СЕМЕЙНА СЛУЖБА, ЕСНАФСКА СЛУЖБА

Службата, за която говорихме, е установена в задругата, когато са били заедно десетина и повече семейства. Тия семейства и след излизането от задругата пак са продължавали да празнуват тая обща на цялата задруга служба. Обаче после отделянето или после разтурянето на задругата за някое семейство дошла някаква голяма напаст, сполетяло ги някакво голямо нещастие: пожар, наводнение, нападение на семейството от разбойници и други тем подобни нещастия, от което нещастие семейството щастливо се е избавило.

В тоя случай народното вярване учи, че това избавление е дошло от светеца, който се случил на тоя ден, и заповядва, това семейство да празнува тоя ден занапред като своя служба. И семейството е хващало тоя ден за своя служба и  го празнува.

По тоя начин това семейство има две служби: едната на задругата, а другата своята. С време службата на задругата се изоставя, а остава само тая на семейството, която се празнува като истинска служба.

Някога всеки еснаф бил длъжен да си избере светец, който се приемал като покровител на целия еснаф, на тоя род занятие.

Тая служба се избирала от всички майстори, събрани в лонджа, но при набирането е играла важна роля традицията, като кой светец е служба на еди-кой си еснаф в другите градове. При избирането на светеца винаги се е взимало под внимание житието на светеца, т.е. неговото занятие и неговото страдание, и по тоя начин ние срещаме еднообразие в еснафските служби в различни места. Така кожухарите навсякъде имат службата си на св. Илия, от неговия кожух, който хвърлил от колесницата си на пророк Езекия, Чехларите празнуват Св. Спиридон; зидарите и дюлгерите празнуват Апостол Тома, понеже в житието му се казва, че бил дюлгерин и пр.

Два три дни преди празника, председателя на еснафът, избран от помежду най-старите и заможни майстори ще изпрати друг майстор при всички майстори от тоя еснаф, за да съберат пари за празника.

Ще се направи коливо и вечерта ще отидат всички майстори и калфи от тоя еснаф в черквата за да присъстват на литургията срещу празника.

На самия празник ще направят пак коливо, но само в по-голяма тепсия/тава/ и полуукрасено и нашарено ще го отнесат в черквата. Това коливо е за здраве. При коливото ще има в една или две торби начупен хляб на големи късове. На празника ще има непременно литургия, за която еснафа заплаща, както на черквата, така и за свещенника. По време на литургията свещеникът ще спомене всички имена на всички майстори, написани в особен поименик.

След като свърши литургията свещеника ще прекади коливото и хляба, като спомене за здраве пак имената на майсторите и калфите.

След литургията от коливото ще вземат всички, които са отишли в черквата, като им се дава един къс от хляба и една чаша вино или ракия.

След това всички майстори ще се съберат на заседание, в което избират нови членове или остават същите.

На втория ден пак ще има литургия, коливо и хляб, но сега вече не за живите, а за душите на умрелите майстори от тоя еснаф.

През тия два дни всичките дюкяни от тоя еснаф трябва да бъдат затворени и всички майстори и калфи обезателно трябва да присъстват на повечерието на двете литургии.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов