НАТЕМИЯ, ПРОКЛЕТИЯ

В КАКВО СЕ СЪСТОИ НАТЕМИЯТА?

Това е един обреден обичай, който се крепи в твърдата вяра на народа в бога, че той „забавя, но не забравя“  греховете на човеците и че освен наказанията, които е приготвил на оня свят, той праща наказанията и на тоя свят. Натемията е обред, чрез който обидената, оскърбената и потисната обществена съвест, като не може да намери удовлетворение и правосъдие тук в земните чевешки институти срещу злодеянията на влиятелни и силни лица, прибягва към вечното правосъдие, към бога за помощ, за удовлетворение, за закрила.

Лицето е влиятелно пред правителството и никакво наказание за него няма; той граби; угнетява, своеволничи, насилства и обидените няма кому да се оплачат. Лицето предателствува; лицето е жена блудница, която служи за съблазън; неизвестно лице пали снопе, сено и други селски сгради и неща и не може да бъде открито.

В тия и тем подобни случаи селяните прибягват до обреда натемия или проклетия. (Натемия е от гръцката анатема, а проклетия е българският превод на думата анатемия.)

Той се извършва публично с участието на всички селяни, но само мъже и става вън от селото, на границата между землищата на две села. Под думата „натемия“ или „проклетия“ се разбира не само обредът, но и мястото, където е устроен той.

2. КАК И КОГА СЕ ИЗВЪРШВА НАТЕМИЯТА?

Когато първите и старите селяни намерят, че трябва да се устрои натемия срещу някое лице, те избират няколко души да отидат да изберат мястото, където ще бъде проклетията. Това място трябва да бъде, както и по-горе се спомена, вън от селото, на границата между туй село и другото съседно, но избират това място да бъде на кръстопът, т.е. да минават от там много пътища.

Когато изберат мястото, в съботен ден ще тръгнат всички мъже и всеки ще има в пояса си камък и свещ вощена. Попът ще бъде начело. Като стигнат на определеното място, попът ще свети вода и ще поръси както мястото, така и присъствуващите богомолци. Като свърши това, попът пръв ще хвърли камък на мястото, като каже: „Проклет да е Петко чорбаджията!“ (името на насилника), и ще замине, без да се обръща назад. След него ще се изредят всички поред, като хвърли всеки камък и като повтори думите на попа.

С това е вече устроена проклетията и всеки пътник, бил той пеша, с кон или на кола; бил той мъж, жена, мома или дете (народната вяра повелително задължава всекиго) ще хвърли камък и ще каже: „Проклет да е Петко!“ Ако някой е странен и не знае срещу кого е устроена натемията, той ще хвърли камък и ще каже: „Проклет да е, срещу кого е наречено!“ Ако някой отмине и не хвърли камък, народната вяра утвърждава, че проклетията ще падне на него.

Вярата народна утвърждава по най-положителен начин, че тоя глас на народната съвест бог ще чуе скоро и насилникът ще бъде наказан. Всичките тия лица са или полудявали, или осиромашавали и умирали в мъка и нищета. Не само тях лично е сполитал божи гняв и божие наказание, но и техните синове, дъщери и внуци.

Натемията се среща много рядко. Причините затова са няколко. Първо, че народът не прибягва към това последно средство за удовлетворение тъй леко и без дълго обмисляне, и второ, поверието утвърждава, че там където имало, натемия, биело често град.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ РАЗВАЛИ НАТЕМИЯ И КАК?

Натемията, веднъж устроена, не може да бъде развалена от никого. Мястото, където е устроена натемията, се покрива постепенно с камъни и тия камъни образуват цяла грамада. Осъденото лице вижда с очите си това явно изявление на народния съд, на народното негодувание. Ако се е разбудила съвестта в него той отива при селския поп и го моли да събере селските старци, та пред тях се разкае, изповяда се и дава клетва, че няма вече да върши злите дела и пакости, поради които е устроена натемията, тогава тя се разваля. Развалянето става по такъв начин: отива попът със старците и покаялият се насилник на същото място; попът свети вода, поръсва мястото и всички присъствуващи и като свърши преръсването, казва: „Прости, боже!“, на което другите казват: „Да е простено!“

Преди да тръгнат, на това място ще насадят дърво и сега всеки, който види насаденото дърво, знае, че натемията е развалена; осъденият е опростен.

Натемията се разваля и от владиката. Владиката дойде в село, свиква свещениците от околните села, отива с тях на мястото на проклетията и там свети вода, поръсва мястото и произнася анатема срещу тия, които биха хвъргали камъци. Това става, когато насилникът отиде при владиката и му даде пари, т.е. подкупи го. „Но това не разваля проклетията—защото народът устройва проклетия на друго място, т.е. не хвърля вече камъни на старото място, а на друго място, близо до това.“

Имало е случаи, когато видинският владика и врачанският са ходили и разваляли натемията, но народът е устроявал на друго място натемия срещу същото лице.

Натемията се разваля от само себе си. Осъденото лице пада под ударите на божието правосъдие. Той е полудял, заболял, осиромашал и не е в положение да прави пакости. Народната съвест е удовлетворена и селяните престават да хвърлят камъни. Натемията обрасва с трева и грамадата лека полека потъва в земята — знак, че бог е чул молбата на сиромашта.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов