Сурваки

Черковен празник: Обрезение господне Св. Васили Велики, архиепископ Кесарий — Кападокийски живял във времето на императора Юлиана отстъпника и на Валента, в 5850 —-5345 г. Управлявал е църквата Кесарии-Кападокий 45 г.

Народен празник: Суроваки, св. Васил, Васил.Срещу Суроваки се прави втора кадена вечер. Тая кадена вечер както по обредите, тъй и по обичаите се различава в много неща от първата кадена вечер или Бъдни вечер.

Трапеза. И тук има жертвоприношения и кадене, но няма ония неща, които видяхме при първата кадена вечер. Тук се кадят погача, млин_, свинска глава.

Погача. Месят обреден хляб, но той не е квасник, а прясна пита или погача й тя трябва да бъде топла. Тая прясна пита няма никакви шарки. Тя е нашарена само с вилица или острушка.

В тая пита навсякъде слагат сребрена пара. Когато прекадят трапезата, тая пита се разчупва на толкова къса, на колкото бъде наречено. Едно парче се нарича за къщата, друго за стопанина, трето за стопанката, четвърто за сина, за дъщери, за снахи, за всяко дете и т.н., колкото, челяд има в къщата; после се нарича на стоката. И после се гледа в кое парче се е паднала парата — на него е късметът през настоящата година. Стопанинът я откупва и слага в кесията.

В Панагюрище я дават в черквата за откупуване на греховете.

В Скопско пък или стопанинът я носи в кесията си, вързана с червен конец, или я връзват на гърнето, с което пият вино, та да е здрава и берекетна годината.

Жената, която меси тоя хляб, преди да си умие ръцете, докато са още тестеви, ще отиде да пипне всяко плодовито дърво, за да ражда и да завързва много плод; ще отиде да пипне всеки кошер с пчелите, за да бъдат плодовити пчелите в роеване и да дават много мед.

Млин (навсякъде в Източна България), милин /в Твърдица, Карабунар/, семисче (баница) в Западна България, плака (в Еленско), тутманик в /Клисура, Копривщица, Панагюрище, Лесидрен, Брусен, Лопян, Тетевенско/, зелник (в Коркина,Кюстендилско), булгурник (в Хасковско) е първото ястие, което се кади и яде на тая вечер.

Млинът, милинът, баницата или плаката се прави от печени на връшняк тестеви листове, помежду които има сирене, яйца и мас с пръжки (някъде).Тутманикът се прави от тесто, което се меси със сирене, яйца и мас, а после се разплесква като пита. Зелникът се прави от тестени печени листове, помежду които се слага зеле, спанак, праз или други зелени листа; това зеле се слага на средата, а краищата са подгънати; тия краища служат за хляб, а зелето за ястие; името си носи от зеле. Булгурник се прави от булгур, пържи се с яйца и мас, изтърсва се в тепсия и се пече под връшняк; след като се опече, още топъл полива се повторно с разтопено вряло масло и се яде с лъжица, а рядко с ръка.

В млина, тутманика, баницата или зелника слагат малки клончета дрянови с пъпки; слагат толкова подобни клончета, колкото са души в къщи, включително и тези, които случайно са отпътували на гурбет, с прибавка още и клончета: за бога, за стоката, за лозето. Тия клончета в с.Карабунар наричат суровачки.

Млинът, тутманикът или зелникът се яде с пръсти и който при откъсване на залъка вземе и клонче, гледат кое наречено клонче е откъснал. Най-напред от млина ще вземе домовладиката и гледат кое наречено клонче е взел; кое клонче се паднало на стопана, в него е късметът на къщата през годината.

Свниската глава е второто ястие тая вечер. Шопара са заклали за Коледа, но главата с краката сурови стоят за Сурваки. Срещу Сурваки заедно с други неща варят се свинската глава и краката. Като се още варят, слагат в сока сол, чеснов лук и брашно и когато вече са сварени, изсипват сока в паница и правят от нея пача (пихтия). В някои места в сока надробяват месото и кожата на главата, а мозъка, езика и челюстта с краката оставят настрана; някъде пък— в с.Тодьовци, Еленско, главата и краката, тъй както са цели, се прекадят, а после начупват на късове и ги ядат.

Свинското месо никога и в никои случаи и обреди,както споменах по-горе, не се принася и кади; само в тоя случай свинското месо се принася и кади.

Интересно явление е, че на тая вечер свинска глава кадят и ядат и циганите в селата, били те християни или мохамедани.

Освен питата, млина, свинската глава с пачата тая вечер на трапезата слагат още (в някои места) пак орехи, чеснов лук, кромид, мед; а в с.Марашки Тръстеник и Тетевен, както и в с.Руслар, Варненско (преселени из Лозенградско), колят и кадят петел.

В с.Марашки Тръстеник, Плевенско, колят червен петел; колят го на прага на къщните или стари врата и го оставят да скача; сега гледат дали като скача, ще отиде навътре в къщи, или ще изкокне навънка. Първият случай означавал добро, вторият — лошо. Тоя петел се кади и яде, а главата скътват за цяр; в Тетевен я прибират и лекуват с нея кихавицата. В с.Руслар колят кокошка. В с.Клисура варят още сарми, но сега от месо с булгур или ориз.

В с.Марян, Еленско, слагат и малко жито и него кадят. След прекадването всички хапват най-напред от житото.

Каденето. Когато е всичко готово, донасят палежника и с него се кади; и тук кади най-старият мъж в къщи. Той после кади и стоката и сградите.

След прекадването сядат да ядат.

Първият залък момите и момците скриват и слагат под възглавницата и гледат да помнят, кого виждат насън да яде заедно; тоя момък или тая мома ще им е на късмет.

Който кихне на трапезата, харизват му това, което ще се роди първо пролетта: яре, теле, агне, конче.

След вечерята смитат трохите и тая смет хвърлят в огъня, като наричат „Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тутун и пр“ (Перущица, Брястовнка). След вечерята пукат дрянови пъпки и гледат чия пъпка пукне и подскочи, тоя ще бъде здрав и пъргав.

Някои обичаи, които се извършват през тая вечер, са неотмена част от Василевата или Сурвашката бъдни вечер.

В с.Табачка, Русенско, играят хоро цялата нощ — за здраве и берекет.

В с.Тодьовци, Еленско, от кромида, който е каден, нарязват дванадесет търкалца, като наричат всяко на дванадесетте месеца; после слагат на всяко колелце сол и го слагат на трапезата. Сутринта гледат дали солта на някое колелце се е стопила. На който месец е наречено туй колелце и солта е стопена, през тоя месец ще бъде времето дъждовито; ако ли на наречения месец на колелцето солта не се е стопила, през тоя месец няма да има дъжд, времето ще бъде ясно, сухо.

Дъждът в зимните месеци означава сняг. Това е селска метеорология.

В с.Медвен тая вечер се измиват и оплитат косите; във водата, когато ще се топли на огъня, слагат дрян.

В Рупчос тая вечер варят фасул и пекат два колака; единия ломят /ядат/ за мечката, а другия за вълка.

Сурвакането е втората част от сурвашката бъдня или кадена вечер. Като пропеят първи петли, сурвакането почва. Сурвакарите, които са били готови, чакат да мине глуха доба и щом първите петли пропеят, те тръгват по селото. Те са мъже. Някога са ходил и женени, но млади мъже, а сега ходят момци или момчета, но не по-малки от 15—16 годишни.

По пътя тия сурвакари мяукат като котки. Всеки сурвакар носи пръчка, наречена сурувакница, която е от дрян, сурова с пъпки. Тия пръчки се приготвят нарочно няколко дни преди Сурваки. Всеки момък, който ще ходи на Сурваки, гледа да украси своята пръчка колкото се може повече.

Някога, когато са ходили мъже-сурвакари, те са били не по-малко от 10—12 души. Тия сурвакари, както и старците, гледали са да се не срещнат. Срещнат ли се, те се сбивали. Особено сурвакарите от едно село са пазили да не дойдат в тяхното село сурвакари от друго село. Успеят ли сурвакарите от едно село да се вмъкнат в друго село, то за сурвакарите от туй село това се считало за голям срам. Ето защо много често е ставало сериозно сбиване. В Радомирско, в с.Дивля, при Врабченската река има гроб, наречен сурвакарски гроб, защото преди 150 г., приказват старците, тук на това място се срещнали сурвакарите и се сбили, в което сбиване паднал убит един от тях и тука го закопали.

Като влезнат в къщи, сурвакарите ще шибат домашните и ще ги благославят. Блажанките или сурваканията някъде са по-дълги, а някъде — по-кратки.

В Тодъовци и Марян, Еленско, сурвакарите блажат или славят:

Сурва, сурва година,

Весела година.

Голям клас на нива.

Червена ябълка в градина,

Желт Мамул на леса,

Голям грозд на лоза.

Пълна кесия със пари.

Живо, здраво до година.

До година, до амина!

Някои от сурвакарите, когато бързат, сурвакат накратко:

Сурва, сурва година,

Весела година.

Голям клас на нива,

Живо, здраво до година!

М- й-й-у! или М-я-я-я-у!

По-възрастни момчета от 10 до 12 г. освен сурвакниците носят в джобовете си речни камъчета, които тука се именуват папуне. Като влезнат в къщи и свършат сурвакането със сурвакницата_, те хвърлят по едно камъче в огнището и говорят следната благословия:

Както тече реката през тез камъчета.

Тъй да потекат парите в кесията.

Както си тежат тез камъчета в реката.

Тъй да ти тежат парите в кесията.

Обшата блажанка на сурвакарите е:

Сурва, сурва година,

Весела, весела година.

Голям клас на нива,

Червена ябълка в градина,

Жълт мамул на леса,

Голям грозд на лоза,

Пълна къща със деца.

Пълни обори със стока,

Пълна кесия със пари.

Живо, здраво до година,

До година, до амина!

Някога, когато са ходили мъже-сурвакари, не е имало никакви смехории и смешници. Но после, почнал да се изражда и тоя обичай. Така днеска, освен дето не ходят вече мъже-сурвакари, а деца и момчета, но и самият обичай е получил на много места, в много села смешен, карикатурен образ.

Сурвакарите са трима, рядко шестима. Един от тях се казва коте, другият магаре, а трети шиповичар. Toй предвожда другите. Той хлопа да му отворят, котето мяуче, а магарето реве. Шиповичарят носи две много дебели тояги, наречени шипове, защото на долния край са издялани като шипове остри, та се забождат в земята. С тия шипове „коват“ магарето. Котето носи торба за стръволинка, т.е. месо, сланина, сирене и др.; магарето носи дисаги за брашно и други неща.

Като влезнат в къщата, после благословията шиповичарят, кове магарето, а то реве, рита и прави други смехория, а пък котето мяуче и ходи из кюшетата да тършува, т.е. да дири къде има стръволинка.

Като свършат суровакането, сурвакарите почват, ако поиска домакинът, да правят смехориите си.Котето ходи из къщи, мяучи и превръща паниците да търси „стръволинка“, магарето реве и ляга да го „коват^“.

Най-накрай ги даряват. На първо място иде сланина или свинско месо, но сурово; след това иде кравай, а после и други неща и пари.

Пеене пръстените е обред, с който се свършва втората кадена вечер или Сурваки.

Пеенето на пръстените става по следния начин. Момите от една махала в селото ще се съберат в една къща, ще вземат бял котел, ще отидат да донесат прясна вода. Пази се обаче от тая вода никой да не пие, нито да бръкне в нея. Тая вода тука се казва василева вода. Тоя котел ще се сложи сред къщи и около него ще се съберат всички моми и момци от махалата и всеки е приготвил своя пръстен.

Една от момите ще клекне пред котела и ще поема от всякого пръстена му; тоя пръстен ще се спусне във водата.Като го пусне, мамата ще разбърка водата на кръст и ще извика:

Здрава, здрава, Донке ле, годинчица!

И ти здрава, и аз здра-а-а-ва!

Додето тая мома пуска пръстените, други няколко моми, хванати през рамо, в кръг около котела пеят:

Берете се, Дойке ле, малки моми!

Да пееме, Донке ле; пръстените,

Сливи цъфтят в горна страна!

Не са сливи, Донке ле, пръстени са.

Девер снаха, Дойке ле, води през мостове,

От хубости, Дойке ле, невестини.

Мостове се, Донке ле, разлюляха,

След това покриват котела с една бяла кърпа или с месал, изнасят го навън и го слагат да пренощува под звездите.

На другия ден много рано, у зори и преди слънце, същите моми и момци се събират в същата къща. Внасят котела в къщи, слагат под него ечемик. Сега се нареждат около котела на кръг, уловени за раменете, а едно малко момиче, малко забулено с кърпа, сяда край котела. То в дадения случай се казва булка. Другите моми играят тихо хоро и пеят припевките.При всяка припявка булката бърка в котела и изважда който пръстен налучи. Гледат всички чий пръстен е изваден и сравняват с припявката, та разгалват кого ще земе момата или момъкът.

Във всички села не се върши тоя обред еднакво.

В с.Желява, Софийско, срещу Васил мома майчина и бащина взима бял котел, сипва в него овес и го прекрива отгоре с кърпа. Придружена от други моми, които ще си дават пръстените, отиват на чешмата.

Из пътя до чешмата пеят:

Излязла е Василия,

Василия, мала мома,

На голямото бунище.

Изнела е бяло менче.

Медни пръстене да топи:

Медни пръстене на момите,

Я ножовете на момците.

Докато пеят тая песен, момата, която ще топи пръстените, държи котлето; като свършат песента, тя изсипва овеса и всяка мома си взима от него, да го сее на дръвника, за да види кой момък през нощта ще й дойде насън да го жъне с него.

После изплакват котлето, наливат чиста вода и като го прекрият и превържат с червена кърпа, отнасят го в дома на момата която ще вади пръстените, и тук всяка мома спуска своя пръстен. Котлето превързано отнасят в градината и го слагат да пренощува под трендафил.

На другия ден, на Васил, около обяд се събират момите и момците и сега вадят пръстените. Преди да почнат ваденето на пръстените, пеят:

Василия мала мома!

Излела е Василия

Медни пръстени да вади.

След това започнат да вадят пръстените един по един, като предварително пеят приепявката.

В с. Брусен, Тетевенско, по същия начин носят котлето и отиват за вода, само че преди да налеят водата, слагат пръстените. Докато слагат пръстените, пеят:

Берете се, малки моми и невести,

Да пееме пръстените!

Два се млади залибили.

Два са млади и два драги.

Сливен цъфти войну в страня.

Не е сливен, два са млади,

Два са млади два са драги.

Отка са се залибили,

Оттогас са невидвали;

Снощи вечер се видели,

Снощи вечер на кладенци.

Та стояли, се либили,

Малко много са стояли

Кобилица лист пустила,

Дрянов кривак дренки родил.

Та втасали и зобали.

Котела ще го носи момиче майчино и бащино, а пръстените бърка и вади ергенин, момче майчин и бащин.

В Тетевене. Също носят вода в бял котел, само тука пръстените нанизват на дрянова пръчка и отнасят котела край реката или кладенеца. Тук играят и пеят около котела с водата:

Провикна се Здравко из гора зелена!

Здравко, горска билко миризлива,

Що не додат моми да ме берат

Или са се Босилку предали?

Здравко, горска билка миризлива,

Че язе съм и зиме, и лете,

Босилко е веднъж в годината.

Без мене се булки не венчават,

Без мене се деца не кръщават.

Зиме лежа под дебела пряспа,

Лете седя пад дебела сянка.

Под котлето, докато пеят и играят, слагат овес; от тоя овес взима всяка мома, та го слага вечерта срещу Сурваки под възглавницата, за да види насън кой ще доде да го жъне с нея.

Като върнат котела, завързват го с червен плат или престилка и го слагат в градината под трендафила.

На другия ден се събират и един момък, наречен тук наричник, както и в Брусен, вади пръстените.

Първата припявка е:

Здрава, здрава годинчице,

До година живо, здраво! “ (Вади пръстена )

_яИх-х-у-у! На Ивановден. (Вади пръстен. Чий е пръстенът, тя ще се ожени скоро)

В .Колибите, Троянско, отнасят котела на чешмата, налива вода в него, слагат пръстените — вършат всичко поред, както това става и в Тетевене. Под котела слагат ечемик, от който после свършването всяка мома си взима, сее го на дръвника и гледа кого ще сънува, т.е. с кой момък ще го жъне. На другия ден булка-момиче ще вади пръстените.

Първата прилявка е:

Свинска глава Василева,

Тай, ладо ле!

Бръкни, булка, извади пръстен!

После следват другите припевки.