ЖИВ ОГЪН, МЛАД ОГЪН. БОЖИ ОГЪН, ДИВ ОГЪН

Тоя обред се извършва при два случая. Първият случай е_, когато ще трябва да се произвежда нов огън в къщата, понеже старият огън се угасил, а вторият случай е, когато с новия огън трябва да се пропъди някаква епидемия от селото или пък да се запази селото от такава.

В първия случай огънят се казва: жив огън, млад огън, нов огън, божи огън; във втория огънят се казва див огън. Обаче тия различни названия означават един и същ обред, един и същ огън.

Когато се подновява старият огън? Огънят в селската къща играе много важна роля в народното стопанство и в народното вярване. Народното вярване препоръчва, че огънят на селското огнище не бива никога да угасва, защото е лошо за къщата, лошо е за челядта, лошо е за стоката. През деня огънят гори, през нощта той трябва грижливо да бъде заринат на огнището, за да не угасне.

Това вярване утвърждава, че тоя огън на огнището остарява и губи своята магическа сила, не може да действува срещу лошите духове, срещу лошите навети, срещу болестите. Прочее явява се нужда от нов огън, млад огън, жив огън. При тоя случай старият огън се изгасва в цялото село и се произвежда нов огън.

Това произвеждане става с особен обреден обичай.

Когато се появява някаква епидемия. За запазване селото от епидемия; чума, холера, сипаница, лошата кашлица и други болести, било по човеците или добитъка и стоката, видяхме, че има два обреда: заорване селото, провиране през особна дреха. Обаче и двата тия обреда са свързани с големи мъчнотии, поради които не всяко село, не всяка къща могат да ги извършат.

Ето защо народното вярване е изобретило друг способ и тоя способ е обредът за произвеждане див огън. Тоя огън се произвежда било когато епидемията е влезнала вече в селото, било когато още не е влезнала, но вече е дошла до ближните села, когато се чуе, че иде, че наближава.

КАК СЕ ПРОИЗВЕЖДА ЖИВ ОГЪН?

Уреди за произвеждане жив огън. Уредите, с която се извършва тоя обред и се произвежда тоя огън_, не могат да бъдат приготвени за момента.

Селянинът, подканян от своя ум да приготвя всичко с време, което му е нужно за селското стопанство, не изпуска никога да приготви и ония уреди, които са нужни за обредите и обичаите в неговото вярване.

Уредът, с който се произвежда огънят, се състои от два колца и едно въртено. Колците трябва да бъдат от липово дърво, а въртенето — от лесково. Обаче колците от липовото дърво трябва да са близнаци, т. е. две дървета, израсли от един дънер. Селянинът, който знае за това, като ходи из гората, гледа да намери такива близнаци и като съгледа, отсича ти, скътва ги под сушина да съхнат. За да могат обаче да послужат в тоя обред за произвеждане огън, те трябва да са съхнали три години. Въртеното лесково трябва също така да бъде от близнаци, да са отсечени от по-рано и да са съхнали три години. В Неврокопско тия колци са от хвойна.

Произвеждане на огъня. Колците се забият здраво в земята да не мърдат при триенето; в тях се въвира въртенето, за която цел в колците има длабове, направени с бургия или свредел; въртеното се въвира в тия длабове или дупки, но да може свободно да се върти. На средата на въртеното има увит ремик или връв, така че единия край държи един човек, а другия — други срещу него.

Като се приготвят колците и въртеното, намират се двама мъже, момци или женени, но да бъдат млади и близнаци. Ако се не намират близнаци, могат да бъдат двама братя, но единият да бъде първото дете, а другият—-последното на родителите си.

Тия двама момци хващат ремъка и въртят силно въртеното; туй въртено от силното триене запаля се и почне да дими; при длабовете има поставена суха прахан, която се запаля. От тая запалена прахан всеки, които стои там близо около тоя уред, запаля своята прахан и раздава на всички, които очакват да вземат жив, млад или нов огън, и всеки сега бърза да иде у дома си, за да поднови огъня на угасеното огнище.

Ако огънят се произвежда за подновяване годишния огън, всяка селянка си отнася от новия огън, подновява или подмладява огъня на огнището и обредът е свършен.

Ако огънят се произвежда срещу епидемия по хората, то след като се подмлади огънят на огнището, всички домашни ще пристъпват при огнището и на пламъка ще си пърлят краката и лактите на ръцете. Вярва се, че всеки, който се е пърлил на пламъка от живия огън, става неприкосновен за болестта.

Ако пък тоя жив огън се произвежда срещу епидемия по добитъка и стоката, тогава освен че всяка къща подмладява огъня на своето огнище, но още от тоя огън се накладва друг голям огън в някоя тясна клисура или пък в някоя изкуствено прокопана пътека в някой бряг или могила и през тая клисура или през тая тясна пътека прокарват всичкия селски добитък. Говедарите и конярите, които ще прекарват добитъка, трябва да бъдат съвършено голи; поради това тоя обред се извършва на много отстранено или затулено място и там жена не бива да присъстват, а само мъже.

Обичаят да се кладе голям огън и да се прескача тъкмо когато има най-силен пламък — както се посочи по-горе, съществува при оратника на Сирни заговезни. Да се клядят огньове и да си пърлят краката се среща и на Благовец, когато във всеки двор трябва да има огън от сметта, събрана от гумното.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов