ЗАРИЧАНЕ, ЗАРЕК

В КАКВО СЕ СЪСТОИ ЗАРИЧАНЕТО?

Заричането или зарекът се състои в това, че едно лице дава тържествено обещание по силата на народната вяра, че то няма никога да вкусва еди-какво си или еди-що си; че то няма никога да работи в еди-кой си ден през седмицата и че няма да се къпе и реши косата в еди-кой си ден през седмицата.

КОГА И КАК СЕ ИЗВЪРШВА ЗАРИЧАНЕТО?

Заричането или зарекът се извършва при лекуване от различни болести, а особено при лекуването от нервни болести. Тая болест, която е дошла на някого, мъж или жена, е причинена от някой лош дух. Болестта се лекува с баяне, поливане, запойване и къпане във вода, в която са варени различни лековити и магьоснически билки и бурени. Обаче за да бъде задоволена болестта или самият дух, та вече да не се повръща, народната вяра е продиктувала още едно средство — заричането, зарека.

Когато врачката е извършила своето лекуване чрез своите билки, т. е. след като болната или болният пил от лековитата вода, полели са го с нея и се окъпал в нея, ако трябва да се извърши и обредът заричане, пристъпва се веднага към него след лекуването.

Домашните, обикновено стопанката, ще омеси прасна пита за болестта; тая пита е шарена и в тоя случай обредна. Шарките се правят или с напрусците, или с гривните.

Тая пита се пече под връшник, и то много внимателно, да няма никакви прегорели или почернели места. Като се опече питата, изтрива се с месал и после се намазва с мед. Сетне донася се синията край огнището, слага се на нея питата и една чаша вино.

Врачката, която е лекувала болника, ще го хване за дясната ръка и ще го доведе при старите (къщните) врата и ще го накара да се поклони на прага (долния); после се връщат при огнището и тук болният ще си наведе главата, а врачката го поръсва с вода, в която има въглени; ще вземе синията с питата и виното, ще я тури на главата на болния и ще каже:„Това е за тебе, сладка и медена; наяж се и напий се и иди си със здраве от Петкана (Името на болната). Тя се обрича за твое здраве и за свое да не вкусва никак месо от коза, да не пипа нищо в понеделник, да си не мие главата и да си не плете косите в петък.“ Като извърши това заричане, врачката ще разчупи питата и един залък взима, и го хвърга из комина — това е за болестта; друг дава на болната, а останалата част разчупва и дава на всички в къщи. После взима чашата, излива в огъня за болестта, дава и на болната да сръбне малко, а после сръбнуват всички домашни.

С това обредът заричане или зарек се счита за свършен. Болната или болният е длъжен да пази много строго туй заричане, защото народната вяра утвърждава, че тоя час, когато зареченият е нарушил своя обет и е вкусил макар и една троха от зареченото или е сложил гребен на главата си, или капка топла водя на главата си, тоя час се повръща болестта.

Ето защо, когато някой не иска да яде или да пие нещо, казват му: „Де, земи, не си заречен!“ А когато го канят и той каже: „Не мога, заречен съм да не ям от това!“, всички с благоговение казват: „Е, нека ти е здраве!“

Заричането става не само от ястие и питие, но още и от носене еди-какви си шарки: червени или жълти, или други. От какво ще бъде заречен болният или болната, това зависи напълно от волята на врачката; тя това не казва никому и никой не бива да знае от що и от какво ще да зарича.

Това заричане има сила за през целия живот на болника.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов