Нави, навяци

Малки дечица, които са умрели некръстени, и ония, които са родени от моми или вдовици, а после умъртвени, и ония, които с билки са умъртвени още в корема на майка си и са избити — те всички не могат да отидат тутакси на небето; душите им за някое време се скитат тук из земята, мъчат се и дирят майките си — виновници на тяхното скитане, да си отмъстят. В това скитане и търсене на майките си, за да си отмъстят, те налитат на всяка жена-родителка или още трудна, и им причиняват пакости — усрелват ги и те навястват, т.е. падат в несвяст и много пъти умират. Поради това те са духове нечисти.

Тия духове се казват нави или навяци. Тия нечисти духове имат образ на пилци, но голи без перушина, големи колкото едно орле и излизат, та хвърчат само нощно време — от голяма вечера  до първи петли.  Като хвърчат, те пищят или пеят и трудна жена или скоро родила, като чуе тяхното пищене или пеене — навясва, т.е. пада в несвяст и мъчно може да се върне в съзнание. Трият я дърпат я, дори и гърмят над нея с пушка — за да я свестят, защото, ако остане в несвяст, макар и малко, тя умира.

Навите са опасни много, защото те летят през девет села, през полета, реки и планини и отдалече подушат къде има трудна жена или наскоро родила.

За да бъде запазена една жена от тия лоши духове и от тая напаст, вярването народно препоръчва да се взимат следните мерки: Еньовският венец, изплетен от тревата еньовка и други самовилски билки, се пазят и пребират до другата година. Когато една жена е трудна и наближава да роди, тя се провира през тоя венец три пъти. Навите, като се приближат при тая жена, усещат силата на еньовката и бягат от жената.

Ако няма такъв венец, тогава домашните затварят къщните врата и окачват на вратата нищелките и не ги отварят до първи петли: нито пък пускат трудната жена да излиза навън после вечера, до първи петли и по-късно. Навите пищят, летят около къщата, но на трудната жена не могат да сторят нищо.

Ако жена роди, слагат при главата й катраника от колата и една глава кромид, набутана на шиша или на шило. Като мръкне, родилата трябва от време на време да похапва от кромида и това прави, докато се кръсти детето или до две недели.

Някъде пък, щом роди жената, вечерно време и връзват краката и така с вързани крака преспива нощта. Това правят пак, докато се кръсти детето или докато стане на две недели. Навите, ако дойдат и я намерят с вързани крака, не я удряли, защото си казвали: „Това не е наша майка: ако я вземем как ще може да върви с нас, като и са вързани краката й. “

В Западна България тия духове се казват лахуси. лафути.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов