1 група – Бог, Господ, дядо Господ

Външният образ на дядо Господ народната вяра рисува като старец с бяла дълга брада, приличащ във всичко на човек. Като старец се явява на хората.

Народната вяра го представлява като много добър, много благ; той постоянно се грижи за човеците, за тяхното добро. Но при това е и справедлив; колкото обича и милва добрите и праведните хора и ги награждава за добрите дела, толкова е строг към лошите, които той никога не оставя без наказание, „Бог забавя, но не забравя“ е пословица, създадена от вярата народна, с която се определя божието правосъдие.

Дядо Господ живее на небeто. Но някога е бил и на земята и тогава той е научил човека как да изкарва хляба си; той го е научил как да оре, да сее, да копае, да жъне; научил е жената как да преде, да снове, да тъче, да кладе огън и др. къщни, полски и женски ръкоделни работи. Дядо Господ и сега слиза на земята, преобразен на старец. Той идва късно вечерта, хлопа на вратата и се показва като чужденец, пътник от далеко и моли да го приемем да пренощува. Тази къща, която го приемат, той благославя, а тая, дето го не приемат, той проклина.

„Па не само вечер, но и денем дохожда дядо Господ, затова трябва всякога да посрещнем, да нахраним, да нагостим и изпратим пътник, който ни дойде в къщата“.

Дядо Господ всичко вижда, всичко знае. Нищо не можем да скрием от него. Затова никога да не правим лошо, защото той всичко вижда, всичко чуе.

Дядо Господ е добър и ни праща само добро, но много пъти, за да ни изпита, праща ни и лошо.

Той ни праща лошо много пъти и да ни накаже заради нашите грехове; праща ни болест, премеждие, сиромашия или друга беда.

Затова никога не трябва да се сърдим на бога, а всичко да приемаме с търпение и радост. Днеска е лошо, утре ще бъде добре Дядо Господ заповядва на орисниците, преди да отидат да орисат някое дете, те отиват да го питат.

Той живее на небето. Но народната вяра разказва, че той живее понякога и отатък на край земята, дето небето и земята се допират и отдето може да се отиде на небето.

Там, в това голямо жилище може човек да отиде при бога.

Приказката за бедния човек разказва как тоя беден човек тръгнал и отишъл при бога, за да го пита защо да има на тоя свят едни хора много богати, а други да теглят черно тегло и сиромашия, Господ го приел и му казал да преспи у дома му, но да бележи всичко, що види. Сутринта станал дядо Господ и като прост селянин взел мотиката и отишъл да копае; в това време дошли орисниците  и го питали какво да орисат сега родените деца. Той им казал: „Каквото ме видите“ т. е. орисали ги да работят. Около обед дядо Господ се облякъл в граждански дрехи и почнал да шие, да кове, да дяла и пр. Дошли пак орисниците и го попитали какво да орисат сега децата. Той пак им рекъл: „Каквото ме сега видите“, т. е. пак работа и труд. Вечерта селянинът видял дядо Господ пременен,  накитен и седнал да вечери; пред него трапезата с много и хубави гозби. В това време дошли пак орисниците и го попитали какво сега да орисат децата. Той пак им отговорил: „Каквото ме видите“, т. е. изобилие, рахатлък.

И така има орисани да работят и да теглят сиромашия; има да работят и по-заможни, а има, които не работят и всичко имат в изобилие.

„Видя ли —рекъл дядо господ на селянина— как аз не бях всякога едно? Така и хората не могат да бъдат едно. Иди си у дома» па работи и труди и моли бога да ти дава здраве, да ти е здрава челяд, па повече не ти трябва.“

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов