Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Петковден

На 14 октомври е Петковден. Той предхожда празниците, защото след него има много празници. Правят разлика между Петковден и св.Петка, на 26 юли. От Петковден се почват службите по празниците. Понеже те не се извършват навсякъде из България, ще опишем накратко как стават те. Всяка къща служи един светия през годината, рядко два. Три дни преди…

Прочетете повече

Димитровски месец, октомври

Господя църква Това е един религиозен обичай,който се извършва, след като се прибере всичката летнина, т. е. като свършат снопите, като оберат лозята и царевицата. Гасподя църква става първият понеделник преди Петковден. Господя църква не е друго, но курбан, коли се старият селски бик, ако има такъв; ако ли бикът е още млад, тогава събират пари, купуват овни…

Прочетете повече

Седене около синията.

Сяда се около синията или на възглавници, или на столове; ако е в стая и ако е послана черга, седи се на възглавници; ако е в къщи, сядят на столове. На гост обаче, или на тържествени, празнични и обредни дни около синията се сяда винаги на възглавници; ако на една възглавница е ниско слагат две. Селските…

Прочетете повече

Синия, паралия, софра, трапеза, ястагач

Синията, като покъщнина на селянина, е една от най-нужните. Тя е дървена и се прави, или изцяло от нашите стругари, или от дъски от нашите дърводелци. Стругарската синия е от буково дърво, а дърводелската повечето пъти от чамово. И едната, и другата са кръгли, а четвъртите синии се срещат много рядко. Чамовата синия е скована…

Прочетете повече

Шести вареник. Тестени и сладки гозби.

Тестени и сладки ястия за селянина са луксозна храна, която той яде в извънредни случаи и дни. Главната съставка в тия ястия е масло или мас, а после мляко, сметана, сирене, яйца, па и медът. Масло и мас. Маслото е кравешко или биволско; много рядко в селската къща се внася овчо масло, защото мъжът го продава. Като се бучка млякото,…

Прочетете повече

Блажни готови гозби.

1.Попаpa. Сух хляб, но квасник, наместо да се хвърли, надробва се на ситно, размесва се със сирене и се полива с кипнала вода; после се захлупва, или с паница, или с похлупка, докато хлябът попие водата и се размекне. Попарата се яде с лъжица. Попарата следователно изисква малък труд и малки разноски, заради това и…

Прочетете повече

Пети вареник. Готови гозби.

Селянинът нарича готови гозби ония, които или са приготвени от по-напред, или пък приготвянето им не изисква никакъв труд. Тия готови гозби са и постни, и блажни. 1. Постни готови гозби: а)Кръкиш. Още докато се бърка качамакът, приготвена е кисела зелева чорба и, когато се изтърси, докато е още горещо котлето, сипва се в него тая чорба,…

Прочетете повече

Четвърти вареник. Зимни постни гостби.

Постните гостби през зимата cа следните: 1.Чорба от лук. Тая чорба се прави от армеева чорба. Чорбата се налива в гърне и, когато заври, нарязва се червен или зелен (праз) лук на ситно и се слага още и малко ориз с една или две чушки. След това се добавя мирудия, копрец, джоджен и сминдул. Като се…

Прочетете повече

Трети вареник. Зимни блажни гозби – 3 част

Ястия от дивеч. В българската къща и в нейния вареник,  много рядко се е внася дивеч. Горите са пълни със зайци, сърни, елени, диви кози и диви свине, а така също изобилстват и различни птици: диви петли, диви кокошки, диви гълъби, гърлици и други, полетата са пълни с яребици, пътпъдъци и различни други видове птици,…

Прочетете повече

Трети вареник. Зимни блажни гозби – 2 част

Месо. В селата не са яли някога друго месо освен от овца, свиня и гадина, а твърде рядко и дивеч. Зимно време в селската къща не се внася друго месо освен свинско; рядко, много редко се внася овчо месо. Свинското месо, както и домашната гад, не се кади, следователно, него употребяват в обикновени дни и…

Прочетете повече

Този блог е посветен на съхраняването на българските традиции, бит и култура. Открийте народни обичаи, занаяти, рецепти, билки и истории от миналото, които разкриват богатството на нашето наследство. Нека да вдъхнем нов живот на позабравени ритуали, легенди и занаяти, които са формирали идентичността на нашия народ. Присъединете се към това пътешествие към корените ни и възродете духа на България!

Абониране за нови публикации

© margu.bg 2025. Всички права запазени. Уеб сайт от ALDEV