2 група – планински, вредни животни – Вълк, вълчица, щенци, вълченца
Вълкът е хищно животно и причинява го ляма пакост на скотовъдците, особено на овчарите. Той е опасен и за самия човек, особено зимно време, когато е гладен и ходят събрани по няколко на куп, глутница; тогава вълците нападат не само на по-едър добитък, но и човека и го разкъсват.
Тая опасност от вълка е създала, едно уваже ние към него и е устроила, в поверието много предания и празненства. Като не е могъл човек да му надвие с нищо, той е прибягнал към молба да го умилостиви и оттам са устроени в чест на вълка празници, наречени Вълчи празници с известни обреди и религиозни обичаи.
Според народа, вълка има след ните качества и свойства:
Вълкът е много лаком и той може да издави цяло овчо стадо. Обаче Господ е запазил човека и стадото му от такава напаст с това, като е наредил, устата на вълка да не бъдат винаги отворени; „челюстите на вълка в известни дни и ча сове са склопени и вълкът не може да си отвори устата.“ В тия дни и часове, ако влезне вълк в стадото, той не може да удави нито една овца, а само ги души и мирише с муцуната, но не може да захапе овцата; ако не му отключат устата той си отива гла ден.
Друго щастие е това, че вълкът не може да подуши като кучето, т.е. да познава по миризмата; затова с носа си не може да познае къде има овце. Много пъти минава близо покрай стадото, което е или в дол, или в някоя горичка, а като не го вижда, заминава си, без да се спира и отбива при стадото. Той подушва миризмата от овци само по вятъра, ако духа вятър откъм тая страна, където има овце, той отива по вятъ ра към стадото. Ето защо във ветровито време овчарят кара стадото да пасе срещу вятъра.
Вълкът не можал да види отдалече, нито може да си обръща главата —той не може да вижда какво се върши или какво има зад него.
Трето щастие за човека и скотовъдеца е това, че според народното поверие вълчицата се окучвала само веднъж в живота си, и то окучва толкова щенци/вълчета/, колкото недели са месниците, т. е. неделите от Коледа до Месни заповезни. Ето защо селя ните много се радват, когато месниците са кратки, т. е. когато Великден се пада рано (през март), малко да се яде месо и скоро се запости. Тогава-вълчицата окучва малко щенци. Ко гато пък месниците са дълги, тогава селяните са обезпокоени; особно стават загрижени, когато Великден се падне на 25 април. „Да му мислят овците и овчарите“, казват селяните и тоя случай, защото се вярва, че тая пролет вълчицата ще окучи най-много щенци.
Къде ще се кучи вълчицата, селяните знаят и познават през време на тяхното бесуване, защото тогава много вият. Бесуват през мартинските нощи (11,12,13,14,15,16,17ноември); през тия нощи народно вярване казва, че вълчиците се събират на куп с вълците и тъй събрани, се бесуват; друг път не се събират на куп, освен ако не съставляват глутница.
Където са бесували, там се и кучат. Затова пролет, когато знаят селяните, че вълчиците се вече окучили, тръгват на хайка, те претърсват всичките шубраци, преследват всичките дупки и колкото щенци намерят, избиват ги, додето са още малки.
Когато се бесуват, след една вълчица ходят 10—12 вълци. Кучат се около Еремия, т. е. 1 май, а най-късно до 15 май, и то в дупки или трънаци, но винаги близо до селото или до някоя ко шара и. Това правят, за да заблуждават селяните, че вълчицата ще се кучи толкова близо до село или до жилището на човека,
Където се окучила вълчицата, там не прави никакви пакости; тя граби овце от далечно място и ги донася тук при малките си; това прави с цел да не създаде подозрение, че близо около селото или кошарата има вълчица.
Агнето донася живо и с него си играят малките, след което го удавя и дава да го ядат. С това ги учи да ловуват. Овцата или ко зата вълкът улавя за шията и с опашката я шиба и кара да върви; и тя сама тича с него.
Когато ходи при малките си с плячката, вълчицата се пази да не прави дирка, т.е. да не се познава, че е минавала там; затова не ходи през нивите, а по слоговете, където не се познават стъпките й.
От щинците тя отделя едно, обикновено мъжко, и него най-много гледа и храни и то става най-голямо.
Щенците до 50 дни порастват и вече тръгват да ходят. Вълкът, когато тръгне за плен, ходи или самичък, или на сурия.
Самият вълк се казва самец, а сурията вълци — глутница. Самецът не е толкова опасен, както глутницата, но той винаги е сит.
Има приказка за самеца-вълк, която се изразява във въпроса и отговора: „Защо ти е вратът дебел?'“ — попитали самеца, а той отговорил: ,Защото си гледам работата самичък.“ И тая приказка се взима като нравоучение, което учи, че всяка работа върви успеш но само тогава и човека е добре, когато самичък си върши и гледа работата.
Глутницата е много опасна, защото много налита и на човека.
Оттам е и приказката:
Да те пази господ:
От турци голтаци,
От вълци глутница,
От мечка стръвница.
Вълчицата не може да стане кучна, додето не яде кучешко месо. И да се бесува, оства ялова. Ето защо, когата наближи да се бесува, вълчицата гледа да удави някое куче. Тогава се събират няколко вълчици на глутница и обикалят около овчарските кошари или около селата и гледат да намерят някое куче. Това време е най-опасно за псетата овчарски.
Вълкът много се бои от мечка; заради това там, където има мечка, вълци не се явяват. Съща така се бои и от свинско стадо от черни свине. Черните свине а особено глиганът им, щом усетят някъде вълк, тичат към него, заобикалят го и го разкъсват.
Във всичките приказки, пословици и гатанки вълкът е пред ставен като глупаво животно, което се лъже и мами навсякъде и във всичко от лисицата. В приказките вълкът се епитира всякога „Кумчо вълчо“, а лисицата „Кума лиса“.
Вълкът не може да бъде опитомен. Някои овчари са правили опити, обаче всеки опит е излизал неуспешен. Вълкът или вълчица та седят при овчаря на кошарата, додето дойде време да се бесува; щом настъпи тая възраст те избягат в гората и не се връщат вече. 0питите обаче за кръстосване са излизали сполучливи; някои овчари са кръстосвали вълк с кучка или куче с вълчица и кръсто саните кучета са били полуопитомени и много зли.
Народа е устроил празненства в чест на вълка, наре чени Вълчи празници. Те се празнуват два пъти: през ноември (11 — 17) и през февруари (1—3). През тия дни жените нищо не ра ботят — не предат, не тъкат, не шият, не перат, защото, ако някой селянин облече нещо, работено през тия Вълчи празници, вълците ще го разкъсат. Вярва се, че ако човек не носи и не е облечен в нещо, работено през тия празници, вълкът и да го срещне не го закача никак,
С грабежа на вълка селяните дотолкова са свикнали, че самият тоя грабеж, извършен при известни условия, считат за щастие.
Така, ако вълкът успее да влезе в кошарата или обора, където са овцете, и грабне някоя овца, без да бъде усетен от овчарите и подушен от псетата, това се счита за голямо щастие — през тая годи на овцете щели да се изагнят добре и да бъдат млечни през лятото. Ето защо се радват на такъв вълчи грабеж.
Ако някой бере браница, т.е. събира овце, кози, говеда и друга стока за продажба, и в тая браница влезе вълк, та отнесе някоя брав/животно/, това показвало добро: браницата щяла да се продаде скоро и скъпо, а от тая продажба търговецът щял да има голяма печалба.
Вълкът много обичал мъгливо време, защото тогава ходел много свободно: никой не може да го види. Ето защо има приказка, че като попитали вълка кога е най-студено, той отговорил: „Зиме, кога изгрява слънцето“ Също и циганинът казал: „Дъжд да е, сняг да е, само лошо време да не е“. Лошо време той нарича мъгляво, защото тогава ходили вълците най-много.
Ако сънуваш вълк — лошо е.
Ако те гони вълк —- имаш голям душманин.
Ако гониш ти вълк и го убиеш – добро е, ще победиш някой свой голям душманин.
от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов
“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов