1 група – Самодиви, Самовили, Вихрушки, Русалки

Освен ангели и дяволи в невидимия свят обитават още много духове. Най-познати са :Самодиви и сестрите им вихрушки и русалки, лахуси/лафуси/, орисници, змеьове и змеици, вампири, върколаци, таласъми и полуверници, караконджоли и плътеник. Вещиците и магьосниците са жени, които имат много тясно разбирателство със злите невидими духове.

Народното поверие представя тия духове със следните образи:

1.Самодиви, самовили, Вихрушки, Русалки-те са сестри. Народното поверие ги представя като моми и жени, но много хубави, русокоси, белолики, чернооки. Косата им винаги е разплетена. Техните жилища са много далече, на край света, когато дойде пролетта, от Благовец самодивите идват при нас и живея цялото лято до Секновение, а русалките живеят при нас само една неделя, през Русалската неделя.

Русалките са женски същества — моми много красиви, с дълги руси коси и с криле.

Те живеят там на край света, а при нас идват само веднъж в годината, през пролетта, когато трябва да росят хлебородие върху цъфналите ниви, та да завързват хляб.

Като наросят нивите и свършат своята работа, те си заминават. От тях зависи дали нивите ще завържат много хляб или малко, т.е, дали ще има хлебородне, или не.

Русалките росят хляб през цяла седмица по Спасовден, затова и тая неделя се нарича Русалска неделя или вярването народно забранява да се работи през тая неделя, защото е посветена на русалките и трябва да се празнува в чест на русалките, в чест на нивите, на хляба. Вярването утвърждава, че който работи през тая неделя, разболява се.

Русалките дохаждат при нас на Русалска сряда, китят с пелин и росен и приготвят се за своята работа; щом настъпи Русалската неделя, те почват росенето.

Самодивите, самовилите обитават в реките, изворите, кладенците, лесовете, долините, полетата и усойте.

Нощем, след голяма-вечеря, около потайно доба, самодивите излизат да се веселят. В това време те играят, смеят се и свирят. Хорото им става само на определени места и там се събират всички самодиви от околността. Тия места се наричат самодивски игрища. То се познава лесно в полето, то е кръг, голям от угазена и утъпкана трева, в средата, където е стоял свирецът им. Такива игрища не са много, те са много рядко: във всяко поле ще се намери едва едно или две. При самодивските игрища расте цветето Росен, любимото цвете на самодивите и никнат гъбите червенки, най-вкусната за самодивите закуска.

Нощно време, когато те пеят, смеят се, свирят и играят, много е опасно да се доближи човек до такива самодивски игрища, които се наричат още и места отврътни /от думата вратика/. Ако някой е случайно замръкнал в полето и се намери близо до такива игрища, той чува гласовете на самодивите и звуковете на свирката. Ако не е знаел, че самодивското игрище е близо и мине през него, или много близо до него, то такъв няма да види добро:или ще полудее или ще се парализира и ако не се потрудят домашните му да го излекуват, той умира.

Само овчарите правят изключение. Те веселят самодивите със своите медни кавали, за които те умирали; като ходят по ливадите и газят всякакви лековити билки, те стават неприкосновени за тях.

След играта, като наближат първи петли самодивите ще отидат да се изкъпят или в река или в кладенец. Докато се къпят самодивите лудешки се веселят; кикотят се, смеят се и гласовете им се чуват понякога надалече. В това време е много опасно да отиде човек до кладенец, или да се приближи до това място: те са много страстни и почват да викат човека с глас, да тичат след него, за да го вземат със себе си. Такъв човек винаги умира.

Между Мокреш и Омерова махала/Борисово/, Ломска област, съществува извор, с много студена бистра и вкусна вода. Водата идвала от планината чрез подземни канали, доказателство за това били буковите листа, които излизат от водата. Този извор носи прякор „Ристин кладенец“, защото някога при тоя кладенец умрял някой си Ристо от самодивите. Водата извира толкова изобилно, и би карала воденичен камък.

Между народа има суеверие, че в този извор от Благовец до Секновение обитават самодиви; в потайна доба тия самодиви, пък и други самовили от околните страни идват да се къпят; в това време водата извира по изобилно и заливала градините. Има едно предание:

“Една вечер, селянин от Мокреш-Първан-като поливал градината си, закъснял малко повече, отколкото е трябвало да стои, не решил да прекъсне поливането, защото на другия ден си имал работа. До едно време поливал и водата вървяла като всякога, обикновено. Изведнъж от към извора се чул смях и женско кикотене; помислил си той, че са жени или моми дошли за вода. След малко се чуло плискане, все едно човек се къпе. „По това време жени при извора!-помислил си той:“това не е чиста работа“. Градината му била малко по далечко, но той не поглеждал към извора, ами бързал да полее и останалите редове и да се махне от това място. Водата почнала да тече по-буйно и по-изобилно и лехите и редовете почнали да се пълнят по-бързо. Докато се усети водата стигнало до глезените му. Било много ясно, месецът светел, било светло като ден. Той погледнал към извора и що да види!…..всички градини били потънали във вода, а при извора кискане, кикотене без прекъсване. Той разбрал каква е работата, това са самодиви. Сега се сетил за приказките на баба си. Решил да бяга от това място. Бяга Първан и се кръсти, но краката му не искат да ходят, по него кискане и женски гласове го викали да не бяга, а да иде при тях.

От градината му до селото имало колко два куршума място, но той извървял това разстояние за един час. Както и да е той стигнал до дома си, потропал и му отворили. Жена му като му отворила и го погледнала изревала колкото глас имала. Първан бил блед, жълт, син и треперел като лист. Той лежал цял месец и умрял.“

Вихрушките са сестри на самодивите  и винаги ходят с тях, та им помагат.

“Мама Стояну думаше:

Стояне, синко, Стояне,

Не си разревай стадото,

Низ самодивска падина,

Или като го разреваш,

С меден си кавал не свири!

Да ми те Дива не чуе,

Дивата Само-Дивата

Да ми се с тебе небори

Стоян си майка не слуша

Нол си стадо разрина

Низ самодивската падина

С меден ми кавал засвири

Самодива си покани,

Да дойде да се поборат.

Само-дива ми го послуша

Дотичала е в падина

Та се с Стояна хвана

До три дни ми се борили

Стоян ще да надвие!

Само-дива ми се провикна:

Вирове сестри вихрушки

Днеска ще ми Стоян надвие!

Вихрушки се спущале

Вихрушки се свиле

Че си Стояна фанали

Че си Стояна дигнали

Йот дърво на дърво слагали

Йот връ на връ дигали

Къс по къс го кинали

И стадото му се пръснало.„

Самовилите са самодиви, които живеят в планините.

Самодива може да вземе човешки образ и да стане жена на човека.

Либе Петкано, Петкано,

Защо ми не си хубава

Като първата година

Като втората неделя?

Вечер си двама легнеме

Като стане полунощ,

Ти си либе изезнаш

Кога си бъде у петли

Ти си либе дойдиш

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов