Полуверник. Караконджол

Полуверник. Този лош невидим дух се представя като много грозен човек с отвратително лице. Той ходил нощно време и правил разни пакости на хората. Какво нещо е полуверник народът не може ясно да определи. Единственото нещо, което се знае за него е че полуверника ходи само нощно време. От там пословицата:“Щура се като полуверник“ се казва за онзи, който ходи нощно време сам.

Караконджол – тоя дух се явява само веднъж в годината през мръсните дни, от бъдни вечер до Водици, а според някои баби да бабин ден.

Караконджола се представя като кон с човешка глава и крила. Караконджола е половин човек, половин кон с четири конски крака и крила и човешка глава и две ръце.

След бъдни вечер у потайно доба, Караконджола се появява. Неговата пакост, която той причинява на човека е много невинна. Ако някой излезне през мръсните дни у потайно доба на вън, без да има при себе си бял лук/чеснов лук, чесън/, то явява се караконджола възсяда човека и ще го кара да ходи с него възседнал по цялото село цяла нощ по първи петли. Щом петлите пропеят караконджола си тръгва и възседналия от него човек се връща в къщи, изпотен, уморен.

Народното вярване го представя като дух, който борави само веднъж през годината в един период от 12 дни — от Бъдни вечер, до Водици, т.е. през целите тъй наричани Мръсни или Погони дни.

Караконджола се представлява от народното вярване като кон с човешка глава и криле, който може да хвърчи; той е половин човек — от горе до предните крака, а половина кон — е четири крака, с копита, опашка конска и криле.

В Разложко, караконджола представят като нечисти духове много; те са човеци голи, които ходят и мамят хората и ги хвърлят в дълбоките вирове или от високи стени.

Щом се свърши Бъдни вечер т.е. щом се прекади трапезата, караконждола идва и тръгва по улиците; той борави обаче само през потайна доба; щом пропеят първи петли, той се изгубва. Той напада на онези човеци, които излизат през потайна доба или пътуват и ги възсяда да го носят по полето, додето пропеят първи, петли. Коледарците и тези, които имат в пазвата си чеснов лук от Бъдня вечери караконджола не го закача.

За да не бъдат нападани от  караконджоли, взимат още живи въглени от бъдняка, потопват ги във вода, прекадена на Бъдни вечер, и пият; тая вода пъди караконджолите.

В с. Старо село правят кароконджол през Мръсните дни. Изкуствено направен човек като голям кон ходи го къщите, придружен от няколко души свирджии, играе и прави смехурии.Тоя обичай се правел, за да бяга караконджола от селото и да не смее да язди никого.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов