Дъб, явор

Дъбът, известен сред народа като цер или церовина, горун (горуняк), благун или сладун, граница, церак, лютак в народното вярване има голямо религиозно почитане.

На Бъдни вечер бъдникът не може да бъде друго дърво освен дъбово.

На Игнажден (20 декември) полазникът влиза в къщата с пръчка в ръка или с шумка от дъб.

Бухалката, с която селянката пере и с която момите се кумичат, трябва също да бъде дъбова.

Кобилицата, която играе важна роля в обичаите и обредите, някога не е могла да бъде от друго дърво освен дъбово.

Във време на бездъждие излизали са да се молят при дъбови дървета.

Стари дъбове от 150—200 г. се почитат и днеска като свещени.

Някои дъбове служат за лековити места. И сега се срещат дъбове, окичени с червена прежда и парици — жертва от болни.

От много стари дъбове се вземат стърготини и се пият за лек.

Когато някога не е имало църкви, то обикновено се черкували при такива дъбове.

Оброците, около които стават обреди и се колят жерщви за курбани, не могат да бъдат без дъбови дървета. Тия дъбови дървета са ги считали за свещени и са ги употребявали за религиозно лекуване, т.е  тия лекувания, които се извършват чрез вярата.

В Устово, Търновско, край Янтра, е имало един дъб, за когото има предание, че е видял българското царство, неговото падане и е преживял петвековното робство.

Има много места и села, чиито имена са произлезли от дъб:

Дъбова махала- Ломско.

Дъбниците — Горни и Долни Дъбник, Плевенско.

Дъбница и Дъблен – Неврокопско.

Церово, Церовене, Ломско и Берковско.

*************************

Явор е дърво, почитано и уважавано в народната вяра.

Под яворово дърво, както и под дъбово, може да стане оброк. Под сянката на явор може човек да седи или да спи без никакъв страх от лоши духове или от болест.

Св. Никола, когато полегне на сушата да си отпочине от много труд по моретата, той ляга под зелен явор.

Овчарските кавали, с които овчарите по планинските поляни, край неначнатите самовилски езера са омайвали самовилите и вилите, трябвало е да бъдат направени от яворово дърво – „свирка яворова“.

Чашата сватбарска, с която се запояват двамата млади, за да имат помежду си любов и сговор и с която кумът (кръстникът), преди да отидат в черквата, напива и благославя, трябва да бъде от дърво яворово.

В сватбарските песни явора, се възпява:

“Провикна се чаша.

Чаша яворова,

От гора зелена,

Пълна ми рамна

Със руйно вино.“

Ведрото, което е неотменна част от домашната прикя /дар на булката, зестра, мена, дарение на булката/ на булката, когато влезне в новата къща, за първи път ще донесе „студна вода“ на свекъра и свекървата, някога трябвало да бъде ново, ковано ведро, и то не от друго, а от яворово дърво. Само яворовото ведро можело да запази булката и момата от змейовете и самовилите.

“С нови ведра яворови;

Този явор зиме бучи,

Зиме бучи като буга (бик)“ — се пее в коледните песни.

Оброците също могат да се правят, където има дървета яворови.

Има села: Яворово и Яворица.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов