Самовили.

Самовили.

Няма по-познати на народното вярване и на народните песни и приказки невидими същества от самовилите.

Всичките са едно естество, един род с еднакви качества и свойства, само едните са млади, още моми, а другите са стари и повечето от тях са женени. Оттамо вярването ги нарича с две имена: самовила и самодиви.

а/ Самовили, вили

Самовилите народното вярване представлява като красиви млади моми, които със своята красота са омайвали нашите юнаци.

Те живеят по високите планински руди рудини (поляни),край планинските неначнати езера, под сянката на елхи. Те се къпят в езерата, играят хоро по тяхното хоролище и яхват своите хвърковати коне по своите виролища и мятат своите стрели.

Конете им са „сур-елени“, които елени са от друг род, а не от обикновените, защото са крилати, имат криле и хвърчат.

Самовилите носят бяло облекло: бяла риза, много тънка, като сянка, през която се прозира снагата им, а опасани са със зуница (опас), която има цвета на дъгата, зеленият цвят е по-голям и бие най-много на очите. Косите им са руси, светли и много дълги, като летят или ходят, веят се далече във въздуха. На главата си носят венец от самодивско цвете, с който венец омагьосват или бильосват юнаците. Под мишниците си имат леки криле, с помощта на които могат да хвърчат; хвърчането им е леко, като кога духа тих ветрец, наречен полибник. Те летят винаги на групи, много рядко сами. На групи се и къпят, на групи си отпочиват под елхите и играят.

Никога песните не споминят сама самовила или вила. Когато ще отидат по-далече или когато ще се борят с някой юнак, те възсядат сур-елена, които им служат за коне. Ето как нашите песни рисуват самовилите, възседнали на елени:

И си язди сур-елена,

Сур елена шестокрилец;

Стремени и зелен гущер,

Юзда и люта змия,

Я камшик и усойница.

Но има елени с още повече крила:

Яздили са до три вили,

До три вили самовили,

Сур-елени хвърковати.

Първи елен шестокрилец.

Други елен деветкрилец,

А пък трети дванайсеткрилец.

Него язди Гюргя вила.

Най-младата най-палава.

Самовилите имат борби и сношения изключително и само с овчарите и юнаците. Овчарите, които пасат лятно време своите стада по високите планински руди рудини и ги поят по неначенатите планински езера, заради това имат ежедневна среща със самовилите. Юнаците пък като са излизали по планините със своите коне да гонят едра лова, сур-елени, срещали са вили и самовили.

Юнаците, като са гонили сурите елени и витките кошути, налитали са на виролището самовилско, дето самовиите се вирили (бръзили) със своите хвърковати коне и са мятали своите стрели. Тогава те трябвало е да влизат в борба със самовилите. Но тъй като юнаците обладават свръхчовешка сила то народното вярване и народните ни песни винаги  представляват юнаците за победители. Такава борба на Рабро юнак с Димна юда ни предават коледарските песни.

Рабро юнак се разхождал с коня си по планините да гони сур- елени и кошути и налетял на самовилите, дете са вирили своите коне на виролището и хвъргали своите стрели. Всичките самовили и вили застанали да гледат такъв личен и красив юнак как яри своя кон и мята своето копне. Тамо била и Димна юда, стара вила; тя не можала да търпи такъв юнак, възседнала своя хвърковат кон сур-елена и връхлетяла на него и и почнала да го устрелва:

Юда метна тънка стрела,          Долови я, поломи я.

Тънка стрела едноперка,         Пак си коня разиграва.

Едноперка, белоперка,           Димна прати трета стрела

Да устрелн Рабро юнак.           Трета стрела, троеперка,

Рабро метна щит на себе,         Бельенчева, дельенчева,

Та запази кон и себе;               Що бильосва, що дельосва

Па долови гънка стрела,          Млади момци и юнаци

Долови я, поломи я.               Що пробива яки щити

Пак си коня разиграва             Рабро юнак щит издигна,

По планини по рудини            Та защити кон и себе,

Самодиви на ядове.                И долови трета стрела,

Разлюти се Димна юда,           Трета стрела бильелчева.

Па му прати втора стрела.,        Долови я, поломи я.

Втора стрела двоеперка.           Па си коня разиграва

Двоеперка, чрънолерка,          И метна си буйно копие

Да устрели Рабро юнак.          Та удари самодива

Рабро метна щит на себе.         Между двете чърни очи

Та защити кон и себе;              Накара я в чърна земя.

Па долови втора стрела

Овчарите, ако налетят на група самовили, които се къпят или седят под някоя елха, или играят на хоролището, вършат подвизи, но от друг род. Тук подвизите на овчарите са из областите на художеството, защото тяхното оръжие не е „буйно копие“, но „меден кавал“ или „свирка яворова“.

Понеже самовилите са страстни любителки на музиката и танците, то овчарите са бивали принуждавани да правят облога в свиренето. Песните разказват за много такива облози със стадници овчари. Муржо, Димитър, Бойно и още др., като са налитали на самовили, подвизавали се да свирят и спечелвали са облога. Димитър ги надсвирил, но му опростили тревнината.

Божко се хванал и той на облога: ако го надиграят, да му вземат сивото стадо; ако ли ги надсвири, да му дадат най-младата самовила за булка. Той свирил и те играли без почивка три дни и накрай те капнали, паднал и, а Божко още свирил. Признали се за победени и дали му най-младата самовила Гюрга за жена. Той я отвел у дома си и се оженил за нея.

Самовилите са владетели на високите планини, на планинските рудини и езера и взимат за тревнина и за напой било от стадниците, било от цели села. От отделни стадници взимат черните очи на овчарите, а от селата „три моми песнопойки три момчета кавалджии, три невести хороигри“; или пък „две невести бездеткини, две девойки неглавени, два юнака неглавени, две дечица млечничета“.

Както споменахме, самовилите обичат много да се къпят в езерата. Когато ще се къпят, те си събличат самовилските ризи и свалят от главата си самовилските венци — и тогава те остават моми, както всяка мома, и могат да се грабят. Мнозина от нашите юнаци и овчари, като са налитали на такава група от самовили, сполучвали са да уловят по някоя. Като се къпят, те играят, пляскат във водата и дотолкова се захласват, че малко виждат какво става около тях. Тоя момент издебват юнаците или овчарите, та им открадват ризите или венците и тогава те стават същински моми.

Народните песни ни сочат на такива случаи.

Димна вила се къпала и оставяла ризата си и венеца си, крилете си на брега на езерото. Случило се, та минал по туй време тамо Рабро юнак, който бил тръгнал по лов; той я съгледал, слезнал от коня и като “дебом дебил“, „щапом щапал“, примъкнал се до ризата, венеца и крилете, без да го съгледа тя, и ги взел. Когато те са били в неговите ръце, той се показал. Димна вила поискала да си облече ризата, но не я имало, венеца и той липсвал, а липсвали и крилете. Тя се почувствувала тогава, обикновена мома, защото без тия неща тя не е вече вила и не може да отиде при самовилите. Тя го молила да й върне вещите, като му предлагала „да му стане помаичима“, „Помайчима си имам“ — проговорил Рабро; „да ти стана посестрими“—казала само вилата; „И посестрима си имам“ -отвърнал Рабро. „Едно си нямам, първо либе си нямам и ти първо либе ще ми бъдеш.“ Хванал я за ръката и я отвел у дома си.

Стоян овчарин също така издебнал три самовили, че се къпали в циброто езеро, и им земал ризите,зелените зуници (опаси) и крилете.Те и трите станали моми и му се молили да им повърне ризите, зуниците и крилете. Той избрал от трите най-хубавата и я взел със себе си, а на другите две върнал вещите и те станали самовили. Уловената самовила Радка той отдел у дома си и се оженил за нея, но скрил ризата й, зуницата и крилете й. Тя шетала в дома му, както всяка невеста. Минала се година и тя му родила дете — момче. Стоян по тоя случай свикал гости и кръстник, та кръстили детето. Устроил веселба и пир. Във време на пира на гостете скимнало да им поиграе булката самовилската игрилка и Стоян я накарал да играе. Но тя отговорила, че самовилската игрилка може да играе само ако си облече самовилската риза със зуницата и крилете. Стоян обаче не смеял да й повърне тия вещи, защото ще хвръкне. Радка му отговорила; „Не бой се, либе Стояне; сега съм твоя та твоя; къщя са остава мъжкото дете?” Стоян й повярвал и извадил вещите от раклата, дето ги бил заключил, и й ги дал. Тя отишла в стаята, та се облякла. Като излезнала, Радка вече не била невеста, а самовила. Стоян затворил вратата и Радка почнала да играе. Завъртяла се веднъж, завъртяла се дваж и всички били омаяни. Като се завъртяла трети път, тя излетяла из комина. Стоян, като видял това, изскокнал бързо навън и почнал да я моли да не оставя детето. Тя му отговорила:

Нали знаеше. Стоене,

Самовила къща не въртя,

Самовила деца не храни.

Дири ме, Стояне, там горе,

На връх на Рила планина,

На самовилските игрища,

Край самовилското езеро. . .

Както и  по-горе се спомена, самовилите са откърмили мнозина от нашите юнаци. Народното вярване посочва в народните песни няколко примера. Секула детенце е сукал мляко на самовила, затова е станал юнак; Крали Марко— същото; Момчил юнак —същото, и още др.

Съприкосновението на нашите юнаци и овчари със самовилите дотолкова е било близко и интимно, че много пътя тия самовили са ставали посестрими на някой юнак и им помагали във време на нужда или напасти. Близкото познанство на нашите юнаци и овчари със самовилите е било дотолкова, щото те са научили и имената на по-главните от тях, както и коя самовила кое обладава.

Така песните ни казват, че:

Стана-самовила, която се възпява всякога „тънка Стана“, „златнокрила“,била посестрима и другарка само на свирците и кавалджиите и песнопойките.

Дена-самовила била посестрима и другарка на юнаците-ратоборци.

Радка-самовила била посестрима на овчарите и пастирите.

Магда-самовила била посестрима на билярките, които събират самовилските билки за лекуване и магии. Тя има своя градина с всякакви билки, с които лекува всякакви болки. Има билка или цвете самовилско, което и мъртъв човек възкръсва, ако се полее с водата, в която е варено туй цвете. Тя имала билка, с която можала да подмлади човека.Тя знаела още къде има жива вода и само тя можела да отиде да вземе от тая вода.

Смита-самовила е посестрима на дърварите, на горите.

Има още самовили: Димна-юда, най-старата самовила., Ирина-самовила, Ангелина-самовила, Вида-самовила, Стойна-самовила, Гермеруда самовила и Гюра-самовила, която е най- младата от всичките самовили и най-немирната, най-дяволита и най-паливата за юнаците и момците. Повечето от тия изброени самовили според народното вярване и песните са били съпруги – жени на нашите юнаци, раждали са деца и после пак са избягвали в планините.

Самовилите се хранят с бял хляб и мед, а пият бяла медовина, която събират от сърцето на овошките.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов