Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Карамановден, Св. Силвестри – 2 януари

Черковен празник: св. Силвестри, папа римски, живял в 5814—306 г, пр. Христа, във време на Константин Велики, който е покръстил същия император. Управлявал Римската църква 21 години и починал в 328 г. Народен празник: Карамановден; Свети Силвестри (Твърдица); Св. Силвестри навсякъде. Тоя ден се празнува в чест на впрегатния добитък—впрегатни волове или биволи. Затова още преди Васил, когато ще месят…

Прочетете повече

Сурваки

Черковен празник: Обрезение господне Св. Васили Велики, архиепископ Кесарий — Кападокийски живял във времето на императора Юлиана отстъпника и на Валента, в 5850 —-5345 г. Управлявал е църквата Кесарии-Кападокий 45 г. Народен празник: Суроваки, св. Васил, Васил.Срещу Суроваки се прави втора кадена вечер. Тая кадена вечер както по обредите, тъй и по обичаите се различава в много…

Прочетете повече

Мръсници

Това са дни от Бъдни вечер до Водици, т.е. 5 януари, когато мине кръстът. Тия дни имат няколко названия: Мръсници, Мръсни дни, Бугани дни (Ахърчелебийско, Бургаско и др.), Некръстениени дни /Пиротско, Нишко, Вранско/, Караконджови дни (в Разложко). През тия дни има обичай, който са установени от народното вярване. Народното вярване забранява да се перат ризи, да се мият…

Прочетете повече

Бъдни вечер – 5 част

Коледарци, колежданци (Софийско). Вечерята е свършена и трапезата почистена. Вече е минало голяма вечеря и настъпва среднощ или глуха доба. Домовладиката е излезнал по двора да види добитъка, а булките са сложили на трапезата вит-превития кравай и крондира с вино. Това показва, че се очакват гости. Тия гости са коледарците. Коледарите са всички момци или млади мъже, ожененит но…

Прочетете повече

Бъдни вечер – 4 част

Каденето. Всичко е сложено на трапезата или край нея: обредните хлябове, гозбите, прибавките и бъднякът. Но всичко това още няма никакво значение, докато не бъде прекадено; каденето дава обредност, осветява сложеното, дава му сила на цяр, сила срещу лошите духове, срещу болестите. Ето иде и каденето. Всички домашни са прави и стоят около трапезата; жертвоприношенията…

Прочетете повече

Бъдни вечер – 3 част

Трапезата с предложените жертвоприношения. Трапезата се различава от обикновените: синия, паралия, софра и пр. Тия са катадневни обреди и вечери; трапезата е тържествена и обредна. Трапезата се слага само когато има голямо празненство или други тържествени случая: сватба, кръщение, смърт, служба, оброк,сбор, празници с обреди и жертвоприношения, т.е. случаи, когато присъствуващите са мнозина и когато се…

Прочетете повече

Бъдни вечер – 2 част

Обредни хлябове. Обредните хлябове на Бъдни вечер играят много важна роля; без тях Бъдня вечер не може, нито каденето се върши. Хлябовете са няколко, но по значението и по симнолическите си шарки те са от три категори или три вида. Първа категория са хлябовете, които се посветяват на празника, на Коледа, един вид безкръвните жертвоприношения. Те носят…

Прочетете повече

Бъдни вечер

В българските коледни песни името „Коледо, мой Коледо ле“, каквото ще видим, се споменава във всеки стих. Освен това названието на деня Малка Коледа, Голяма Коледа, в който ден се родил млада бога, показва ясно, че тук се касае за едно свръхестествено същество, което се ражда на Коледа и в чест на туй същество се…

Прочетете повече

Малка Коледа – 24 декември

Тоя ден има още няколко названия: Манечкото Коледо (Софийско), Суха Коледа (с, Семисче, Хасковско), Крачун (с. Марашки Тръстеник,). Според народното вярване божа майка се замъчила от Игнажден и родила млада, бога на Малка Коледа, но обадила на другия ден, както това става обикновено. Първескиня жена, т.е. млада булка, която ражда за пръв път, като роди, не…

Прочетете повече

Игнажден – 20 декември

Черковен празник. Свещеномъченик Игнатя Богоносец, архиепископ антиохийски, ученик на св. апостола Йоана Богослова. Той е бил втори антиохийски архиепископ. Бил затворен и откаран в Рим, където във време на Траяна бил хвърлен и разкъсан от диви зверове в 101 г. след Христа. Народен празник: Игнажден (Западна България), Идинак (Плевенско, Ловчанско), Игнат (Клисура, Желява, Литаково, Лопян, Семисче, Бъзовец,…

Прочетете повече

Този блог е посветен на съхраняването на българските традиции, бит и култура. Открийте народни обичаи, занаяти, рецепти, билки и истории от миналото, които разкриват богатството на нашето наследство. Нека да вдъхнем нов живот на позабравени ритуали, легенди и занаяти, които са формирали идентичността на нашия народ. Присъединете се към това пътешествие към корените ни и възродете духа на България!

Абониране за нови публикации

© margu.bg 2026. Всички права запазени. Уеб сайт от ALDEV