Карамановден, Св. Силвестри – 2 януари

Черковен празник: св. Силвестри, папа римски, живял в 5814—306 г, пр. Христа, във време на Константин Велики, който е покръстил същия император. Управлявал Римската църква 21 години и починал в 328 г.

Народен празник: Карамановден; Свети Силвестри (Твърдица); Св. Силвестри навсякъде.

Тоя ден се празнува в чест на впрегатния добитък—впрегатни волове или биволи.

Затова още преди Васил, когато ще месят хлябовете за Сурваки, месят и обредния хляб за Карамановден или за Св. Силвестри.

Тоя хляб обаче се меси само там, където е запазен обредът, известен под името ринене,и където ходят риначи.

Като се мръкне, стопанката ще вземе чиста шарена торба, ще сложи в нея кравая, бъклицата с вино, наденици или варено, или печено свинско месо, или сланина и пари, вързани в шарен пешкир. Пешкира го дала момата. Всичко това се внася в кошарата или зимнина, където е впрегатният добитък: воловете или биволите, и ще се сложат в яслите или ще се окачи на особен гвоздей на гредата.

Кошарата или зимникът не е ринат, т.е. не е чистен от Бъдня вечер. Тая нощ, срещу Силвестри или Карамановден, трябва да бъде изринат и почистен. Тая работа обаче не бива да извършват самите домашни, ще дойдат нарочно за тая цел мъже, наречени в тоя случай риначи. Риначите са момци, само в с. Топлеш, Габровско, са по-възрастни женени мъже. Ринячите ще образуват чети, но така ще се устроят, че една чета да рине в една махала, където момите имат любовници. Тая чета се състои от трима, четирима, най-много петима момци. Всичките обаче съставят една дружина.

Като настъпи голяма вечера, риначите тръгват с гайди и песни.

Те влизат във всяка къща, където има впрегатен добитък, и носят със себе си фенер. За тях кошарата или зимникът се оставят отворени, както и вънкашните врата или портите на двора, ако дворът е ограден със стобор, а не с окоп. И псетата тая нощ трябва да са вързани. Домашните чуят, когато дойдат риначите, но никой не излиза, защото е лошо да се видят кои са риначите.

Риначите, като влезнат, отварят кошарата, изринват тора, почистват кошарата и яслите и турят на воловете нова плява и сено. Това върви много бързо. Торът се хвърля на купището.

Като свършат риненето, те взимат оставената торба с всичките неща в нея. Торбата и бъклицата после се връщат обратно, и то от любовника, който в тоя случай бъклицата връща пълна, а пешкира взима любовникът. Като излизат из къщата, те пеят с игрива мелодия следната песен:

Благодарим на таз къща,

Да се прелива и преспива

Сребро, злато, желто жито,

Желто жито, руйно вино,

Мед и масло до амина.

Като обиколят цялото село — а това се извършва до зори — на другия ден всичките се събират наедно, продават сланината и от тези пари и с другите събрани пари купуват ястие и вино и пра-вят гощавка.

Тоя ден, Св. Силвестри, не ядат свинско месо и сланина за здраве на воловете.

Ако се случи, едни ринач, който не е любовник на момата, варне и порине кошарата, преди да дойде любовникът й, тогава той откупва бъклицата и пешкира от първия; пешкира задържа за себе см, а бъклицата напълнена връща.

Има и други неприятни случки. Случва се понякога, никоя мома се присмяла на някого от момците или го оскърбила с нещо, или се държала гордо към някои момци. Тоя момък с дружината си намира тая нощ за удобен случай да си отмъсти, и то безнаказано. Той отива с дружината си в къщата на тая мома и вместо да почистят кошарата, те нанесат целия тор от купището и напълнят кошарата, натъпкана с тор така, че воловете едвам могат да се обърнат. И понеже домашните не смеят да излезнат, тия пакостници извършват своята пакост съвършено свободно. Това се върши обикновено след като са минали другите риначи, в числото на които е бил и любовникът на момата. Те крият това от другите, докато го извършат, а после на сутринта, на угощението, го разказват гласно на всички.И това възбужда общ смях.

Тая пакост е новост за домашните, защото на сутринта се надяват да намерят кошарата почистена, но наместо това те я намират задръстена с тор и трябва цял ден да чистят. И тая пакост съставлява голям срам за момата, па и за къщата.

„Ха-ха-ха! На Петкана наринали кошарата! Чули ли сте?» — ще пита някоя завистница другите моми.

— „Мари! — ще отговори друга с присмех, — да е само нихният тор, но тия дяволи (за риначите) премели всичкия тор и от комшиите! Ха-ха-хи-хи!* — ще придружат в хор всичките моми, а Петкана потъва в земята, ако е имала куража да отиде навода после тая случка.

— Ашколсун, бре Кольо! — казват всички на пакостника. Тъй трябва! Да знае мома, че дека стъпи мъж, една пиклива жена не може да помирише. Да знае тая хубостица, че с мъж шега не бива. Нека се присмее пак!

И за тая пакост момъкът не може да бъде наказан. Само бащата на момата, като хубаво напсува самата мома, отиде у дома на момъка и каже на Съща му:

„Бе, бай Добри, ваш Кольо мене ли да стори тоя срам; туй не очаквах!“

„Детински ум — отговаря бащата на Кольо.— Иди, та му казвай ти нему, че това е глупост. Младост – глупост. Не помниш ли бай Георги, какво вършехме и ние с тебе в младини.“ И бай Георги изпие чашата с ракийката, па наведе глава и мълчи, защото бай Добри го ударил на най-слабото място — напомнил му работи, свързани с младините, конто работи са вършени и от него и които и гой самичък е считал в свое време за най-правилни.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов