага три въглена от огъня, като предварително се прекръства и тъй го подава на дядото или домовладиката, като му целува ръка. Домовладиката поема палежника в лявата ръка, прекръства се три пъти с дясна и отново поема палежника в дясната ръка. Стопанката слага темян (някога се кадило с различни миризливи корени, оман и др.) и започна да кади от дясно на ляво — както се сее семето в нивата и както се коси. Прекадва три пъти и на всяко прекадване се прекръства. С третото прекадване каденето е свършено и сложените на трапезата хлябове, гозби и други неща са вече осветени. Стопанката слага във въглените още темян и домовлади ката гологлав тръгва, та прекадва всичките стаи в къщата и всичките сгради в двора: пивница, зимник, кошарите на воловете, кошевете, хамбара, дори и курника (в някои села).

Додето домонладиката кади трапезата, той благославя:

За пшеницата:

Да се ражда пшеница

И на сух бял камък.

Под път и над път,

От всяка лоза и мера,

И на сух бял камък.

От дъндармата две мери.

Класовете да станат като лъжици,

Зърната да са като дренки.

За виното:

Под път и над път,

Да се ражда вино

И на сух бял камък.

Под път и над път,

Главите да станат кат мечешки юмруци.

Докато домовладнката ходи и благославя, най-старата жена или стопанката взима от тамяна и го скрива за лек през годината. С тоя темян се кади от уплашено, от уграма (парализа) и други душевни и нервни болести.

Като се прекади, полагат палежника или край огнището, или под водника (Софийско) и там стои до Водици. На Богоявление го отнасят на реката, окъпват го и като го увият в чист месал, повръщат го в къщи и го слагат на гредата. На Бабин ден (8 януари) отвиват го и го турят при другите земеделски оръдия.

Като слагат палежника край огнището, трите въглена наричат: единия за жито, другия за вино, третия за просо. Туй наричане обаче не е еднакво навсякъде; то се съгласява с главни произведения, които се обработват и изваждат в дадената местност: гюла, сусама,сливите и пр. После на сутринта гледат кой от въглените е угаснал с пеплец — той показва, че ще има богато плодородие от това произведение; ако ли е почернял ще бъде реколтата бедна.

След прекадванета домовладикатаще се прекръсти, ще поеме бъдника, ще го отнесе край огнището и като погледне из комина, ще каже: ,Дядо боже, ела ни на госте да вечеряме“, а бабата (най-старата жена) отговаря: „Вечеряйте, синко, вечеряйте; нека е пълно навсякъде, нека е благословено и наздраве ви!“

После полага бъдника на огнището да гори.

В с. Дабила, Струмишкр, срещаме същия обичан. Като се прекади, стопанинът взима погачата (ватовата пита, боговицата), слага на нея чашата с вино, която е също кадена и свещта, която е кадена запалена, и отива до къщните врата, които тук се наричат „стара врата“, и казва: „Дядо Божи, ела ни на вечеря!^„, а един от синовете или стопанката отговори: „Вечеряйте, синко, нека ви е наздраве!^„

След полагането бъдника край огнището иде наред обичаят ломенето боговицата, който е важен и неразделна част от обреда. Домовладиката със стопанката, жена си, застават така: домакинът откъм запад или откъм огнището, а домакинката откъм изток или откъм вратата, но над трапезата, издигат високо хляба, хванали то за двата края, и наричат: „То-ол-кова да е житото!^„, и после го ломят. Едната половина, която е у домовладиката, оставя се пред иконата — на бога, а другата половина се ломи отново от всичките домашни и всеки гледа какъв къс е отчупил: ако е по-голям — значи късметът му ще бъде по-голям, ако е по малък — и късметът му ще бъде по-малък.

Това е ставало никога в старо време, когато в боговата пита не са слагали пара. Сега, като слагат в нея пара за късмет, погачата се ломи/чупи/ на много парчета, като се нарича: най-напред на бога, после на къщата, на нивата, на стоката, на стопанина на стопанката и на всички други домашни, дори и на ония, които отсъстват и после гледат в чие парче се е паднала парата, у него е късметът на семейството през годината, и домовладиката го откупва. Парчето на бога се оставя на полицата пред иконата, та житото да расте високо и да класи големи класове.

След ломенето на боговицата всеки ще си вземе от житото с два пръста и ще го хвърли през комина; ще хапне от богивицита, но първият залък ще запази; ще хапне от чесновия лук — срещу лоши духове и бяс. На булката освен това ще дадат да хапне от кромида, за да има мляко.

Като се свърши всичко това, ще седнат да вечерят. През цялото време никой не бива да става от трапезата. Ако се появи нужда да се стане за нещо, то става домовладиката и ходи наведен, за да са наведени и стръковете житни от пълните и големи класове.

Като се наядат, всички стават отведнаж, а орачът ще подскочи, та житата да са високи. Трапезата не се вдига, а влачи. После се търкалят из сламата от болест и гледат да намерят зрънца.Тия зрънца слагат в семето, за да бъде запазена нивата от бродници, а житото от главня.

На другия ден сламата събират и се употребява различно: някъде запалят от нея на гумното при стожера, някъде тургат по дърветата и запазват я за Гергьовден.

През нощта спят на нея, особено жените_, които още раждат, т. е. които не са се отродили.

През тая цяла нощ гледат огъня да не угасне; затова жените го пазят подред.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов