Игнажден – 20 декември

Черковен празник. Свещеномъченик Игнатя Богоносец, архиепископ антиохийски, ученик на св. апостола Йоана Богослова. Той е бил втори антиохийски архиепископ. Бил затворен и откаран в Рим, където във време на Траяна бил хвърлен и разкъсан от диви зверове в 101 г. след Христа.

Народен празник: Игнажден (Западна България), Идинак (Плевенско, Ловчанско), Игнат (Клисура, Желява, Литаково, Лопян, Семисче, Бъзовец, преселени от Румъния), Игнет (Охрид), Поляз, Полязов ден (Подвес, Медвен),

Идинажден (в същите места тоя ден се казва и Поляз, и Идинажден).

Тоя народен и черковен празник се пада на 20 декември. От Игнажден се започва Големият сечко (т.е. голям месец) и тоя ден се нарича още млада година ( с. Колибите, Троянско) и нов ден ( с. Литаково,  с. Лесидрен).

От тоя ден се брои народната нова или млада година; оттам той се счита за нов ден, млад месец (Лопян, Брусен).

До тоя ден, ако кокошка се разклопала да мъти,не я садят; на тоя ден вече я садят, защото е млада или нова година.

На тоя ден в Подвес, Вресово казват Идинак.Думата Идинак значи начало на годината, годиняк. Оттам и юнец и конче, които са навършили година, наричат се идинак, идинаци, т.е. годиняк.

Понеже тоя ден се счита за млада година, то народното вярване е установило обичая поляз с полязниците с техните благопожелания.

Обичая полезник (Кипилово, Твърдина, Шипка, Тетевене), сполезник (Клисура), полязник (Риш, Подвес, Вресово, Тодьовци, Пиргос — Русенско, Ботево — Добричко), подняк (Плевенско), nooжняк (Западна България) е установило народното вярване в свръзка със съществуването на добра и лоша среща.

Игнажден е нов ден, млада година.

От обстоятелството кой ще влезне най-напред тоя ден в къщата, т.е. кой ще слолези къщата и какъв ще бъде тоя негов сполез -добър или лош, народната вяра твърди, че през цялата година в къщата ще бъде добро или лошо.

Ако сполезът е добър, то в къщата през цялата година ще върви на добро, ще има успех и берекет във всичко. Напротив, сполезът му лош ли е, то през цялата година ще върви в къщата на лошо и в нищо няма да има сполука и берекет.

А добрият или лошият сполез зависи от човека, който сполези къщата, т.е. от сполезника, полязника, спохождняка. Ето защо във всяка къща с трепет очакват да видят сутринта на тоя ден кой ще им влезне в къщата най-рано и пръв.

Ако човекът, който ги сполезил, е добър, сполезът му през годината бил щастлив, то го благославят, радват се и гледат, защото и догодина да им бъде той сполезник; случи ли се, та сполезникът не е добър и през годината сполезът му докара в къщата несполука и нещастие — такъв се посреща с хули и изпраща с ругания. „Кракът си да беше счупил, но да не дойдеше!“, „С очите да беше ослепял, та да не видеше вратницата!^“ — са обикновените хули, които има нещастието да слуша такъв след себе си тоя ден или през годината.

Никой обаче не знае какъв ще бъде сполезът му, затова и народната вяра е установила, тоя ден никой да не ходи по къщите рано и през целия ден, защото може сполезът му да не бъде добър за някоя къща, та само да го кълнат.

Някога, преди 100 — 200 г. всяка задруга {къща) е имала свой сполезник. Това е било лицето, чийто сполез излезнал добър и щастлив през годината. Такъв човек се лови от тая задруга за свой слолезник. Тоя сполезник ставал за тая задруга един вид роднина, скъп приятел и всякъде, където бъде срещнат или когато дойде в къщата, бива посрещан с почести, уважение и голямо внимание.

Когато наближи Игнажден, за полезника се правят приготовления. Още от вечерта срещу Игнажден самият домовладика на задругата (къщата), облечен чисто и спретнато, ще вземе бъклица с вино и ще отиде в дома на спохожняка, за да го калесва за споход, т.е. да дойде на другия ден рано в къщата им, за да ги сполази.

На Игнажден, т.е. на самия ден, рано, още пред зори, жените ще станат, ще накладат огъня, ще замесят тесто и ще сложат край огнището гърнето за вариво. Бързат да приготвят, за да посрещнат и нагостят скъпия си гост, сполезника, когото очакват. Всичко е готово. Ето че и псетата със своето лаене известяват, че някой е влезнал в гумното (двора) и всички търчат да го посрещнат на вратата. Още е много тъмно, та се не вижда, но домовладиката, който е излезнал пръв на двора, вижда: това сполезникът. Веселият му глас: „Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година!“ — се вече чува от всичките в къщи той отива право на дръвника, взима една шумка (пръчка от дъбово дърво) и влиза в къщи. Той е облечен празнично — с нова дреха. Като влезне, той повтаря поздравленията: „Хайде, нека ви е честита младата година“ и отива право на огнището. Тук се спира, сваля капата си, прекръства се и като бърка с шумката в огнището и слави (благославя): „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед и масло и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!“ Додето благославя сполезникът, всички домашни стоят около него с благоговение, мъжете гологлави, а жените е кръстосани ръце и на всяка слава викат:,, Амин, дай боже!“

Като свърши това, слолезникът слага шумката на пречника, където седи до Водици (т.е. 5 януари). Тоя ден, като дойде свещеникът да ръси, като си излиза, една от жените ще вземе шумката и ще я влачи от огнището до вратата след попа, но той да не види, а като излезне извън, слага шумката в курника, та кокошките да били запазени от всякакви болести.

Полезникът после ще седне кръстато (по турски) край огнището и дават му в ръцете решето, напълнено с пшеница, а около му посипват боб, леща, орехи, семе от гръсти и др.

Като поседи малко, той става, ходи по къщи и сее с решетото пшеницата, като славя: _иДа се роди, дето рало ходи; дето ходи и не ходи“, а другите отговарят: „Амин, дай боже!“

Полезникът седи край огнището, за да лежат квачките на яйцата, за да носят кокошките на полозите си и да дойдат по-скоро годежняци, т.е. момци за момите.

После, като свърши тоя Обред на сеенето, полезникът сяда на сложената трапеза заедно с домовладиката в задругата и гощавката се започва. След гощавката полезникът се изпраща с почест и подаръци. Подаръци са риза или пешкир. Като се свърши обредът на сеенето, къщата е вече споходена, сполазена и жените си вършат другите обичаи.

Днеска нарочно канен още от вечерта полезник няма; няма вече и традиционния семеен полезник.

Случайните полезници, т.е. неканените (а те са хора, които отиват тоя ден в някоя къща или по някоя важна селска работа, както са селските разсилни, наречени поляци, кехаи и пр., или по някоя нужда за да искат нещо), като влезнат в двора_ь те знаят реда затова отиват право на дръвника и взимат или трески, или шумки, но с празни ръце не бива да се влиза.

Като влезне полезникът в къщи с шумките или треските, а може да бъде и сламица, ще отиде край огнището, ще ги хвърли в огъня и ще благославя: „Колко искрици, толко ягнища, яренца, дечица, теленца, прасенца и пр. После сяда край огнището, за да лежат квачките на яйцата и кокошките на полозите, а домашните го посипват с жито, овес, ечемик и друга храна, а така също и с круши и орехи.

Някъде треските полезникът слага в кринче и сяда да ги мъти, в което време клопа като квачка. В Плевенско тия трески слага в полога, за да има в къщи тамазлък. Като слага треските в полога, полезникът подражава на всичките домашни животни, като издава звукове като кокошка, петел, овца, крава, пчела и пр.: пиу-пиу!, му-у!, мръ-ъ и пр. После сяда край огнището да мъти в кринчето пепелта, която са насипали предварително в него от огнището. Тая пепел се пази, та после с нея посипват полозите на кокошките, където носят яйца, полозите на квачките, където мътят, и курника, в случай че се появи болест и мор по кокошките.

Полезници домашни живони. Много пъти вместо полезници-хора къщата се спохожда от някои домашни животни. И народното вярване е посрещало и посреща такива полезници с благодарност и радост. Така в много села и къщи, когато са очаквали полезника-човек, в къщата влезне кучето или петелът, или телето, или свинята.

Както на кучето, тъй и на петела, телето или свинята се дава хляб за подарък и техният полез се взима за добър знак. За да се считат тия животни за полезници, трябва да са влезли в къщи, т.е през прага на къщните врата.

Обичаите на тоя ден. Тоя ден сутринта, който от домашните излез не пръв и най-рано, обезателно когато се върне, трябва да внесе трески или шумка, или сланина, които слага зад вратата. В Плевенско (Марашки Тръстеник) независимо от поодника, когото очакват, майката ще излезне с децата на двора, много рано и ще събере слама, трески и съчки и се връща в къщи; тук тя сяда в лебницата (шиник, с който гребат жито, брашно и др.) и клочи като клочка. Тоя ден не излизат никъде из двора_, защото кокошките ще разнасят яйцата по съседите, а квачките нямало да лежат на яйцата, когато мътят. Тоя ден тук готвят сърма, за да бъдат кокошките качулати (с качул).

В Софийско има такъв обичай. Заранта много рано у зори жените ще станат и ще изметат саждите на комина и тия сажди заедно с метлата хвърлят някъде вън от двора на своята къща.

След това замесват тесто за колаци. Като се вдигне тестото, т.е. втаса, взимат дарака и четката, с която чешат гръстите, и с тях вземат от тестото, като наричат: „Това е за кадията“ Тук под името кадия разбират различните болести. От това откъснато с дарака и четката тесто правят колаче. Това колаче не пекат, но го оставят някъде да изсъхне само от вятъра. То се пази и употребява за лек. Ако някого боли стомахът или усеща някъде бодеж, слагат малко от това колаче в чист не топен мед, останал от Бъдни вечер, и дават на болния да яде.

От същото тесто откъсват с два пръста и с това тесто правят на някоя греда в къщи кръсташка, т.е знака кръст — да бяга всяко зло. След това разтриват тестото и правят толкова колаци, колкото са души в къщи. След като се опекат, дават всекиму да яде.

Първия колак пазят да бъде каден на Бъдня вечер.

В Ловчанско (с. Летница,) мома, която иска да познае кой момък ще и бъде на късмет, отива на дръвника, ще седне на него и ще сипе върху си ечмик, като нарича: „Кой ми е на късмет, да дойде нощес да го женем заедно“ После става и загребва с една ръка трески или клечици, а сдруга взима ечшмик и влиза в къщи. Треските оставя край огнището или ако са пръчки — на пречника в комина да нощуват, а ечемика слага под възглавницата си, където ще спи. Когото през нощта сънува, тоя ще й бъде на късмет. За да познае пък дали ще се ожени тая година, тя преброява треските или пръчките: ако са тек, ще се ожени още тая година, ако са чифт — ще се ожени догодина.

В Пиротско, ако иска някой да си мести трънките, т.е. кошерите, на друго място, трябва да ги мести непременно тоя ден, защото, ако ги мести после, пчелите няма да живеят в тръмките, а ще бягат.

Тоя ден като млада година най-старата жена в къщи ще вземе сурова пръчица, ще влезне, където спят децата, и ще удари всяко отгоре върху завивката по няколко пъти. Това правят за здраве, за да растат и да са здрави.

Тоя ден жените гледат, мотовилките им да бъдат намотани с основа, затова ги намотават още вечерта срещу Игнажден. Тоя обичай се прави, за да има спор в къщи и берекет и да не оголява семейството.

Още от вечерта взимат три церови цепеници и ги турят на огнището. Главните после пазят за лек през годината.

Варят жито и царевица наедно и ядат, за да има спор и берекет в къщи. Това варено жито кадят и дават иа кокошките.

Тоя ден някъде бият (колят) свинете за Коледа. Жлъчката окачват под вратата, за да не дохождат турците на конак (с. Брусен). Какво голямо тегло е бяло това турско гостуване, за да го отстранят, са прибягвали и до бога. В Медвен, тоя ден „кръщават“ свинете, т. е. събират се селяните и определят цената на свинското месо, по колко ще се продава.

Тоя ден се събират коледарците и калесват своя цap. До тоя ден коледни песни се не пеят, а от него нататък се пеят. Ако се пеят преди Игнажден, хората окраставяват. В с. Подвес, поповете не казвали кога е Игнажден и кога е първи март, защото съществувало вярване, че ако някой поп каже умирала попадията му.

Обредни хлябове. На Игнажден в някои места месят колачета и други хлябове, които се кадят и ядат за здраве и берекет в къщи.

В Тетевен и Тетевенско за тоя ден месят във всяка къща кравайче и кукла. Кравайчето дават на полезника, ако е момче; ако ли е момиче, дават му куклата. Кравайчето е кръг, а куклата плетеница. Кравайчето и куклата са намазани с мед.

В с. Войвода (Шуменско) българите говорят само турски език, но не са гагаузи. На Игнажден месят кравайче,наречено игнашко кравайче, което дават на полезника. Тук полезниците са момчета. Формата на кравайчето е кръг и лък в него.

В с.Хърсово, също Шуменско, месят на Игнажден кравайче, наречено игнатско кравайче, което се дава на полезниците. Тук кравайчето е градина.

В Смядово и Риш (Преславско) на тоя ден месят особен хляб, който се казва игнатска пита, тоя кравай се кади и се раздава на домашните да хапнат за здраве; дават и на стоката за здраве; хвърлят залци или трохички и в хамбарите, кошовете за берекет и изобилие. Тук е хляб, отгоре кръстец.

Пазене кваса.  На 19 декември, т. е. вечерта срещу Игнажден, събират се в някоя къща: моми, булки и жени, но тук ще има и няколко стари жени, обикновено такива, които са познати като добри познавачки на магии, баяне, вражане и др. Тия моми, булки и жени почват да играят хоро; туй хоро става или в стаята около нощвите, или на двора. Докато играят туй хоро, две моми, които едната трябва да бъде първа на майка си, а другата последна — изтърсак, замесват квас, но замесват го обърнати гърбом към нощвите. Когато почват да бъркат брашното, бабичките, под чието ръководство се върши всичко това, слагат в кваса стрити на прах различни лековити и магьоснически билки, сгорени въглени от леска, явор и цер. Тоя квас с тия билки бабите вземат, увиват го и го полагат в едно кюше на стаята и го пазят цяла нощ, т.е. една жена или булка постоянно седи край него будна. Хорот се играе цяла нощ, докато се пази квасът.

На другата вечер, Бъдни вечер, тоя квас се отнася в друга къща и го пазят пак по същия начин.

Тоя квас все по същия начин се пази през 12 нощи —от 19 декември до Васил, но обредното тайнствено хоро се играе само три пъти: срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васил.

На Васил, или Сурваки, рано сутринта всички моми, булки и жени, които са участвували в „пазенето кваса^„, се събират в къщата, където е стигнало тестото срещу Васил, т.е, на 12 – та нощ, и бабичките разкъсват това тесто на толко парчета, колкото души са участвували в обреда. На друга жена не се дава от него.

Тоя квас, изсъхнал на вятъра, се пази защото с него може да се лекува всякаква болест; той гони от къщата всякаква лошавина, всеки лош дух и запазва къщата и домашните от магии. Жена, която го носи_,  привличала мъжа си да се прилепи; при нея и да я обича, а мома, която го носи, ставала изгора за момците, които лудеели след нея. Такава мома се оженва скоро, и то за този, когото иска.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов