Бъдни вечер – 5 част

Коледарци, колежданци (Софийско). Вечерята е свършена и трапезата почистена. Вече е минало голяма вечеря и настъпва среднощ или глуха доба. Домовладиката е излезнал по двора да види добитъка, а булките са сложили на трапезата вит-превития кравай и крондира с вино. Това показва, че се очакват гости. Тия гости са коледарците.

Коледарите са всички момци или млади мъже, оженени_т но трябва да са младоженци. Обикновено те са момци неженени. Предводителят им е женен.

Някога коледарец е ходил всеки момък.

Още на Игнажден ще се съберат момците, които желаят да коледуват и избират свой главатар-учител, наречен в тоя случай станеник. Той е мъж оженен,но знае коледните песни добре и може да блажи, т.е да благославя. Като изберат станеника напълват бъклица с вино и всички вкупом отиват да го канят за станеник.

Станеникът проучва с коледарите всичките коледни песни, които ще трябва да се пеят на Бъдня вечер.

Кодедарците се приготвят за тая вечер и с облеклото си: чисто, спретнато.

Като дойде Бъдня вечер, всичките коледарци са събрани в дома на станеника. Всеки е облечен в празнична премяна, обут в навуща бели с черни върви, вещо привързани. Като стане среднощ, коледарците тръгват. Някога своето тръгване от дома на станеника са обаждали с пушечен гърмеж, а из пътя те се чували отдалече_т защото пеят и дигат шум.

Като се чуе пушечният гърмеж, всички, които са будни в къщите, та пазят огъня, казват: „Ето коледарците тръгват“.  И ако има в къщи мома, събуждат я да се стегне за посрещане коледарците, между които е и нейният любовник.

Първата си песен коледарците, всички вкумом, ще излеят на станеника си. След това тръгват из селото.

Ако селото е по-малко ще могат да успеят да посетят всичките къщи, те ходят на куп; ако ли е селото по-големичко, тогава станеникът ги разделя на чети или куди по седем или по пет души във всяка чета или куда и на всяка чета поставя четник или куда-башия. Тоя четник е главатар, той ръководи песните, той заповядва на коледарците и него слушат всички. За четник или куда- башия се поставя момък или женен млад мъж, но който е вещ не само в коледарските песни, а още и в блажанките, т.е. и благословиите. Изобщо за четник се поставя вещ коледарец.

С коледарците ходят по-млади момци, които само помагат в черната работа: те носят големи торби, в които слагат подаръците; и понеже подаръците не са еднакви, то и торбите са няколко. Тия момчета носят име: трохобер, който носи краваите, матаре, който носи сланина, и маче което прави смехории и мяука като коте.

„Тая опашка някога не е имало. Защото краваите коледарците прибирали на другия ден, а от смехории не е имало нужда.“

Всеки коледарец носи голяма тояга, наречена кривак, а капата му е обнизана с мъниста и венци.

Песните коледарски имат най-разнообразно съдържание: те са исторически, митически и седални, т.е възпяват хубостта на момата, юначеството на момъка, богатството на някогашните ни задруги— изобщо сюжетът им е из семейния живот. Мелодиите им са чаровни.

Песните, които се пеят като коледни днеска, според вещите лица-коледарци, са много разбъркани: пеят се като коледарски много гергьовски, спасовски, великденски, никулски, седалки и обратно.

Първа песен

На станеника (царя на коледарците) .

— Станенине, Господине,

Коладе ле,

Господине, болярине!

Бог се кани да ти дойде,

И въз бога сбор ангели

Мож ли бога да посрещнеш,

Да посрещнеш, да нагостиш?

Отговаря стар старейо:

— Мога, мога, добре дошъл,

Добре дошъл, нека дойде.

Дал ми господ, та си имам„

Три сърпии все пшеница,

А четвърта загария.

Загария, чернокласка.

Дал ми господ три зимника,

Три зимнина, девет бъчви,

Девет бъчви руйно вино_.

 А десета баш ракия,

С тая блага медовина.

Дал ми господ, та си имам.

Триста трънки със пчелини.

Със пчелици, все левашки,

Дал ми господ три обора,

Три обора сиво стадо,

А четвърти сиви юнци.

Дал ми господ три конярки.

Три конярки врани коне.

Дал ми господ до три крила.

До три крила бели овци,

А четвърто вакли овни.

Дал ми господ девет синка.

Девет синка, девет снахи,

А десета млада булка.

Те ще бога да причекат,

Да причекат, да на гостят,

Да на гостят, да напоят,

И въз бога сбор ангели,

Още млади коледари.

Колко звезди по небото,

Толко здраве в тая къща.

Тебе пеем, станенино!

„Коладе ле“

Тебе пеем, бога хвалим.

Като изпеят тая песен, станеникът ги почерпва. Ако той сам не ходи, защото станеникът е по-стар мъж, той разделя коледарците на чети или куди и назначава на всяка чета или куда четник или куда-башия и дава на всеки четник или куда-башия бъклица, окичена с венец от сухо зимно цвете и с варак и като даде последните упътвания, изпраща ги да коледват.

Коледарите из къщата на станеника, разделени на чети или куди, тръгват всяка чета за отредена част от селото. Всеки коледарец гледа да бъде в тая чета, където е къщата на любовницата му; гледа се още и това, защото никой от коледарците да не ходи в тая част, дето с къщата на баща му, т.е. тяхната къща.

Като тръгнат из къщата на станеника, те дигат шум, гърмят с пищови и пеят песни. Дето минат, цялото село е пробудено. Като наближат до някои къща, те пеят следната песен, кратка и с омайна мелодия:

Втора песен

Пред вратницата или пред старите врата на къщата

— Станенине, Господине,

Коладе ле, мой Коладе!

Господине, болярине.

Заспал ли си, пробуди се,

Пиян ли Си, трезвен бъди,

Та отварай чемшир-порти,

Чемшир-порти, стара врата,

Че ти идат добри гости,

Добри гости коледарци.

И ти носим добри вести:

Бог се кани да ти дойде,

Мож ли бога да посрещнеш.

Да посрещнеш, да нагостиш,

И въз бога сбор ангели?

Някога, когато всеки мъж е ходил коледарец, та всеки е знаел коледарските песни, на тия вести е отговарял домакинът със своите синове. Той е отварял сам вратницата или старите врата, т.е. къщните врата и е пеел:

Мога, мога, добре дошъл,

Коладе ле, мой Коладе,

Добре дошъл, нека дойде!

Да ми седне на трапези,

И въз бота сбор ангели,

С добри гости коледарци.

Вратата са отворени и четникът или куда-башията влиза, а след него коледарците. Те се нареждат на две страни, а по средата им е четникът и почват своите песни.

Коледарските песни в някои къщи са повече, в някои по-малко; това зависи първо от заможността на задругата или семейството, от числото на членовете в семейството, от общественото положение на домовладиката, а второ — от желанието на самия домовладика.

Най-напред ще изпеят песента, посветена на задругата, на семейпвото, на къщата изобщо.

Трета песен

Песен на къщата

Изгряло е ясно слънце,

„Коладе ле

Та огряло едно дръвце,

Едно дръвце столовато,

Столовато, връховато.

Столовете чисто сребро,

Клоновете сухо злато,

Връшето му ситен бисер,

Под дървото една хубост.

Три черкови белосани,

Белосани, изписани….

След тая песен, ако къщата не е многочелядна и ако не е заможна, четникът взима кравая и благославя. Ако ли къщата е многочелядна и домовладиката заема видно обществено положение, както споменахме и по-горе, тогава коледарците освен горната песен ще изпеят още няколко според положението на домовладиката и неговото желание.

Блажанки,слави, благословия. Като свършат коледарците своите песни, иде ред на блажанките или славите.

Блажанките изказва четникът или куда-башнята. С тях се завършва обредът на коледните песнп.

Тия блажанки някога са били дълги и отнемали всички благопожелания. Днеска много от тях са забравени.

Като излезнат коледарците, вече се счита, че Бъдни вечер е минала, че мръсните нощи са почнали.

Всичко се вдига, всичко се разтребва; всички си лягат; ако още черква не е почнала; ако ли е вече почнала, по-старите отиват в черква, а по-младите — жените, почват да шътат из къщи и около огнището.

Всички могат да легнат, ако още е много рано, един обаче, който е отреден да бди, седи край огнището и гледа бъдникът да не угасне; той трябва да гори цяла нощ.

Тая нощ в някои села има някакви интересни обичаи и във всяко село различни. Ето тия обичаи, които аз срещнах.

В с. Желява, Софийско, а така и в околните села има такъв, обичай: преди да седнат да вечерят, жените/децата, па и мъжете сядат на дарака да повлачат малко вълна. От тая вълна изпредват конец; тоя конец на Коледа рано сутринта турят на един от кошерите (пчелите). Това се прави да не бягат рояците (нароените младя пчели) и да не урочасват кошерите.

В с.Топлещ, Габровско, трапезата се не дига, а стои цяла нощ.

В гр.Тетевене тая вечер мият паниците и помията на другия ден хвъргат в курника и по дърветата. Това правят, та кокошките да не мрат, а дърветата да връзват плод.

Медът, който е каден на трапезата, се скътва за цяр; с него мажат децата, когато се шарят.

В с. Твърдица от тая вечер, та до Водици нито перат, нито мажат.

В с. Байлово, Софийско, тая вечер заплашват дърветата, които са ялови, та да раждат.

В с. Лесидрен, Тетевенско, кое дете се роди тая вечер, мъжко или женско, кръщават го не с друго име, а сами Христо или Христина.

В с. Бариево, Софийско, от помията на паниците си мият очите; това правят да не влизат през лятото в очите им мушпчки. От сламата дават на стоката да яде; занасят от нея малко, та запалят, дето е стожерът; а малко скътват в гредата на къщата.

В Прилеп тая вечер ще се ходи при всяко дърво, което не ражда, и го плашат, че ще го отсекат, ако не роди през идещото лято.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов