СТОПАНИН

КАКЪВ  Е ОБРЕДЪТ СТОПАНИН?

Когато говорихме за обреда, наречен служба, споменахме за стопанин. Тук в тоя обред изпъква по-ясно съществото, което носи име стопанин и в чест на което се устроява тоя обред.

Всеки умрял член от семейството или от задругата е скъп за всичките домашни. Но ако тоя умрял член е прочут човек; ако е бил юнак в смисъл, както описахме юнаците; войвода, владика, поп, виден обществен деец, тогава тоя умрял деда, прадеда, чичо или баща в задругата или семейството, към което е принадлежал, получава положение на свръхестествено същество, на дух, който става покровител на задругата и на семействата, излезнали от тая задруга.

Тоя умрял член от тая задруга според народното вярване пази задругата от напаст, пази стоката от зло и се вестява на някого от домашните, когато ще има да се случи някакво нещастие или на цялата задруга, или на някому от челядта и му предвестява и учи го какво трябва да се стори, за да се избегне нещастието или напастта. Тоя умрял човек от тая задруга, превърнат от народното вярване в свръхестествено небесно същество, в дух, се казва стопан, стопанин.

Когато тоя стопан се яви някому от домашните с някаква вест или с някакво желание, това за семейството е домашно важно събитие и в тоя случай се устроява обредът, наречен стапонин или стопанова гозба.

2. КОГА И КАК СТАВА СТОПАНИН ИЛИ СТОПАНОВА ГОЗБА

Умрелият прадеда се явява някому от домашните, обикновено на най-стария, и му съобщава, че за такива и такива грешки, за такива и такива деяния на еди кого си от домашните – има да дойде на челядта или на стоката такава и такава напаст или на мъката такова и такова зло. Обаче да се изкупи това съгрешение и да се отстрани напастта, премеждието или злото, трябва да се направи такова и такова подаяние или на църква, или на манастир, или на сираци и вдовици.

Това явяване на умрелия става и с друга цел, да извести на своите близки, че в къщата, в стоката, в мъката ще има щастие, плодовитост, хлебородие, добро, берекет и пр.

И в единия, и в другия случай домашните с благодарност устройват стопан или стопанова гозба. Това се прави да го молят, та и той да съдействува да бъде отстранено нещастието, злото, напастта.

Стопановата гозба се устроява по тоя начин.

Най-младата жена в къщи ще донесе вода в бели котли или във ведра, но тая вода ще бъде неначната, мълчана. С тая вода ще се готвят гозбите и ще се замеси тесто за хлябове, за баница, за погача. Пшеницата, от която е приготвено брашното, трябва да бъде плавена (мита на реката) три пъти, а брашното пресеяно през три сита. Ще се викат от комшиите три жени попреминали; тия три жени трябва да бъдат от три къщи. Като дойдат тия три жени, ще застанат край огнището, дето има изкопана трапчинка, а над тая трапчинка заколват черна кокошка, която домашните са приготвили още от по-рано; като колят кокошката, ще гледат всичката кръв да се стече в тая трапчинка. Тая трапчинка след това заравят и замазват отгоре с кал.

Като умре кокошката, очиства се и се дава на домашните. Перушината пребират, а вътрешните нечисти неща се закопават в трап в градината. Месото се готви или се пече цяла.

От тестото ще се отдели, колкото е нужно за млин; другото се меси на по-голяма погача. Тая погача се шари с вилица или напрусци и се пече много внимателно; не бива да има никъде прегоряло по кората, затова се пече в чирепня под връшник. Шарките са произволни, т.е. не са установени, а зависят от волята на жената, която меси тая погача.

Когато млинът, погачата и кокошката са готови, най-младата жена в къщата, обикновено булката (в тоя обред участието на мома е забранено), слага край огнището кръгла трапеза, обикновената софра, на която ядат всеки ден. Тая трапеза е покрита с месал и на нея се слагат кокошката, млинът, погачата и голяма кратуна, напълнена догоре с вино. Най-старата жена ще прекади всичко, сложено на софрата и след това ще отделя за стопана.

Най-напред взима кратуната (чаша от кратуна) с виното, ще излее половината в огъня, като нарича: „Радувай се, стопане, весели се, къщо!^“ После ще вземе погачата, ще я сложи на главата си и така ще я ломи; ломи я най-напред на две половинки; после всяка половинка пак на други две половинки, та стават четири късове, на кръст. Едната четвъртинка е отредена за стопана, а другите са за трапезата; четвъртинката на стопана се намазва е мед и масло и се слага на една тепсия. После се отрязва от млина един къс и него слагат пак на тепсията при хляба. Кокошката ще се разчупи и една кълка ще се отдели за стопана и ще се сложи на тепсията. После напълнят се три малки чаши с вино, които слагат на тепсията.

Сега най-старата жена, която е прекадила трапезата, ще вземе тепсията с отделените неща и последвана от други две жени, ще отиде на тавана и тука в четирите ъгъла в тъмното слага: в първия ъгъл погачата и една чаша вино; във втория ъгъл парчето от млина и друга чаша вино, в третия — кълката, а в четвъртия — третата чаша вино.

Като извърши това, тя се оттегля и преди да слезне от тавана, покланя се и казва; „Радувай се, стопане, весели се, къщо!“’ Същото правят и другите две жени. След това слизат от тавана и сядат на трапезата.

Преди да почнат да ядат, най-старата жена взема една чаша вино и половината излива в огъня, а другата половина плисва в камината на огнището, като нарича: „Цъфти, къщо, весели се, стопане! Къде ходиш, да ходиш, тук да се връщаш, роса да доводиш. От поле ако идеш, тука да се връщаш — жито да донасяш; от лозе ако идеш, тука да се връщаш — грозде да доносиш!“

След това започват да ядат. По време на обяда, когато ще пие някой вино, вместо обикновеното поздравяване,“наздравица“ ще излее малко вино в огнището и ще каже: „Цъфти, къщо, весели се, стопане!“

Най-накрай, когато ще вдигат от трапезата, ще пият последната чаша вино. Тогава стопанката ще излее половината чаша в огъня и ще каже: „Цъфти, къщо, весели се, стопане! Къде ходиш, да ходиш, тука да се връщаш и да донасяш в къщата: на челядта – здраве и дълъг живот; на булките да помагаш леко да раждат, да пазиш и закриляш овците, говедата, конете, пчелите и друга стока живина; да пазиш нивите, лозята, сусамите, памуците, тютюните, царевиците и всичко, що се ражда в полето!’^“

Другите жени стоешката ще мълчат; кога свърши стопанката тия наричания, те ще кажат само: „Цъфти, къщо, весели се„стопане!^“

Като се свърши и това, обредът се счита за свършен, прибират трапезата и поканените жени-съседки си отиват.

Стопановата гозба или стопанин е свършен и умрелият член от домашните, издигнат в дух или небесно същество, е задоволен. Вярването народно утвърждава, че къщата, челядта, стоката, нивите — всичко бива запазено от беда, от напасти, от град, пожар, наводнение и други злини.

Тоя обичай е старински и днеска е почти изоставен. Наместо него обаче съществува друг обичай. Когато някой от домашните сънува някой от умрелите, месят погача, варят жито и раздават по комшиите за „бог да прости”, за помен на еди-кого си.

Ако ли е сънувал някои дядото на къщата, тогава се извършва обичай, почти сходен с описания. Колят шиле, готвят гозба, кадят трапеза, като поканват трима мъже от комшиите, обикновено стари мъже, другари на умрелия, ядат и пият за „бог да прости“ на умрелия.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов