Година и денонощие

Годината се дели на две главни части: зима и лято, обаче има и други две подразделения, които се споменават в много случай: пролет и есен.

Месеците, са означени само три: голем сечко, малък сечко и марта.

Другите месеци се означават или с полската работа, която се върши през тях, или с названието на някои празници, и то по такъв начин, че един месец се дели на няколко части.

 Октомври се казва Димитровски месец и се дели; убрание, кукуруз, Петковден, Димитровден и Мишинден.

Ноември се нарича Рангеловски месец и се разделя на:Рангеловден,Мратнинци и Андрей

Декември се нарича Нукулица и се дели на:св.Никола, Игнажден, Коледа и Мръсните дни, които взимат и част от Голем сечко.

Януари се нарича Голем сечко и се дели на:Сурваки, Водици, Бабин ден, св.Атанас

Февруари се наричар Мали сечко и се дели на:Вълчи празници/Трифунците/, Сирни поклади, Тудурица

Марта се нарича Баба Марта и се дели на:Младенци, Благовец

Април се нарича Гергевски месец

Май се нарича Спасовскии или копане кукуруз

Юни се нарича Русалски месец и се дели на:Русалска неделя, Еньовден,косидба

Юли се нарича Горещниците и се дели на:Прокопии, Герещници, св.Илия, жътва

Август – Преображение, Голяма Богородица,Секновение,Вършидба

Септември – Мала Богородица, Кръстовден, Гроздобер

Всеки месец е започвал с нова свещ и се свършва със стара свещ.

Но понеже новата свещ се е появявала преди изтичането на стария месец, то обикновено се е казвало“Свещта е на баба Марта, а дните са още на Мали сечко.“

Денонощието се дели по следния начин:

зора /узори,зазорило се/; изтичане на слънцето; обед; пладне /отпладне, допладне/; икиндия /на икиндия, по икиндия/; заодслънце /у заодслънце, по,преди заодслънце/; вечера; мала вечера; голема вечера /лъжи карван/; глуодоба/потайно доба, потайно време/; първи петли;  втори петли; трети петли.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов