Skip to content Skip to sidebar Skip to footer
Карамановден, Св. Силвестри – 2 януари
Черковен празник: св. Силвестри, папа римски, живял в 5814—306 г, пр. Христа, във време на Константин Велики, който е покръстил същия император. Управлявал Римската църква 21 години и починал в 328 г. Народен празник: Карамановден; Свети Силвестри (Твърдица); Св. Силвестри навсякъде. Тоя ден се празнува в чест на впрегатния добитък—впрегатни волове или биволи. Затова още преди Васил, когато ще месят…
Сурваки
Черковен празник: Обрезение господне Св. Васили Велики, архиепископ Кесарий — Кападокийски живял във времето на императора Юлиана отстъпника и на Валента, в 5850 —-5345 г. Управлявал е църквата Кесарии-Кападокий 45 г. Народен празник: Суроваки, св. Васил, Васил.Срещу Суроваки се прави втора кадена вечер. Тая кадена вечер както по обредите, тъй и по обичаите се различава в много…
Мръсници
Това са дни от Бъдни вечер до Водици, т.е. 5 януари, когато мине кръстът. Тия дни имат няколко названия: Мръсници, Мръсни дни, Бугани дни (Ахърчелебийско, Бургаско и др.), Некръстениени дни /Пиротско, Нишко, Вранско/, Караконджови дни (в Разложко). През тия дни има обичай, който са установени от народното вярване. Народното вярване забранява да се перат ризи, да се мият…
Бъдни вечер – 5 част
Коледарци, колежданци (Софийско). Вечерята е свършена и трапезата почистена. Вече е минало голяма вечеря и настъпва среднощ или глуха доба. Домовладиката е излезнал по двора да види добитъка, а булките са сложили на трапезата вит-превития кравай и крондира с вино. Това показва, че се очакват гости. Тия гости са коледарците. Коледарите са всички момци или млади мъже, ожененит но…
Бъдни вечер – 4 част
Каденето. Всичко е сложено на трапезата или край нея: обредните хлябове, гозбите, прибавките и бъднякът. Но всичко това още няма никакво значение, докато не бъде прекадено; каденето дава обредност, осветява сложеното, дава му сила на цяр, сила срещу лошите духове, срещу болестите. Ето иде и каденето. Всички домашни са прави и стоят около трапезата; жертвоприношенията…
Бъдни вечер – 3 част
Трапезата с предложените жертвоприношения. Трапезата се различава от обикновените: синия, паралия, софра и пр. Тия са катадневни обреди и вечери; трапезата е тържествена и обредна. Трапезата се слага само когато има голямо празненство или други тържествени случая: сватба, кръщение, смърт, служба, оброк,сбор, празници с обреди и жертвоприношения, т.е. случаи, когато присъствуващите са мнозина и когато се…
Бъдни вечер – 2 част
Обредни хлябове. Обредните хлябове на Бъдни вечер играят много важна роля; без тях Бъдня вечер не може, нито каденето се върши. Хлябовете са няколко, но по значението и по симнолическите си шарки те са от три категори или три вида. Първа категория са хлябовете, които се посветяват на празника, на Коледа, един вид безкръвните жертвоприношения. Те носят…
Бъдни вечер
В българските коледни песни името „Коледо, мой Коледо ле“, каквото ще видим, се споменава във всеки стих. Освен това названието на деня Малка Коледа, Голяма Коледа, в който ден се родил млада бога, показва ясно, че тук се касае за едно свръхестествено същество, което се ражда на Коледа и в чест на туй същество се…
Малка Коледа – 24 декември
Тоя ден има още няколко названия: Манечкото Коледо (Софийско), Суха Коледа (с, Семисче, Хасковско), Крачун (с. Марашки Тръстеник,). Според народното вярване божа майка се замъчила от Игнажден и родила млада, бога на Малка Коледа, но обадила на другия ден, както това става обикновено. Първескиня жена, т.е. млада булка, която ражда за пръв път, като роди, не…
Игнажден – 20 декември
Черковен празник. Свещеномъченик Игнатя Богоносец, архиепископ антиохийски, ученик на св. апостола Йоана Богослова. Той е бил втори антиохийски архиепископ. Бил затворен и откаран в Рим, където във време на Траяна бил хвърлен и разкъсан от диви зверове в 101 г. след Христа. Народен празник: Игнажден (Западна България), Идинак (Плевенско, Ловчанско), Игнат (Клисура, Желява, Литаково, Лопян, Семисче, Бъзовец,…

Този блог е посветен на съхраняването на българските традиции, бит и култура. Открийте народни обичаи, занаяти, рецепти, билки и истории от миналото, които разкриват богатството на нашето наследство. Нека да вдъхнем нов живот на позабравени ритуали, легенди и занаяти, които са формирали идентичността на нашия народ. Присъединете се към това пътешествие към корените ни и възродете духа на България!

Абониране за нови публикации

© margu.bg 2026. Всички права запазени. Уеб сайт от ALDEV