НАМЕСТНИК

КАКЪВ ОБРЕД Е НАМЕСТНИКЪТ?

И тук имаме среща с душата на умрелия деда, прадеда или баща, която народната вяра е издигнала в степен на небесно същество, на силен добър дух.

Както при обреда стопанин, и тука се призовава тоя дух на помощ, обаче сега се призовава в друг случай, за друга цел.

В къщата има болник; той болен, човек не може да намери цяр. Тогава се прибягва към духа на умрелия домашен член и го молят той да помогне на болния да оздравее. Това е специална молба към духа на тоя деда или прадеда, признат за покровител на задругата, която някога е замествала молбата към домашния християнски светец.

Той обреден обичай става само в събота.

КАК СЕ ИЗВЪРШВА ОБРЕДЪТ?

Когато решат да устроят обреда наместник, домашните ще поканят от комшиите един мъж и една жена, които не бива обаче да са мъж и жена — съпрузи. Тоя мъж става на болника побратим, а жената — посестрима. Тяхната роля е разделена.

Мъжът-побратим отива в овците на болния, избира съвършено черен овен, донася го у дома му и тука ще го заколи със следния обреден обичай. Край огнището в десния кът ще изкопа по-широка дупка; над тая дупка същият мъж-побратим заколва овена, обаче гледа, кръвта да тече в трапа. После ще одере кожата, ще извади вътрешностите, които ще сложи в същата дупка, която после се заравя, покрива и замазва отгоре е кал. С кръвта ще направи кръстове по другия край на огнището над левия кът. Сред това измива овена и вътрешните части, които се ядат, като червата, шкембето и други, и така измит и очистен, овена дава на жените да го готвят.

Докато мъжът-побратим върши тая работа около овена, жената-посестрима приготвя хляб за трапезата. Тя ще отсее брашно и замеси тесто; тестото не е малко, защото трябва да бъде хляб за цяла пещ. Една пещ хляб, селска пещ, съдържа около 10—15 хляба квасници, по две оки най-малко всеки хляб. Като свърши работата си около хляба, т.е. като ги измеси и опече, жената-посестрима помага на другите жени около огнището за приготвянето на гозбите. Гозбите са различни: месо със зеле, с картофи, с ориз, с булгур.

Трябва да се забележи, че гозбите и хлябът се готвят не за обяд, а за вечеря, защото обредът наместник става вечер.

Като мине обяд, нарежда се едно от домашните момчета да отиде и покани съседните мъже на вечеря. То налива бъклица с вино, отива в посочените къщи и кани отредените лица. Поканата се извършва с думите: „Много ви здраве, да дойдете довечера на наместник“, и подава бъклицата на поканеното лице, което, като пийне от нея, връща я пак на момчето.

Вечерта, малка вечеря, в здрач всичките поканени гости ще дойдат. Като отидат на трапезата, преди да седнат, ще се запалят две вощени свещи, от които едната отнисят на северната страна на стаята — полунощ, а другата на южната — пладне, от които едната означава ден, а другата нощ. (Забележително е тук рядкото явление, че свещите се лепят на север и юг, когато обикновено те се лепят на изток и запад). След това приносват и слагат на трапезата гозбите и хлябовете и сядат да ядат. На трапезата ще се сложи паница, напълнена с вино, захлупена с една прясна питка хляб, толкова голяма, колкото да покрие паницата. Паницата е сложена на вълнен парцал или на вълна, та когато се лови, пръстите да не допират до паницата. Когато всичко е принесено и сложено на трапезата, най-старият от поканените гости ще улови паницата и тъй захлупена с питката, ще я завърти три пъти; при това завъртване от виното ще се разлее малко по трапезата. Това същото вършат всички поканени и домашните, които ще седнат на трапезата да ядат заедно с гостите. После тая паница ще се вдигне полека и така захлупена ще се сложи на полицата, където остава до следващата събота.

На трапезата е сложена и тепсия с варено жито; отгоре на коливото има един хляб; в друга тепсия има пък месо с дроба на овена. Сега стопанката взима тепсията с хляба и коливото, а друг мъж взима тепсията с месото и дроба и ще отидат при всекого от седналите на трапезата и канят да си вземе от коливото и от месото с дроба. Това се раздава на всички, докато не остане нищо в тепсиите. Досега са стояли на крака. След това вече сядат и започнат да ядат. Като се наядат, всеки си отива. До другата събота същите съседи ще дойдат втори път. Сега ще свалят паницата с вино от полицата, където я бяха положили предната събота; омесена е друга питка, с която похлупват паницата, която пак завъртват три пъти, както това бяха правили предната събота. След това изяждат и двете питки и с това вече наместникът се счита за свършен.

Вярването народно утвърждава, че болният след обреда наместник, ако има дни, ще оздравее; ако ли са му дотраяли дните, той ще умре.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов