Андреев ден, 30 ноември

Черковен празник: Св. апостол Андрей Първозвани. Първият цариградски епископ, проповедник на словото Христово между славяните. В Патра Ахайска мъчен от мъчителя Елеот и разпнат на кръст, предал богу дух.

Народен празник: Мечкинден, Андрей, Едрей (Клисура).

Празнува се в чест на мечката.

Тоя ден сутринта рано слагат в котле, да варят царевица, която са наквасили във вода да кисне още от вечерта; като се свари, хвърлят из комина до три пъти с възклицание: „На-а-ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ В царевицата в котлето слагат още по няколко зърна от всичко, що се сее в полето и градината: боб, леща, грах, просо, жито, ечмик, овес, гръстено семе, лимец- всичко; това се прави, за да се ражда и да наедрява всичко, що се сее и сади.

Вярват, че от тоя ден денят наедрявал колкото просено зърно; от тоя ден започвали дните да растат.

В отделните краища на тоя ден се вършат обичаи, които не са общи.

В с. Клисура при Копривчица тоя ден се нарича Едрей и се празнува за мечката. Царевица не варят.

В с. Твърдица, Новозагорско, тоя ден се казва Андрей. Пукат пуканки и варят жито; от това жито хвърлят из комина за мечката и за берекет, да поедрява всичко, що се сее и сади в полето и в градините.

В с. Вресово, Айтоско, тоя ден се казва Андреевден. Варят жито, боб и др. и после раздават за мечката и за берекет.

В с. Подвес, Карнобатско, се казва Андреевден. Варят жито и раздават за берекет и да наедрява храната.

В с. Карабунар, Бургаско, се казва Андреевден. Варят жито, боб, мамуле (царевица} и всичко, що се сее и сади, после хвърлят из комина за мечката и раздават за берекет и да наедрява, що е посято и насадено.

В с. Литаково, Орханийско, се нарича Мечкинден. Варят кукуруз, боб, гръстено семе и всичко,що се сее и сади, за да се ражда и да наедрява. Хвърлят из комина и викат:

На-а-ти, мечко, кукуруз.

А нам живот и здраве!

В с. Брусен, Тетевенско, се казва Андреевден. Варят кукуруз и от всичко: круши, сливи, тиквено семе и после хвърлят из комина за мечката и за берекет.

В с. Лопян, Тетевенско, се казва Андреевден. Варят кукуруз, боб, леща, грах и от всичко, за да наедрява и да има берекет. Хвърлят из комина за мечката.

В гр. Панагюрище тоя ден се казва Андрей. Варят от всичко и хвърлят из комина и викат: Да си здра-а-ва, баба Мецо!

Тоя обичан е съществувал някога, днеска е изоставен.

В с. Риш, Преславско, се казва Андреевден. Варят боб, жито и всичко, що се сее и сади, за да наедрява всичко в полето и в къщи. От варения боб, жито и друго хвърлят на кокошките и на децата. Из комина не хвърлят.

В с. Тодьовци, Еленско, се казва Андреевден. Варят папур (кукуруз), боб, бакла, семе от тикви и от всичко, за да има берекет и да наедрява. Из комина някога са хвърляли на мечката, но сега това е изоставено.

В с. Топлеш, Габровско, се казва Андреевден. Варят папур /царевица/ и хвърлят из комина и викат: „На-а-ти, мечко, варен папур, да не ядеш суров!“.  Това правят, защото по планинските места мечките правят големи пакости на царевичните ниви. Варят още боб, жито, круши, за да има берекет и да наедрява всичко посято и посадено. Тоя ден чистят жито за воденица, за да наедрява житото и да дава повече брашно.

В с. Ередин, Оряховско, се казва Андреевден. Варят от всичко за берекет.

В гр. Тетевене се казва Св. Андрей. Варят мамуле и в тях слагат малко боб, леща, грах и друго, за да наедрява всичко в къщи и да има берекет. Хвърлят на мечката из комина. Младите булки не работят; те ходят по гости, та и те да наедрявят, т.е. да стават трудни.

В с. Марашки Тръстеник, Плевенско, се казва Андреевден. Варят мамули и в тях слагат боб, леща, грах и друго от всичко, за да наедрява в къщи.

В Битолско празнуват, но не варят кукуруз. Казват, че тоя ден денят е пораснал колкото една игла самарка (дебела игла, губерка, при самарджните): тая игла власите в Крушево наричат ъндрейо (ъндрей).

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов