2 група – Мечка, медун, мецан, мече

Мечката е най-голямото диво и хищно животно в нашите гори. Мечката се храни с мед, раци, зайци, диви свине, плодове, особено с просо, царевица, диви круши, ягоди, малини. Поради тази причина тя е нанасяла голяма вреди на земеделеца в планинските села и на скотовъдеца.

На овцете не е голям неприятел.

На вълците мечката е голям душманин; където има мечка, вълк не се среща. Заради това селяните не убиват мечка, освен ако тя е станала стръвница. Мечка стръвница се казва за оная мечка, която се настървила да яде месо и става опасна не само за стоката и добитъка, но и за самите селяни. Такава мечка е опасна и трябва да бъде убита. Мечка стръвница се казва още и мечка мръсница.

Мечката следи вълка и като го завари и засече на тясно място, умъртвява го с един удар и после го яде.

Мечката напада дивите свини, но ако между тях няма глиган, т.е. див шопар, нерез, от него мечката бяга, защото той я разпаря със зъбите си. Но ако сполучи мечката да грабне някое дърво_, тя умъртвява глигана с един удар. Ако в свинското стадо няма глиган, тя го напада без страх.

Мечката извежда малките си на широка поляна по планинските присойни рудини /планински поляни с хубаво пасище/ и там, полегнала, наблюдава как си играят. Ако в това време се зададе човек, тя се скрива в гората с малките си, докато замине човекът. Мечката, казват, спи през зимата, но сънят й е лек, буди се лесно.

В чест на мечката има устроен празник Мечкинден, на който ден в нейна чест се извършват обреди и религиозни обичаи.

Мечкинден е на 30 ноември, св. апостол Андрей.

Мечката е създала в населението голям страх.

„Дай да ти побая — казала една циганка на един селянин — да те не закача мечка, ако те срещне“. „По-добре, бабо, — отговорил селянинът — побай ми да ме не срещне.“

В нашите юнашки песни мечката е възпята и представена много голяма и страшна. Тук се нарича, мечка стръвница и се рисува, че прилича „на кола с тръне“, нещо грамадно, високо и голямо. С такива мечки стръвници се борили нашите юнаци и им надвивали.

В народната медицина мечката и нейният косъм играят важна роля. Ако някой боледува от уплах, т.е. уплашил се е от нещо, такъв може да бъде излекуван, ако бъде покаден с косъм от мечка и ако мечка го погази. Но откъде косъм от мечка! Ето защо, когато циганите-мечкари докарвали дресирани мечки, да ги разиграват по селата, населението тича и купува от мечкарите косъм от мечката и плащат му да накара мечката да потъпче болните.

Народното вярване препоръчва, че пролет мечката се къпе в реките обезателно; тя се къпе на Благовец; щом се окъпе мечката, човек можел вече да се къпе, защото водата е вече отвърната, т. е. станала добра.

Трябва да се знае, че народното поверие препоръчва да се къпе човек в реките от Благовец, когато за пръв път се къпе мечката, до Секновение (29 август), когато водата се секне и вече става лоша за къпане.

Когато вали дъжд и после пече слънце — народната вяра казва, че тогава се жени някоя мечка. Има ловци за мечки; те са рядко. Има от тях, които убиват мечката, само когато влезне с нея в двубой и когато тя го прегърне да го удуши, той забива в сърцето й острия ханджар /голям нож/. Такива смели ловци носят обикновено прякор „боримечка“. Те са рядко, но е имало такива бори-мечковци.

Ако сънуваш мечка — лошо е;

Ако те гони — ще имаш неприятности;

Ако се бориш и я надвиеш — избавил си се от душманин;

Ако те гази — ще имаш премеждие.

„Мечка^“ — в преносен смисъл значи едър човек; а значи и много глупав човек.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов