Никулден-6 декември

Черковен празник: Светител Николай, архиепископ Мирликлийски, чудотворец. Живял е във времето на Диоклетиана и Максимилиана; като икон за Христа бил гонен, мъчен и затворен; в затвора чакал смъртта.Обаче при дохождането на Константина Велики го извадили от затвора и поставили за архиепископ на Мирликийска епархия. Участвувал в Първия вселенски събор в Никея. Доживял до дълбока старост и починал от своя смърт.

Народен празник: Никулден, Св.Никола, Рибен св. Никола. Според народното вярване той е един от шестимата братя светци, които, като си разделили света — небето и земята — на св. Никола:

Дял се паднали води и бродове.

Мътни води със дълбоки морета;

Паднало му се по вода да ходи,

По водите кораби да кара,

По морета ветрове да спира.

Той е властител на реките и моретата и на морските ветрове. Той разлюлява моретата; той спира морските ветрове. Той ходи по моретата и ако има някъде някой кораб в беда, той го спасява.

Тоя празник в чест на Св. Никола народното вярване устройва жертви и жертвоприношения_, обреди и песни в чест на водната стихия, на моретата, на реките, на езерата. Ето защо Св. Никола празнуват всички; тоя ден е обща служба и всяка къща принася жертва. Тая жертва е риба шаран.

Народното вярване рисува Св. Никола като свръхестествен юнак, който има криле и може да хвърчи по моретата и височините; той всякога се намира в моретата и бди да не би морската юда да потопя някой кораб. Това понятие за Св. Никола посочва, че днешният християнски светител Никола Мирликийски е заместил някакво друго свръхестествено същество митическо със същите атрибути.

За св. Никола има такава приказка:

Св. Касиян — паметта му се празнува на 29 февруари, т.е. само когато е високосна година — е светец чорбаджия, с лисичев кюрк и с чибук; той седи на миндер и дюшек; ни вятър го вее, ни слънце го пече, ни дъжд го мокри. Мъчно му станало, дето човеците го празнуват в четири години веднъж, и то с никаква почест, с никакъв курбан, когато на Св. Никола празнуват празника два пъти — летни и зимни Св. Никола, и то с курбани,песни и тържества. Станал със своя чибук, наметнал си кюрка и отишъл при бога, та му се оплакал: „Право ли е това, боже, рекъл Св. Касиян. И аз съм светец, и Св. Никола е светец. Моят празник се празнува в четири години веднъж, а пък празникът на Св. Никола — два пъти в годината, и то с курбани, песни и тържества^“. Господ му казал да почака малко, додето повика и св. Никола. Повикал един ангел и му поръчал да отиде по-скоро и къде-къде да намери св. Никола и да му каже по-скоро да дойде по една много важна работа. Ангелът отлетял. Долу изпод небето се виждала земята и морето. Морето потъмняло от талази и мъгли и страшно фучало. Не се минало много време и ангелът се върнал, „Намерих го в морето, бори се с бурята, та спасява кораби и човеци. Сега ще дойде” — казал ангелът. Минало се множко време и ето че св. Никола лети с крилете си. „Опрости, Господи — рекъл Св. Никола,—дето позакъснях. Борих се с морската юда и с вихрите, които разлюлели морето и искат да потопят корабите и пътниците в тях. Успях да ги победя и да спася корабите и пътниците. Не съм за пред тебе така кален и мокър, но ангелът ми каза, че трябва да дойда тутакси,“ И наистина Св. Никола бил кален и вир-вода мокър.

Господ се обърнал към Св. Касиян с тия думи: „Видиш ли какъв е мокър Св. Никола? Тая мокрота и тая борба с ветровете и бурите, за да спасява корабите и човеците, му са създали празнините, курбаните, песните и тържествата, а не аз. Додека ти седиш на дюшеци и миндери, с лисичев кюрк и с чибук в ръце, и тоя празник ти е много.“ Св. Касиян си отишъл посрамен, а Св. Никола отлетял пак към морето, дето го чакала нова борба с морска юда и нейните вихрища и ветрища.

С това се обяснява голямото празненство, което народът устройва на Св. Никола.

Тоя ден всяка стопанка ще приготви нужните неща за жертвоприношение; те са обредни хлябове и рибник.

Обредните хлябове някъде месят два, а някъде един.

Обикновено тия обредни хлябове на Св. Никола нямат специално назначение само за тоя ден, защото някои от тях срещаме и на Рангеловден, а срещаме ги и на служба, на Оброк и частен оброк, наречен параклис.

В с. Извор, Видинско, месят хляб, наречен боговица. Другият хляб, който се меси и кади на тоя ден наречен св. Никола.

В селата Раковица и Старопатица, Кулско, месят хляба, наречен боговица, и хляба наречен светец или св. Никола.

 

В селата Криводол, Прогорелец, Медковец и Вълчедръма, Ломско, месят хляба, наречен боговица, и хляба наречен кравай или Св. Никола.

В селата Вълкова Слатина, Стубел, Beрениците (Горна и Долна), Живовци и Белимел, Кутловско и Берковско, месят хляба, наречен параклис или св. Петка и, хляба наречен Никола или светец.

Хлябът,наречен боговица се шари е просфорник  и никулски хляб. И двата хляба се кадят от попа и режат ведно с рибника.

Някога правели рибена църква. Всяка къща трябвало е да омеси тия два хляба и цял шаран в тепсия с булгур или ориз като приближи обяд, всеки носи тия хлябове и шарана в църквата, където попът прекадва всички хлябове и шарани, реже порязаници от хлябовете, а от шарана ще отреже опашката.Това е било обща служба или общ курбан на св. Никола, наречел тука рибена църква. Тая рибена има във всички села в Хасковско и Харманлийско и в някои села в Сейменско.

Баба Деспа ми обясни, че Св. Никола имал хриле и че хвърчал по морето. За да потвърди тия свои възгледи, тя ми продиктува следната песен, която се пеела на трапезата, когато се яде шаранът:

Събрали се вси светии,

Вси светии редом седят,

Слугар им е свет Васили.

Редом служи с златна чаша,

Наред дойде свет Николу,

Той си пое златна чаша,

Златна чаша с руйно вино.

Къ си пое златна чаша,

Той задряма и заусна.

Изкриви се златна чаша.

Изкриви се, та ще падне.

Вси светци се спогледали,

Никой нищо не продума.

Трепна с крило свет Никола,

Та прикрепи златна чаша,

Златна чаша с руйно вино,

Нито падна златна чаша,

Ни се разля руйно вино.

Вси светии се спогледали,

Никой дума не продума.

Продумал е свети Иван:

Ой те тебе, брат Никола,

брат Никола, свет Никола,

Защо с чаша ти заусна?

Отговаря свет Никола::

Ой те тебе, свет Иване,

Като питаш, да ти кажа;

Враг изнесе силен вятър.

Та разлюля тайно море.

Тайно море под землята.

Тайно море с Бяло море,

Ще потопи вси кораби.

Аз зяуснах, та прикрепих.

Та прикрепих вси кораби

И изкарах на бял пясък.

На бял пясък, накрай брега.

Рибник, шаран. Наред с обредните хлябове във всяка къща ще се приготви и шаран. Тоя шаран всякъде е пресен: там обаче, където няма пресен, приготвя се солен. Соленият шаран се изкисва във вода с трина (ситно сено); така накиснат, шаранът изгубва своята сол и получава вкус на пресен.

Тоя шаран, напълнен с булгур или ориз,стафиди (сушено грозде) и орехи се пече цял; цял се после и кади; и след като бъде прекаден от попа, той се разчупва и яде. Попът зима опашката. На много места обаче, почти в повечето села и места, шаранът се увива цял във вкиснато тесто и така увит, той получава ново име рибник. Когато се омеси тестото, разллесква се като по-широка пита, намазва се със зехтин или шарлаган (в Хасковско, с. Семисче) и в тая пита се увива приготвеният шаран. Сетне отгоре се правят шарки.

Рибникът отгоре има изглед на хляб с шарки от тестеви пръчки и просфорник. Рибникът се пече обикновено под връшняк, много рядко в пещ. Под връшняк се предпочита, защото тестото се пече полека и става като хляб, после се яде с шарана. Шаранът, печен в тесто като рибник, получава извънредно добър вкус. Рибникът се пече и после се кади и яде.

С рибника има свързани много епизоди между свещеника и бабата в къщата. Ето един подобен епизод, на който аз бях свидетел. Това беше 1884 г. в с.Криводол, Врачанско.

Баба Мария беше омесила рибник и трапезата приготвена, чакаше се попът. Попът дойде, прекади трапезата, ряза порязаници от хлябовете, отряза и опашката из рибата, според както беше обичаят и си отиде. Баба Мария, като беше попът вече излезнал, почна да се смее силно. Полюбопитствувахме за причината на тоя смях и тя ни разказа за своята хитрина. Понеже същият поп всякога, когато рязал рибника, отрязвал почти половината от шарана, то сега баба Мария се ухитрила та шарана увила в тесто, като продължила много опашката на рибника. И дядо поп, като мислеше, че опашката на шарана заема цялата опашка на рибника, отрязва голям къс, но в тоя къс беше отрязал само края на опашката шаранова. Такива анекдоти има много, ето защо и поповете се ухитрили. Преди да отреже опашката на рибника, попът с ножа си ще мушне отгоре опашката на рибника и по ножа познава до де има шаран. Ако види, че опашката на рибника е само тесто, той отрязва по-горе, та отрязва и от шарана.

Когато е всичко готово, дохожда попът и прекадва. Но понеже на Св.Никола почти всяка къща си служи, то попът не успява за обяд да прекади всичките трапези. В тоя случай или всички рибници и хлябове се носят в църквата и там попът прекадва всичките с една молитва, или пък праща даскала да му помага. В тоя случай даскалът застъпва свещеника: прекадва, благославя и реже хлябовете и рибника. Някога даскалът се гледал от народа като половин свещеник и негов наследник, в случай че попът остарее или умре.

Трапезата, прекадена от попа, не се вдига цял ден. Тоя ден на всеки къщата е отворена за всеки пътник, за всеки гост.

Освен шарана на трапезата има приготвени и други гозби: фасул, зеле, сарми и други постни ястия, подсладени със зехтин или шарлан. На трапезата някога са пеелн песни обредни, никулски, наречени още седални или трапезни. По своите мотиви тия никулски песни имат митически произход.

Ето няколко такива песни:

1. Св. Никола седи да пирува заедно с всичките светци. Слугар им е Св. Васили. Когато Св. Васили дал чашата с вино и на Св. Никола, той задремал и в това време чашата в ръката му се изкривила и щяла да падне; обаче Св. Никола трепнал с едното си крило и закрепил чашата и пр.

2. Андон гимиджия тръгнал да пътува по море. Той не вярвал ни в бога, ни в Св. Никола и се присмивал на ветровете. Св. Никола изпратил вятъра дели поряз(лудият вятър; а в едни вариант морска юда) и той му разбил гемията. Андон гимиджия останал на една дъска, която се носила от бесните морски вълни и Андон ще потъне. Тогава той се сетил за бога и за Св. Никола и помолил Св.Никола да го избави. Св.Никола се притекъл на помощ. Спрял вятъра и помогнал на Андона да излезне на сухо.

Както костите на гергьовското агне, тъй и костите на никулския шаран не се хвърлят. Те се или изгарят, или закопават в земята, или пък се хвърлят в реката. От главата на шарана взимат костта от темето, наречена кръхче (с. Балван, Търновско), и туй кръхче (кръстче) пришиват на капицата на малките деца, понеже народното вярване утвърждава, че то предпазва децата от уроки.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов