1 група- Ангели, Дявол

Народната вяра представя ангелите като млади момци, много хубави и красиви, облечени в бели позлатени ризи, с дълги руси коси и с криле на раменете.

Те са слуги на бога и непрестанно са около него.Господ ги праща навсякъде с поръчки да обаждат или да вършат нещо.

Целият невидим свят е пълен с духове и невидими същества. Те имат човешки образи; имат същите страсти, каквито и човека; обичат се и мразят, веселят се, играят, пеят, ядат, пият, женят се, както и човеците, за сторената обида отмъщават, а за сторено добро награждават – с една дума, тия невидими духове се различават от човека само чрез това, че са невидими, безсмъртни, а в някои случаи всемогъщи, вездесъщи и всевиждащи. Тия последните три качества са много ограничени: защото много от духовете не могат да направят всичко каквото желаят, не могат да присъстват където желаят и не могат да виждат всичко каквото желаят.

Всички тия невидими духове, целия тоя невидим свят божествен свят е разделен на два лагера, които водят по между си вечна борба. Предметът на тая борба е човека.

Българинът вярва, че всеки час, всяка минута и всяка секунда, злия дух гледа да му стори зло и да го съсипе, а пък добрия /ангела/ гледа да го запази от зло, да го отърве от напаст. Представителите на добрите духове е ангелът, а на лошите дявола.

Всеки вярва, че човек има свой ангел/добър дух/ и свой дявол, ангела седи на дясното рамо на човека, а дяволът на лявото му рамо. Ангела и дявола водят непрестанно борба. Ако ангела е по силен, човек е добър и прави добри неща, запазен е от всяко зло и за такъв човек няма нещастни случки; имали такива случки, то те свършват без лоши последствия за здравето на човека. „Силен, як му е бил ангела“ – казват за човек, който се избави от някакво нещастие. Бъде ли дяволът по силен, то такъв човек прави само зли работи, върху главата му се сипват хиляди нещастия. „Слаб му бил ангела“ казват за човек, който претърпи някакво нещастие.

Ангели и дяволи има много. Ангелът е млад, красив момък с крила, а дяволът е черен, разкривен/значи много грозен с отвратително тяло/, грозен, отвратителен и страшен човек с рога, опашка, кучешка муцуна и четири кучешки крака с нокти. Разкривен човек произвожда отвращение и смях. „Тя е жива разкривена“ значи очите й са на криво, устата грозна, ушите големи –  въобще с отвратително-смешна физиономия. От там и изрезечението „Смяхме се та се разкривихме“ или „От смях се разкривихме“-станахме грозни. Тази дума произхожда от думата криво, кривак. Тя има и друго значение „Криво ми е“ значи противно, неприятно ми е за нещо. „Накривело ми е нещо“ или „Накривело му и нема от кого да си отуши ами от мене“- значи дотегнало му нещо.“Ще му накривиш, ако не дойдеш“ – значи, ако не дойдеш или ако не направиш нещо, няма никому да навредиш, само на себе си. „Присмяла се кука на криво дърво“-тука криво означава обратното на право.

Дяволът може да е навсякъде, вижда всичко, може всичко, подслушва и непрекъснато се труди да накара човека към зло. „Дявола няма работа“,“да не те издуе дявола“.

Името дявол се употребява много често като укорителен епитет. „Проклет дявол“, „Да те вземе дявола“, „На дявола слугуваш, ама  он не дере залуду опинките по тебе“

Понякога и човек може да надхитри дявола.

Приказката „За дявола и чирака“ оправдава това народно мнение.

„Едно време имало един баща и един син, бащата обичал да изучи сина си на някакъв занаят и го давал на много майстори, но никъде не се задържал. Най-после бащата се разсърдил много и един ден като му дал малко хляб, казал му:“Иди синко, дето ти очите видят и да се не връщаш при мен без занаят“.

Момчето излезнало от къщи и тръгнало по пътя. Вървяло, що вървяло, най-после стигнало да едно блато. На брега имало едно дърво и момчето седнало под дървото да си почине. Мислило на коя страна да иде и какво да прави. Така като мислило от мъка казало:“да знам къде е дявола, бих отишъл при него!“ Дяволът живеел в това блато и чул какво приказва момчето! Ето ти, че един старец дошъл при момчето и му рекъл „Защо ме викаш?“ Това било дявола. Тогава момчето му казало всичко и дяволът му рекъл:“като искаш да научиш занаят, ела с мене“. Дяволът взел момчето и го скрил в блатото. Като отишли в къщата му, дяволът взел момчето, сложил го в една напалена пеш и като изгорело, турил го в една чутура, та го скълцал на прах. Като го скълцал добре, изсипал го на една кърпа, поръсил го с вода и момчето оживяло. Попитал го: „Научи ли нещо?“, момчето отговорило че не е научил нищо.

Дяволът имал една дъщеря и тя научила момчето да казва всеки път, че не е научил нищо, ако каже че знае нещо, дяволът ще го убие.

Дяволът слагал седем пъти момчето в пещта, скълцвал го в чутурата, съживявал го, но той все казвал че не е научил нищо.

Тогава дяволът се разсърдил, пропъдил момчето и му рекъл: „Ти кога при мен не научи нещо, то където и да идеш, няма да научиш нищо“

Момчето излезнало от блатото и отишло при баща си. Баща му го попитал: „Какво синко, научили нещо занаят?“

„Ще видиш“-отговорило момчето.

Дошло пазарен ден, момчето рекло на баща си:“Тате аз ще стана на два хубави вола и ти ще ме заведеш на пазара. Само помни, когато свършите пазарлъка, вземеш парите и ме дадеш на купувача, капистрите да си вземеш“

Бащата повел двата вола на пазара. Като стигнал на пазара, целия пазар се спуснал да види воловете, защото такива волове не са виждали друг път. Натрупали се много хора и почнали да наддават. Станал пазарлъка и воловете били продадени. Бащата си взел парите и капистрите и си тръгнал към село, а купувача отвел воловете в кръчмата и ги вързал в кошарата. След няколко часа като си свършил работата, отишъл в кошарата, за да вземе воловете, но що да види!воловете ги няма! Тук волове, там волове, волове няма!

Бащата не изминал и половин час път и видял, че синът му го стигнал. „Какво направи?“-попитал бащата сина си. „Нищо“-отговорил сина-айде да си идеме“ Купувачът на воловете дошъл и попитал за воловете, да не би като всяко животно, да са се прибрали в старата си къще, но видял, че волове няма.“Да си ги пазил, те са добичета, па малко и аджемии, кой знае на къде са тръгнали“-говорил бащата и купувача се съгласил, а воловете/момчето/ стоял край него и слушали разговора.

Другата неделя момчето се преправило на един много добър ат/кон/ и баща му го отвел на друг пазар, за да го продава. Ата бил прекрасен, имало много купувачи и ата се продал за много пари. Бащата дал ата, но си взел поводника/юлара/.

Ата вързали в яхъра и отишли да се почерпят. Бащата не минал и няколко километра и момчето му го стигнало. Купувачът на ата като поседял отишъл по чаршията, да купи нов такъм за ата, купил и се върнал. Когато влезнал в яхъра, кон нямало! Тук кон, там кон, кон няма!Разбрал, че коня е избягал, но кога никой не видял.

Докато момчето вършело тези работи, дяволът го бил следил; той видял, че момчето е научило много добре разни гяволии, затова поискал да го убие. Момчето като вървяло с баща си, видяло че дявола иде превърнал се в купувач с оръжие, затова казало на баща си да върви, а то останало назад. Почнала се борба между дявола и момчето.

Дяволът посечнал да посече момчето, но момчето се превърнало във врабче и кацнало на едно дърво. Дяволът замерил да го удари с пушката, но момчето станало на мрена и се скрило в реката. Дяволът станал на щука и се спуснал по мряната да я глътне. Момчето станало на рибар, хвърлил въдицата и хванало щуката. Дявола видял, че момчето правило дяволиите по-добре и от него, и се помолил на момчето да го пусне“.

Дяволът в народната вяра има няколко имена, които означават и няколко вида дяволи: нечестивият, враг, късият, еднокракият, сатана, вран, антихрист, тартор.

Нечестивият се среща в разговора: „нечестивият го надъхал“ — за човек, който е обезумял, който е полудял; с това народната вяра сочи, че човек полудява само когато влезне в него дяволът, та му взима разума.

Враге дяволът, който причинява болести на човеците: „дигнала се тамо нему си (т. е на дявола) драга на гушата“ или на друго някое място по тялото, в което народната вяра посочва някоя лоша болест: далак, червенка, гущер и пр.

Късият, тава е дявол, когото народната вяра представлява с два крака, от които единият крак е много къс, а другият дълъг, та когато ходи, той куца. Той се казва още и куцият. ,Да те земе късият“ – се употребява в разговора.

Еднокракият е дявол, когото народното вярване представлява с едни крак; тоя дявол според вярата народна е най-опасният за човека, защото, макар и с един крак, той причинява най-големите злини и пакости.

„Да те земе еднокракият“  или „Еднокракият се овъртял около тебе, ама ще те отведе на бесилката“— се слуша често в разговора за ония хора, които са пакостници.

Сатана е дявол, който се върти около човека и го накланя към зли работило повече душевни престъпления: блуд, предателство, клевета, лъжесвидетелство, пиянство, изедничество, жестокосърдие и пр.

В разговора се слуша: „осотонил го сатана“, т, е. прелъстял го, измамил го —за човека, който се хванал в блуд, кражба; ocoтенен се казва за човек, закоренял престъпник или който се предал на пиянство, на грабеж, изедничество, [посяга на] сиротински имот; който клевети или е немилостив.

Вране дявол, който се върти около децата и им причинява уроки. Той се спомня само когато се бае срещу уроки:

“Вран фърчи по небото,

Бран седи на комини,

Брани душа и тело. „

Тук думата вран означава дявол, а бран — ангел. Вран значи черен, лош.

Анитирис (антихрист) е дявол, който е големец и войвода на дяволите. Той сега е в ада, но ще дойде някога на земята и ще завладее целия свят. Тогава праведни няма да има. „Остави го; не видиш ли го, станал цял антирис“ — се казва за съвсем лош човек.

Тартор. Народната вяра го представлява като цар на дяволите. Той живее в ада и оттам дава заповед на всички дяволи.

Външния образ на дявола народното вярване представя като много грозен: ни човек, ни животно; дяволът е чърн като арапин; има рога и опашка като на пръч; има криле като ангел; лицето му е като на пръч или говедо. Краката му са като на куче, а ръцете му са като краката на котка. Дяволът най-напред е бил ангел, но после за непокорството си към бога станал дявол.

Колкото ангели има на света, толкова има и дяволи.

Когато господ изпрати ангел при новороденото дете за хранител и пазител, праща и тарторът свой дявол при това дете да му бъде пакостник. Додето ангелът гледа да запази човека от зло, от премеждия и беди и от грехове, то дяволът гледа противното — да пакостя на човека, да го вкара в премеждия, в беди и напасти и грехове. Оттамо между ангела-хранител и дявола-пакостник се води непрекъсната борба. Ако победи ангелът, човекът е спасен; ако ли победи дяволът, човекът е паднал и злочест. За първия случай се казва „ангелът му е силещ а дяволът слаб“, а за втория „ангелът му е слаб, а дяволът силен“.

Ако дяволът на един човек излезне по-силен, тоя човек прави лоши работи:краде, убива, пали и върши други тежки престъпления, додето най-накрай го доведе до бесилката, като каже: „Колко чифта цървули скъсах, додето те доведох дотука.“

Има хора,които се предали изцяло на дявола. Такива са: магьосниците, вещиците, самовилите, бродниците.

Дяволът имал капа на главата си. Ако човек успее да му земе капата и я тури на главата си, той става невидим. Имало е хора дяволити, които са грабвали дяволското калпаче и са вършили много дяволии.

Има приказка: „Стани на дявола ортак, додето минеш моста“, която е станала от тая случка. Веднъж един селянин, като минавал с товарна кола през един мост, дяволът счупил моста и колата заедно с воловете и снопето паднали у реката. Човекът познал, че това е от дявола, и си рекъл да го излъже. Друг път, когато пак бил с товарни кола и трябвало да мине пак моста, той извикал: „Дяволе, я съм твой и с тебе!“ Дяволът, който бил там и чул,не му направил нищо и човекът минал благополучно моста.Като минал моста, дяволът излезнал и казал:„Ти си сега мой“ „Е-е-е—рекъл селянинът—ти си дявол, ами я съм по-голям дявол. Видиш ли как те измамих!“ И дяволът си отишъл засрамен. Тоя човек, като знаял,че дяволът го следи, всякога когато ще мине мост или друго някое зло и опасно място, повтарял: „Дяволе! Сега няма да те излъжем. Я съм отсега твой!“ Но пак все се отказвал.

От тая приказка народът вади такова поучение. Когато човек срещне някоя напаст и спънка от лош човек, който не може да отстрани,тогава непременно трябва да отстъпи,докато мине злото и спънката.

В приказките се споменава, че дяволът имал жена — дяволка, и дъщеря.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов