Биволите и Жабите

„Биволите се калят, а жабите теглят“. – Народна Пословица

В една ливада, край едно блато пасли много биволи. Небето било чисто, слънцето пекло и времето било жежко. Като ги напекло слънцето, биволите навлезнали в блатото, натъркаляли се в водата и се разхладили. Прохладата при такъв пек е добро нещо, за това и биволите не мислили скоро да излезнат от блатото. Да не стоят празни, те почнали да се разговарят, и от дума на дума, те дошли и до жабите. Разсъждавали биволите и говорили те за жабите и за тяхната бъднина.

Жабите, притиснати в блатото, искали тоя разговор да бъдеше по кратък, защото от тежината на Биволите не било им добро, но Биволите, като че не мислили да остават скоро блатото, пълно с вода и кал.

Най-после жабите от яд излезнали из кожата си и казали: „Хубаво разговаряте, още по-хубаво ви сече главата, но я свършете тоя разговор и излизайте по-скоро, защото очите ни изскочиха от вашето каляне и преобръщане! “

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.