3 група – диви безвредни животни – Елен, рогач, кошута
Еленът или още рогачът е едно от най-красивите наши планински животни. Живее по високите планински върхове и рудини, където човек много рядко се явява, с изключение на пла нинските овчари, и покрай планинските езера, в които според на родната вяра обитават нашите горски вили, самовили и самодиви, а още змейове и змеици. Той се храни с трева и млади издънки от дърветата, а вода пие от планинските езера.
Еленът е другар на самовилите; има особен род елени, които имат криле и които служат на вилите, самовилите и самодивите за коне: възседнали на хвърковат елен и обръжени със стрели, те летят по планинските рудни и, прелитат от връх на връх, прехвъркват над пропастите или излитат високо в облаците.
Еленът е слуга божи. Ако има нещо господ да съобщава на човеците или на царете и болярите, той праща или свой ангел, или някой светец. Но тоя ангел и светец се явяват в образа на елен. В тоя случай тоя елен е личен: той има на челото си слънце, на гър дите си месечина, а рогата му са сухо злато, както го рисуват песните:
Три елена златороги,
На чело им ясно слънце,
На гърди им месечина,
Ha плещи им дребни звезди
Еленът се наслаждава с една неприкосновеност, която е из дигната до религиозност. Народната вяра строго забранява да се убива елен, а поверието утвърждава, че който убие елен, добро няма да види.
Овчарите почитат много елена и техните кърмила са на разположение на елените. Елените свободно идват на кърми лата и лижат от солта, поставена за овцете. Елените, които ходят начело на десетина кошути, дотолкова свикват с овчарите и овчарските псета, че без страх дохождат на бачията и лижат сол. И псетата ги не закачат, а овчарите ги не задяват. Като се налижат със сол, те се оттеглят и пасат трева. Понякога еле нът се намесва в яловината и пасе с нея.
Поверието казва, че тая кошара, където отиват елени да лижат сол, бива запазена от самовили, самодиви и лоши дихания.
„Но еленът отива само на тая кошара — от която овчарите не пипат нищо чуждо и не са лоши хора. При курвари, пияници, хайдуци и убийци овчари, елен не пристъпва. Някога се сочил с пръст онзи стадник; (овчар с много овци), на чиято кошара идат елени да лижат сол. „На Петковатя кошара слизат елени и кошути„ — се казва е голяма похвала за Петка.
Нашите боляри са презирали народната вяра, та са ловили и убивали елени; в песните народни тоя лов се нарича „едра лова, сур – Елени“. В коледните песни коледарците пеят на момъка в къщи, в която се разказва как юна кът е излязъл по планинските присойни рудини да лови „едра лова, сур-елени“.
В песента се представя, че еленът проговорил на юнака:
Не мори се врана коня, Три години мляко сукал;
Врана коня и сам себе. Трева пасъл детелина
Тизе мене не мож храна По планини по рудини;
Не съм елен за ловене; Сол съм лизал по кърмила.
Не съм елен едногодишен; По кърмила яловарски;
Не съм елен троетодец Вода пиял по езера,
Аз съм елен от кошута; По езера самовилски.
Пръвожена, първескиня
Народното поверие разказва, а народната медицина е приела, че млякото на кошутата и рогът на елена са лековити. Млякото на кошутата е лековито срещу различни болести, само че много мъчно се набавя. Да можеш да уловиш кошута в планината да я издоиш! За поверието това е възможно.
В едва песен се разказва, че св. Илия се разболял и ника къв цяр не му помогнал. Сестра му св. Мария тръгнала да му дири цяр. Срещнала я св. Богородица и я разпитала къде и за какво отива; тя й разказала, че отива да дири цяр за брата си св. Илия. Св. Бо городица й казала да се върне у дома, да вземе сол и трички и да отиде в планината при овчарско кърмило, да накърми кошута и да издои млякото; с това мляко, щом напои брата си, той ще оздра вее.
Народната вяра разказва още, че момък, който е сукал от кошута, става юнак, силен и здрав; до него не могат да приближат никакви болести.
Еленът в известно време си хвърля рогата. Тия рога имат голяма магическа и целебна сила. В къща, в която има рга от елен, магии не могат да влезнат, лоши духове не боравят и нищо лошо не може да бъде изпратено.
От голям уплах, от урочасване лекуват, като болният из пие във вода стърготини от еленов рог. Поради това яловарите, кои то ходят по планините, събират такива рога и ги продават скъпо.
Поклонниците, които са ходили някога в Рилския манастир, купували такива еленски рога от пандурите, говедарите и овча рите манастирски, които ги събирали по рилските височини, а особено по височините на Еленин връх и при езерата. От тия рога калу герите са рязали кръстове; тия кръстове поклонниците са купували, защото според народната вяра, тия кръстове имат голяма сила срещу всякакви магии и всякакви лоши духове.
Когато на пролет почват кошутите да се водят, събират се пo 10—15 на куп и туй стадо от кошути води един елен. В това време елените много враждуват един на друг. Ако се срещнат две такива стада, елените се борят и бият се дотогава, докато един не победи; победеният заедно със стадото си избягва на други планински върхове.
Понякога се случва двата елена да излезнат еднакво яки; тогава се бият, докато един от тях падне мъртъв или двама тежко ранени. През време на борбата кошутите, застанали в стадото с издигнати глави, стоят настрана и гледат сеир; те никога не зимат участие в тая борба.
Понякога, се случва такова нещастие: два елена в борбата си вплитат рогата и не могат да ги отплетат. Тогава се ловят живи. Ако не се случи някой овчар да ги намери скоро и да им отплете рогата, те там умират. Защото в това по ложение те не могат да пасат, пито да пият вода, нито да ходят.
В приказките се споменава как, чрез магии може момък да бъде преправен на рогач.
Ако сънуваш елен или сърна – добро е;
Ако сънуваш, че си уловил елен или сърна — много добро е; голям придобив в къщи. Мома ако има, ще додат скоро сгодежняци;
Ако убиеш насън елен — придобив.
от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов
“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов