3 група – Невестулка, Таралеж, Прилеп, Къртица

Невестулката  /батова булчина, каламанка, попадийка/ е станала от невеста.

„Имало едно време невеста, снаха, която никак не се срамувала на свекъра и свекървата си и правила всичко наопаки. Ако я накарат нещо да работи, тя веднага взимала хурката и почвала да преде. Така вървяло дълго време и свекървата веднъж се разсърдила и я проклела:

– Да даде господ, снахо, да станеш на такова животно, та всякога да си невяста и всякога да си предеш!

Случила се клетвата в лош час и невестата станала на невестулка“.

Ето защо невестулката мрази и сега свекър и свекърва, т.е. стари хора, а много обича, като види хурка с вретено. И днеска, когато искат да я зарадват, та да не прави пакост, турят хурка и вретено.

Невестулката убива много кокошките; за да я направят безвредна, слагат пред курника хурка с вретено. Тогава не закачала изобщо кокошките. Според народната вяра  невестулката е много лошо и пакостливо животно. Винаги гледа да напакости на човека.

Тя можла да чуе всичко, що се говори за нея, добро или зло; затова поверието препоръчва никога да се не споминя нейното име, защото, щом си чуе името, идвала в къщата и причинявала големи пакости.

Невестулката е голям враг на мишките, домашни и полски, и там, където имало невестулка, мишки нямало. С това допринася полза на човека.

В Ахърчелебийско, когато има в някоя къща много мишки и не могат да ги изтребят с друго средство, канят невестулката да дойде в къщи. Това канене има характер на обред.

Когато я канят, казват „Калъманко, ела у дома на мишина сватба!“ и вярват, че тя ще дойде през нощта и ще изтреби мишките.

Случвало се понякога, та някой се пошегувал, та я кани, но в къщи мишки няма. Поверието казва, че в тоя случай невестулката идвала и когато не намирала мишки, разсърдвала се и за да отмъсти за тая подигравка, влизала в долапи, сандъци и изпояждала всички дрехи.

Помаците я наричали чумава сестра.

Според поверието, плюнката на невестулката е отровна; ако в стомна, във ведро или в гърне с ястие плювне — водата и ястието се отравят и когато човек пие или яде, отравя се и умира.

Има приказка за такъв конкретен случай.

В едно лозе веднъж копаели работници; един от работниците намерил гнездо на невестулка с малки; взели работниците, та преместили гнездото на малките на друго място и продължили работата си. По едно време дошла невестулката и подирила малките си на първото място; като ги не намерила, помислила, че работниците или са ги убили, или взели. И веднага в яда си, за да им отмъсти, отишла та плюла в гърнето с ястието, което било закачено за един чвор на едно дърво. Работниците нищо не видели, нищо не подозирали, а продължили работата си до пладне. Когато дошло пладне, те оставили работата си и отишли под дървото да почиват. Какво е било тяхното удивление, когато видели гърнето счупено и ястието разлято по земята.

Невестулката, когато плюла в гърнето, отишла пак да дири малките си; когато пообиколила около старото място, тя чула гласа на малките и като ги потърсила, намерила ги здрави и читави. Тогава невестулката разбрала, че несправедливо отишла да отрови ястието; за да не би да се отровят работниците, тя отишла, та прехапала връвта на гърнето и то паднало и се счупило и работниците останали спасени.

Таралеж, еж

В народната вяра и в поверието таралежът заема много важно място. Народната вяра учи, че таралежът е най-старото животно между всичките животи и: затова е и най-мъдро и умно; оттам е наречено стара вяра.

„Таралежът знае всичко и ако можеше да говори със света, и човеците биха били друго— защото щеше да ни научи на много работи, които днеска не знаем.“

Таралежът според поверието не остарявал, защото, като остарее, той пасе трева, която подмладява.

Той умира само от човека и от орлите. Човекът го убива за лек, а орлите го ядат.

Таралежът е полезен за човека; той се храни с мишки и изтребва много полските мишки. Той изтребявал и домашните, но не го взимат в къщи защото много смърдял. Той се храни още и със змии и изтребва най-опасните отровни змии.

Той обичал много музиката. Когато овчар някой засвирел със свирка, кавал или гайда, таралежът се откривал, издавал главата си и слушал с внимание. Когато е свит на кълбо, ако иска човек да се развие, трябва или да му засвири, или да му задрънка с машите и ръжена.

Месото на таралежа се употребява в народната медицина. Яде се за всяка вътрешна болест; а всичките рани и подкожни болести се лекуват, като се нагори месото му и със саждите се посолят. Родилка, когато страда от пъпките на циците т.е. идва млякото, та се изпукват и детето не може да суче, тогава ги солят със сажди от изгорено таралежово месо и раничките леко и лесно заздравяват.

Прилепът според поверието е бил някога си човек голям престъпник, който избягал от затвора. За наказание господ го направил на прилеп.

Той се бои от света, крие се от хората и от животните и излиза само нощно време. Ако го срещне някое животно и го спре, той казва че е  птица и посочва крилете си; ако го срещне птица и го спре, той казва че е животно и посочва главата и нозете си.

Прилепът се бои много от човека, защото само той може да го познае; пред него той не може да се скрие, нито да го измами. Затова излиза само нощно време, когато хората спят, и живее в пусти къщи и здания в пукнатините на стените.

Поверието народно казва, че прилепът има в себе си някаква магическа сила.

Вярва се, че ако някоя мома носи в косатника си / накит за глава от плитки с мъниста и монети, плитка/ зашито крило от прилеп, то момците ще летят по нея; също и дукянджия, който има окачена в дюкяна си глава от прилеп, дюкянът му ще бъде пълен всякога с мющерии (купувачи).

Ако някой носи в дрехата си или в пояса зашита главата му или крилете му, такъв не ще има лоша среща.

И кръвта му е лековита срещу уплах, нагазено или друга вътрешна болест. В такъв случай прилепът трябва да бъде заклан със сребърна пара; иначе лек няма да има.

Кърт, къртица

Народната вяра разказва, че къртицата е станала от човек.

Едно време един баща е имал 40 синове, които се много карали за земята. За да ги умири, баща им разделил земята, като дал всякому неговия дял. Но те пак продължавали да се карат. Баща им в голям яд ги проклел: „Да даде господ, синко, да станете на такива животни, та все в земята да ровите и пак да се не наситите!“ Случила се клетвата в лош час и господ ги направил къртици. И сега всяка пъртина има по 40 къртичини (купчинки от земя) и пак и е тясно.

Пръстта от къртичината се взима за лек; взима се и за баяне и за магии.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов