Огън
В различните обреди и религиозни обичаи огънят заема важно място.
На Бъдни вечер заедно с друго ще се кадят и живи въглени, положени на палешник, на Сирни Заговезни палят оратници /дълъг прът с привързана на края слама/ и ще ги прескачат за здраве, на Благовец ще накладят също огньове и ще ги прескачат и пърлят краката за запазване от болести и срещу ухапване от змии.
В обичаите при раждане, погребение и сватба огънят заема важно място.
Родилката е непристъпна за лахусите и другите зли същества, ако има край нея огън; умрелият също се пази от разни духове с помощта на огъня; при сватба невестата, като влезне за пръв път в новата къща, ще отиде при огнището да разрови огъня.
От огъня и огнището е получило религиозно уважение и почитане.
Голяма грижа полага всяка селска къщовница, огънят на огнището да не угасне; той се гаси само в случаи, предписани от народната вяра.
Когато има епидемия по хора или по добитъка, огънят се угасва във всички къщи и се произвежда нов или жив огън.
Също така веднъж в годината се гаси старият огън и се произвежда нов или жив огън. Това става на 17 юли, третия го рещник.
В чест на огъня народната вяра е устроила тридневно празненство, наречено Горещняци (15,16 и 17 юли), вярва се че през тия дни огънят могъл да слиза от само себе си от небото.
Ако на сън има пожар в къщи — добро е: ако сънув мома, ще се ожени или ще получи нещо къщата.
Народната вяра забранява да се пикае в огъня това се счита за голям грях. Също забранява на децата да си играят с огън, защото, кое дете си играе, ще се напикава.
от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов
“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов