ПОБРАТИМСТВО, ПОБРАТИМЯВАНЕ

В КАКВО СЕ СЪСТОИ ОБРЕДЪТ ПОБРАТИМСТВ0?

Обредният обичай, известен под името побратимство или побратимяване, се състои в това, че две личности — мъж или жена, чужди по кръв, след извършването на обреда стават помежду си духовни братя, което важи в техните отношения и в отношенията на техните деца като кръвно братство. Тоя обичай се среща много често и играе много важна роля в живота народен.

КОГА, КАК И ПРИ КАКВИ СЛУЧАИ СЕ ИЗВЪРШВА ПОБРАТИМСТВОТО?

Побратимството, или побратимяването, се извършва при няколко случая.

При оказана помощ за благодарност. Когато някой окаже някому помощ в нещастие, премеждие, напаст, беда или явна смърт. Така, когато някой е паднал във вода и друг се хвърля, та го избавя от удавяне; когато някой се намира в пламъци и друг се хвърля в тия пламъци и го избавя; когато някой е притиснат от паднал бряг или от превърнати товарни кола и друг с риск на своя живот се притърчи и му помага да се избави; когато някой е нападнат от хайдуци и друг се притече и му помогне да се избави; когато животът на един се намира в неминуема опасност, а друг се притече на помощ и го избави и в други подобни случаи — народната вяра тая оказана помощ издига до култ на кръвно сродство и повелително препоръчва побратимяването. Народната вяра учи и казва, че след тая оказана помощ избавителят става кръвен роднина на избавения и помежду им, както и помежду техните деца, плътни сношения се строго забраняват и непременно трябва да се извърши обредът побратимяване. Ако това не стане и ако избавеният и избавителят или техните деца (за внуци се не говори) се вземат като мъж или жена или без да се вземат, влезнат в плътни сношения, народната вяра учи, че непременно ще последват нещастия: или ще полудее един от тях, или ще ослепее, или ще падне в друга тежка болест. Прочее побратимяването се извършва, за да бъде отстранена всяка възможност на подобно плътно сношаване.

Как се извършва в тоя случай обредът?

Когато избавеният се върне у дома си и разкаже за своята напаст и за помощта на избавителя, домашните отреждат веднага деня, когато трябва да стане обредът на побратимяването, а стопанката ще вземе грижи да приготви нужните-за случая неща.

Най-напред ще се увият две вощени свещи по-големшки (някога вощените свещи както за черква, така и за други случаи се правели у дома), от които едната е отредена за избавителя, а другата за избавения.

След свещите ще се омеси тесто за обредния хляб, който и тук играе важна роля. Хлябът е квасник и с шарки. Тия шарките се взимат от хлябовете на Бъдня вечер. Покрай тоя хляб ще има още други обикновени квасници.

Докато стопанката с къщните други жени приготвят това, един от мъжете ще заколи овен или шиле, ще го одере и очисти и тъй очистено ще го даде на жените да готвят гозби.

Една мома от задругата, придружена от момък от същата къща, и двамата пременени в новите си дрехи и с бъклица в ръка, ще отидат в дома на избавителя и от името на избавения и неговите домашни ще го поканят да дойде у тях на побратимяване. После това същите ще отидат да поканят и най-ближните си роднини, само мъжете и по-старите жени да дойдат на побратимяване.

Ако избавителят не е от същото село, тогава или самичък избавеният, или друг мъж от къщата ще отиде в селото, където живее избавителят, преди един два дни и по същия начин ще го поканят да дойде на побратимяване.

В определения час — а това става всякога на обяд или най- късно на пладне, ще се съберат всички поканени, които се посрещат от самия стопанин или домовладика на задругата: между всичките първо място държи избавителят, който стои начело и на трапезата.

Трапезата е сложена и при нея всички стоят прави.

Стопанката ще запали двете свещи, ще пристъпи при трапезата и ще подаде една на избавителя, комуто целува обезателно ръка, бил той стар или млад, защото в тоя случай той се счита по-голям и от кръстник, и от стари сват; после ще подаде на избавения, който, ако е по-млад от стопанката, ще й целува ръка, ако ли е по-стар, тя ще му целува.

Сега със запалените свещи в ръка двамата ще отидат при иконата; ако няма икона, ще отидат при огнището и там, като се прегърнат, ще се целуват; тук си разменят свещите и избавеният казва на избавителя: „Правя те брат; моля те, стани ми брат!“ Другият отговаря: „Ставам ти брат, станах ти брат!“ Това се повтаря до три пъти. След това свещите ще се залепят при иконата или ако е това ставало при огнището, свещите ще се залепят едната в единия, десния кът, а другата в левия кът; в десния кът ще залепи избавителят своята свещ, а в левия — избавеният. При залепването на свещта всеки ще каже: „Палим свещи богу да ни пази побратимяването!“

Като запалят свещите, връщат се на трапезата. Който от двамата е по-стар, поема ръжена от стопанката с огън и тамян и прекадва трапезата до три пъти. После същият ще поеме боговия хляб, ще го хванат двамата и ломят, като казват: „Ломим тоя хляб на бога да ни пази побратимяването чисто като пшеница, благо като хляба!“ Всичките, които са поканени и стоят прави около трапезата. казват: „Амин, дай боже!“

Като преломят хляба на две половини, едната половина слагат при иконата или в къта при огнището, а другата слагат на трапезата. Първата половина после, когато си тръгне избавителят за дома, дават му я ведно с гозба и бъклица вино да я отнесе дома си.

После това двамата отново се прегръщат и целуват си ръка, като казва избавеният на другия: „Ти си ми брат“, а тоя му отговаря: „Аз съм ти брат.“ После избавеният се обръща към домашните и поканените роднини и казва: „Чуйте — вие рода (роднини), дядо (ако има старец), тато, чичо, братя, бабо, майко, стрино. сестри и деца (ако е женен и има булка и деца), чуйте, брат Петко (името на избавителя) ми е брат, брат ми е и пред бога, и пред вас!“ Това казва до три пъти. На това всички отговарят: „Чухме и приемаме го за твой и наш брат.“ После това всички поред отиват при побратима и се целуват. Който е от домашните по-млад, ще му целува ръка, а който е по-стар — побратимът нему ще целува ръка.

Това свършено, обредът е извършен и побратимът е станал близък роднина на тая къща. Сега всички сядат и обядът започва.

Ако има свещеник в селото, повиквал се и той; в тоя случай той прекадвал трапезата и очитвал молитва над двамата побратимени.

Както споменах и по-горе, това побратимяване се счита от народната вяра за голямо родство и не позволява никакъв брак не само между побратимите (ако единият е мъж или момък, а другият е жена или мома), но и между техните деца.

Побратимяване при лекуване. Народната медицина и народната вяра утвърждават, че известни болести могат да се лекуват само при участието на второ лице, т.е. болният, за да бъде излекуван или предпазен от болест, трябва да повика като участник при лекуването друго, чуждо лице. Това лице, което е участвувало като посредственик при лекуването, народната вяра го счита за близък роднина на болния. Това е побратимяване при лекуване.

Случаите на побратимяване при лекуване са следните.

По случай ходене на росен. Там видяхме, че лекуването на болния не може да стане, ако не се придружава от едно друго лице, което да е чуждо, не роднина на болника. Това лице бива мъж, ако болникът е жена, и, обратно, жена, ако болникът е мъж. Тук туй лице е посредственик между болестта или духа, който владее над болестта, и има власт да я изпъди от болника.

После свършването на обреда това чуждо лице става побратим или посестрима на болника и настъпват помежду им такива отношения, каквито и след обреда побратимяване; такива стават роднини и помежду им, а така и между децата им бракът се забранява.

Побратимяване по случай лекуване на близнаци и едномесечета деца. Народната вяра утвърждава и учи,че между близначета деца има прилика и единство не само в тяхната телесна външна форма, но и в тяхната вътрешна душевна област, т.е. две близначета деца не само си приличат по лице, но си приличат и по душа; в тях като че живее една душа. Така, когато едното близначе спи, спи се и на другото; когато едното е гладно, огладнява и другото; когато се събуди едното, събужда се и другото; когато едното плаче, тъжно е и на другото, макар то и да не знае за плача на първото. Когато заболее едното, заболява и другото почти от същата болест; ако втресе едното, втресва и другото.

Ето защо народната вяра е създала обреда лекуването на останалия жив близнак, при което лекуване се явява посредственик побратим или посестрима, според туй, дали живият близнак е момче, или момиче.

Това, което става с двамата близнаци, народната вяра утвърждава, че ставало и с едномесечета деца, т.е. двама братя или брат и сестра, които са родени в един месец, макар че едното е родено една година, а другото после две, три или повече години. Месецът ги съединява, свързва и помежду им има едно тясно единство в душевно отношение.

Както и при близнаците, така и при едномесечниците народната вяра утвърждава с положителност, че ако умре едното, то без друго после кратко или дълго време непременно ще умре и другото. Затова тая вяра повелително препоръчва, като умре едното, другото без друго трябва да се лекува, докато мъртвото не е още закопано; пропусне ли се това лекуване, то и другото дете ще умре.

В разни места туй лекуване не е еднакво, обаче побратим или посестрима навсякъде играе важна роля.

В с. Марян, Еленско, тоя обред се извършва по следния начин.

Когато гробът на умрялото близначе или едномесече е изкопан, поканват момче, ако живото е момиче, и момиче — ако живото е момче, обаче туй момче (или момиче) трябва да бъде бащино и майчино, т. е. да са живи родителите му, да бъде първенче или изтърсък.

Това момче (или момиче) с живото близначе или едномесече ще отиде при гроба; там чуждото момче влиза в гроба и ляга в него с кръстосани ръце. Живото близначе (или едномесече) остая вън от гроба и застава при главата. Чуждото момче, като полежи малко, става, излиза от гроба и прегръща живото, като казва: „Умрялото не ти е брат (или сестра); от сега аз съм ти брат (или сестра)!“

Сетне си отиват двете, хванати за ръце, като гледат да не срещнат носилото, с умрялото близначе (или едномесече).

Обредът е извършен, лекуването станало и двете деца стават побратими, роднини и помежду им бракът се забранява, а така също и между децата им.

В с. Тодьовци, Еленско, лекуването става по тоя начин.

Когато умре близначе, за да бъде запазено другото, ловят му побратим или посестрима. Това момче побратим или момиче посестрима ще вземе камък, който тежи колкото живото братче или сестриче, теглят го с него и после го спускат в гроба на умрялото. После побратимчето или посестримчето влиза в гроба и казва на умрялото: „Оставям ти за брат (или за сестра) тоя камък; от сега нататък ти нямаш друго братче (или сестриче) освен тоя камък. Параскев (името на живото) не ти е вече братче: чуваш ли, аз го имам за мое братче.“ След това излиза от гроба, прегръща живото и му казва: „Ти нямаш друг брат, аз съм ти братче и сестриче.“

С това се свършва обредът. Това момиче и момчето стават духовни братя помежду си, стават брат и сестра и бракът помежду тях е забранен.

В Тетевене момчето или момичето, което е станало побратимче или посестримче на живото близначе, отива ведно с всичките присъствуващи на погребението при гроба. Когато спуснат умрялото близначе в гроба, побратимчето или посестримчето влиза при него и ляга в гроба; после няколко минути става, хвърга нещо — камък или друго нещо, и казва: „Оттук нататък тоя камък ти е братче. Стоян не ти е брат; той става мой брат.“ После излиза из гроба, прегръща живото и му казва: „Коста (умрялото) не ти е братче; аз съм ти братче.“ След това улавя го за ръката и тръгват, съпровождани от всички присъствуващи. Те отиват право в черква, където свещеникът им чете молитва. От черква отиват у дома на умрялото, където е сложена трапеза, тая трапеза сега е и за бог да прости на умрялото, и за живот и здраве на новите побратимчета.

И тия побратимчета стават брат и сестра и брак не се позволява.

Побратимство по мляко. Това побратимство става, когато едно детенце е останало сираче от майка и друга жена – родилка го подойва, докато позаякне. Вярата народна разказва и учи, че жена-родилка, която би отказала да подои такова сираче, не само на тоя свят ще претегли голяма беда, но и на оня я очаква вечна мъка. Ето защо за много голям грях се счита такова отказване да се подои сираче и нито една родилка жена не е отказвала да помогне на новото дете сираче. Това сираче дете според народното вярване става побратим или посестрима на детето, чиято майка го е подоила и бракът помежду им се забранява. Те се казват по мляко побратими.

Побратимяване между съпрузи — мъж и жена. Кръвосмешението между близки кръвни и духовни роднини, както и блудодеянието и прелюбодеянието народната вяра и народната етика преследва по един най-безпощаден начин. Мотивите за тая строгост са много и те ще бъдат изложени при брака, тук ще спомена само тоя, а именно, че народното вярване утвърждава, какво от един брак между близки кръвни и духовни сродници ще се раждат деца сакати, с големи недостатъци, или както ги наричат, чудовища, които служат за срам и безчестие на цялата задруга. Явното кръвно родство се знае и на старите лежи в обязаност да пазят, защото двама млади кръвно близки роднини да се не земат. Тъй обаче не стои с тайното кръвно сродство, което произхожда от прелюбодеянието или от блудодеянието. Момък отишъл с жена и тая жена заченала от него и родила момиче; туй момиче расло и порасло и станало мома; тая мома или се оженва за същия момък — свой баща, или взима негов син — свой брат. Същото и от прелюбодеянието. Мъж с жена и деца отива при чужда жена; тая жена зачева и ражда дете от туй прелюбодеяние. Това дете расте и пораства и се оженва за момък или мома на своя баща прелюбодеец. Това никой не знае, а знаят го само мъжът прелюбодейник и жената, изменница на мъжа си; обаче от срам и страх мълчат и крият. Но туй, което те крият, туй бог не крие, а го явява пред всички. Бракът е станал; от кръвосмешението на двамата млади се раждат деца и в лицето на тия деца бог показва престъплението, което е извършено; децата са сакати, неми, луди, епилептици, чудовища с недостатъци свръхестествени или пък от родените деца нито едно остая живо, всички умират кръвосмешението се явява и чрез това, че жената ражда всякога близнета по две, а често и по три деца.

Тия факти и явления показват, че двамата съпрузи са кръвни роднини, че бракът им е кръвосмешение. Обаче описаните факти дохождат не само от кръвосмешение, а още и от тежки магии, от тежки майчини или бащини клетви. За да се намерят истинските причини, домашните стари прибягват до врачки и гледачки. И когато тия врачки и гледачки намерят, че младите са близка рода и това е причината на техния нещастен брак, тогава прибягват до разтурване брака. Повикват свещеника, който им чете разводна молитва и те пред всичките домашни се прегръщат и целуват, но не като мъж и жена, а като брат и сестра. Всеки от тях става свободен да встъпи в нов брак. Жената отива при родителите си и там се оженва за друг мъж. Такова побратимяване е много рядко явление, обаче все пак го има.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов