2 група – Лисица, Мишка, Рис

Лисицата живее по нашите гори, гъсталаци; тя слиза винаги в селата, разположени край гористи места и около кошарите, защото дебне да вземе кокошки. Тя е най- големият изтребител на кокошките.

В народната вяра за лисицата няма отреден празник, нито обред и обичаи в нейна чест, обаче в приказките тя се среща често сама или в съдружие с вълка, и е известна с името „Кума лиса^“.

Лисицата се взима за символ на хитрина и измама и епитет „лисица“, даден някому, означава хитър човек, на когото не бива да се доверяваш, защото ще те измами.

Поверието казва, че ако пътува човек на път и лисица му мине път, на добро е: ще има сполука или ако падне в някаква напаст /беда/, ще се отърве. Особено значение има, ако някой обвиняем селянин отива да го съдят и из пътя му мине лисица — това показва, че той ще бъде оправдан. Оттам е създадена пословицата: „И сега му мина лисица път“ — значи избави се.

Противоположното е, ако ти мине заек път, значи, че ще ти се случи нещастие, или ако отиваш на съд, ще изгубиш или ще бъдеш осъден.

Малките лисичета, когато се отделяли от майка си и тръгвали на плен и живот, питали майка си:

„Мамо, дека ще  се видим и срещнем пак?^“  „В тавата на кожухаря“ — отговорила тя. Това показва, че „оттук нататък вам предстои борба да се храните и пазите, защото неприятелите ни са много, дебнат ни на всяка стъпка, и то за нашите кожи: ако прочее се видим втори път, то ще се видим не ние, а ще се видят нашите кожи в кожухарската щавена каца“.

Мишка

Мишката живее в къщата и по полето; оттам има два вида мишки: домашна и полска. И едната, и другата правят голема вреда на човека. Домашната — обикновена мишка, яде царевица, жито и друга прибрана храна и като назобва платна и други дрехи.

Полската мишка яде посято семе, особено царевицата, или яде вече узрелите класове.

Срещу домашната мишка човекът е опитомил и държи котката, но за полските мишки нищо не може да помогне.

Като не е могъл да изнамери друго средство срещу това пакостно животно, селянинът е потърсил средство из областта на духовното. Народното поверие разказва, че мишката е един малък дух, който не може да бъде победен с друго средство освен чрез молба, чрез умялостивяване. И по такъв начин в чест на мишката е устроен празник Мишинден (27 октомври), на който ден се вършат обреди и религиозни обичаи. Според народната вяра, в тая къща в която се празнува Мишинден и където се извършват установените обреди и обичаи, там през цялата година няма да има мишки в къщата.

Ако през годината в някоя къща, където са празнували Мишинден, се появят мишки, в такъв случай народното поверие утвърждава, че тия мишки се появили, защото в къщата се краде или някоя от снахите, или от мъжете крадат и изнасят вън от къщата скришом. Също така в една къща се появяват много мишки, когато в тая къща няма сговор между челядта; когато етървите се карат по между си; когато снахите се не покоряват на свекървата или синовете на баща си.

Ако сънуваш мишка — грижа;

Ако гониш мишка—добро;

Ако си  уловил мишка —придобивка.

Рис

Има го в Стара планина и е известен само на селянина в планинските села, разположени при полите на планината. Той живее в гъстите гори, по високите буки, елхи и дъбове и причинява големи пакости.

Отгоре той е сив и черен и има блясък; отдолу по корема е бял с черни капки, на пулове. Дълъг е колкото едно голямо куче. Нозете му са дълги и дебели и имат големи нокти, дълги около 5 см. Ушите му като на лисица, щръкнали нагоре и на върха им има китки (реснички) от козина, черни и прерязани, които приличат на четка. Опашка къса, колкото 20 см. Главата му прилича на хрътка, челото му търкалясто като на маймуна, а муцуната остра с гъсти, бели и дълги мустаци. Очи големи, сиви и мътни.

Рисът може да се катери по високите дървета като котка и това му свойство го прави много опасен, защото, скрит в шумака и листата на дървото, той дебне своята жертва и мигновено се спуска върху животното, прояжда вратните жили или слабините и по тоя начин го умъртвява.

Зимно време той използва следната хитрина: за да примами кошути, диви кози и елени, катери се по дърветата и събаря на снега мъх; сърните, дивите кози и елените, примамени от мъха, идват да ядат и тогава той, скрит на дървото, се спуска на някоя сърна и със зъбите преяжда жилите.

Той е толкова смел, че напада вол, кон, дори и бивол.

Много пъти дървар се връща без магаре или кон. Като отишъл за дърва и вързал магарето или коня за някое дърво, а той отишъл по-настрана в гората да сече дърва, на връщането си намира добитъка умъртвен. Рисът, който дебнел дърваря, щом той се отдалечил в гората, внезапно напада животното, прояжда вратните му жили и го умъртвява, а като види човека, покатерва се на дървото и се скрива.

Появи ли се някъде в някоя местност такъв рис, той причинява големи пакости; никаква хайка не може да помогне, защото той се крие и не може да се улови.

Поверието го представило като лош дух, който може да се пропъди чрез магии.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов