Вода

Водата е повече от земята.

Без хляб човек може да мине три-четири, пък и повече дни, но без вода не може нито един ден.

Водата трябва и на земята, на гората и на добитъка. Без вода земята не може да изкара нищо или ако изкара нещо, то не може да вирее — съхне. Водата, ако пресъхне, всичко ще загине.

Водата освен за пиене и поливане нужна е и за чистота. Без вода светът, земята, гората, добитъкът и човек биха се осмърдели.

Такова е народното вярване относително водата. Затова и водата се наслаждава на едно голямо уважение и почитане. Във всички обреди и религиозни обичаи водата заема първа място.

При раждането без молитвена вода не се минава; при погребението преливането става с вода; при венчаването цветната или ладваната вода се донася с особен обред и религиозен обичай; при ладването и кумиченето на момите ладваната вода или мълчаната вода се носи с песни и обреди и играе важна роля.

На Бъдни вечер, Гергьовден, Спасовден без вода на трапезата не може да се кади.

Има особени дни, в които са устроени празненства в чест на водата.

Народната вяра забранява да се хвърлят нечистотии в реките, нито да се мърси човек във водата и реката.

Водата се намира навсякъде; в недрата на земята и отгоре върху нея.

Водата, която е в недрата й, извира във врела, извори, кладенци. От тая вода стават ручеите, доловете, барите, потоците, рекичките и реките.

Водата, която се намира по повърхността, е събрана в езера и морета.

Врело или глава на един дол, ручей, бара и река е изворът на водата.

Извор или кладенец е вода, която се пие. „Хайдушко кладенче“, „самодивски кладенец“са общи изрази в песните.

Такива кладенци според вярата народна са обиталища на самодивите, самодивски кладенци, и са предмет на голямо уважение и страхопочитание.

Нощно време при такива самодивски кладенци народното вярване забранява да се ходи и да се налива вода. Който наруши тази забрана, винаги си пати лошо.

Народните песни, за да утвърдят туй народно вярване, разказват как Стоян отишъл нощно време на вода на кладенеца и там намерил „три жени, три самодиви“:

Първа си дете къпеше,

Втора си дреи переше,

Трета си глава миеше.

Като видели Стояна по туй време да им нарушава спокойствието, разсърдили се и го устрелили /внезапен пристъп на болест, вид тежка болест/. Той си налял вода, но щом се върнал у дома, втресло го и издъхнал.

Всичките кладенци имат такива легенди. Ту мъж, като минал покрай кладенеца, видял моми и жени, че си перели ризите, и тия моми и жени били самодиви; ту жена или мома отивала за вода и също заварвала жени, а тия жени били самодиви; ту момци, като минавали покрай кладенеца, чували викове и смехове, придружени с пляскане, а това са викове на самодиви.

От тия планински врела, глави и извори стават долове, т.е. потоци, които текат в дълбоки долове и образуват най-напред малки рекички, наречени бири (бара), от които се образуват рекички и от тях реки.

Реката, чиято вода се събира от планинските върхове и извори, от доловете, потоците, барите и рекичките, тече през полето, долините и равните поляни и се влива или направо в морето, или в друга някоя по-голяма река.

Реката в народното вярване е облечена в голяма тайнственост и обиколена с голямо уважение и почитание.

Вярва се, че в реките живеели лятно време самодиви, а във вировете, т.е. в дълбоките места — дяволи и различни други лоши същества. Поради това народното вярване както за кладенците, така и за реките препоръчва, доколкото се може, да не се минава нощно време; ако се преминава реката, то да се пази гробно мълчание, иначе опасността е неизбежна.

Почитането и религиозното уважаване към реката се вижда във всички обреди и религиозни обичаи, както и в повечето случаи при народната медицина.

При сватбата, ако булката излезне недевствена, т. е. нечиста, за къщата е голямо нещастие. За да се премахнат нещастните последствия, булката се завежда на реката —  дори и в най-голям студ, и там гола, по ризица, я окъпват — с това се очиствала цялата къща.

Обредите и религиозните обичаи Еня, кумичене, Герман и други не могат да се извършват на друго място освен край реката.

На Бабинден (8 януари) бабата се води на реката и там се окъпва за здраве на всичките деца и булки, на които е бабувала.

Всичките поливни, т.е. лекувания с поливане, стават винаги край реката. Само тогава имало лек. Магьосниците и вещиците, за да могат да имат сношение с нечистите духове, трябва да отидат нощно време край реката.

Според народната вяра, всяка река трябва през годината да вземе поне един курбан (жертва).

За река Дунав съществува такова поверие, че когато придойде пролетно време от разтопените зимни снегове, тя не спада, докато не й се даде курбан или докато тя сама си не вземе такъв, т.е. докато се не хвърли в нея живо някое животно или докато се не удави човек.

Да се удави човек народната вяра представя като смърт не от бога, а от дявола.

Според народното поверие когато човек, падне във водата, идва веднага дяволът и държи в ръката си зелено барде (стомничка) с вода и го кани да пие от нея. Докато не пийне от бардето, човек не може да се удави; щом сръбне, макар и един глътка, веднага се удавя, т.е. издъхва и душата му взима дяволът. Ако на такъв човек е силен ангелът, той се отказва да сръбне от бардето и е избавен от удавяне.

Ето защо удавникът се счита като принадлежност на дявола. Такъв удавник не се копае в гробищата, поп го не опява, принос не му се дава, нито се прелива.

Счита се много лошо, ако удавник се погребе в гробища с поп или без поп или ако му се дава принос. В това село, където това е станало — през лятото ще падне силен опустошителен град или ще се появи силен мор по добитъка. И селяните не са позволявали подобно закопване по никакъв начин.Удавникът се закопва там, където се удавил, и то без поп.

Езерото е планинска вода, бистра и студена.

В песните езерото се нарича още и неначнато, защото от водата му човек не е пипал, човешка ръка и човешки крак не са се докоснали до бистрата му вода. Само планинските елени, кошути и сърни могат да пият от нея, само планинските овчари могат да поят стадо си в тях.

Езерото е във владение на самовилите и вилите, то е тяхно имение, в тях се те къпят, в тях къпят и децата си, в тях поят своите крилати коне — хвъркатите елени.

Според народното вярване човек никога не може да пристъпи при него, без да остане ненаказан. Обикновените люде загиват непременно, овчарите се отървават със своите медни кавали и гласовити свирки, а юнаците побеждават вилите със своята храброст и юначество.

С една дума, планинското езеро е тайнствено и е обкръжено с ореол на голямо почитание. Халите и змейовете живеят само в езера.

Морето е вода безкрайно дълбока и широка, където се вливат всички реки и откъдето пак по тайни подземни пътища се връщат по планините и излизат във врелата /буен извор/, изворите и кладенците планински.

Познатите на народа морета са три: черно, бяло и синьо. Из бялото море изтича слънцето, а в синьото захожда. Оттам бялото море е на изток, а синьото е на запад. Човек може да стигне само на изток до бяло море, а на запад до синьо и от там вече е края на земята. Черното море е на север и по него се пътува с гимия, за да се отиде на Света гора.

Морската вода играе роля в народната медицина. Ако някой е бил при Черно или Бяло море и е пил морска вода, неговата плюнка става лековита. Който има по лицето пришки, ако отиде при такъв, който е пил морска вода, и тоя с просо го поплюва по лицето — пришките оздравявали.

Тая лечебна сила на морската вода отдават на това, че в морето живее Деница — морска змеица, майка на всички болести.

Земята е обиколена от всички страни с море. Там някъде, на средата на морето, има широка пещера, в която пещера се вливат моретата и отиват у гърлото на ада несита, която все пие вода и все пищи за вода.

В тия морета живеели големи зверове—хали, които разклащали и размътвали водата и потапяли гимиите и изяждали хората. Според народната вяра, предадена в песните обредни,^–когато петимата братя светци св.Никола, св.Иван, св.Илия, св.Петър и св.Атанасий си разделили небето и земята, на св. Никола се паднало:

Вода и бродове и дълбоки морета;

По вода да ходи, гимии Да кара,

Гимии да кара, ветрове да спира.

Ето защо св.Никола се счита като повелител на морските ветрища, на халите и вихриите по моретата, които разклащали водата и потопяват плаващите кораби.

В негова чест и в чест на тия морски стихии има празник Св. Никола или Никулден, когато като жертва принасят му риба шаран или рибник. Във всяка морска буря или бедствие се вика св. Никола и той им идва на помощ.

Св. Никола постоянно ходи по моретата и бди да не би халата или вихрите, или пък някоя морска юда да потопи някоя плаваща гимия. Той ходи на кораб, като има за капитан св.Илия, друг заповедник на ветровете, но на небесните ветрове и облаци.

Черното море не замръзва. Но когато Господ иска да прати поличба, той го замръзва. Така Стоян и Петкана, като тръгнали на Света Гора, морето амръзнало; те обещали да изградят църква от темян и бъчва от восък и Господ размръзнал морето. Но Стоян се разкаял за това свое обещание и гимията им се разбила, та Стоян потънал, а Петкана се избавила с помощта на св. Никола.

Жива вода. Според народната вяра, народните песни и приказки е имало жива вода, която съживявала мъртви човеци.Тая вода се намирала далече на край света. Там има две скали — живи планини, а в средата им е пропаст. На дъното на тая пропаст се намира живата вода. Но много мъчно може да се промъкне някой там, защото скалите я пазят:ако рече някой да влезне, те се затварят силно и го умъртвяват.

Имало и юнаци, които с хвъркати коне са се спускали в пропастта и гребвали от тая вода.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов