Еньовден-24 юни-1 част

Черковен празник: Рождение на св. пророк Йоан Кръстител.

Народен празник: Празнува се в чест на слънцето и в чест на всичките болести.

Слънцето дотук е стигнало в пътуването си крайната точка на своя път към лятото; оттука ще трябва да се връща към зимата.

Тук си малко почива, та затова стои повечко на небето. Като си отпочине, окъпва се в живата вода и на сутринта на Еньовден, окъпано и подмладено, се обръща, за да тръгне назад.

Тоя ден изгрява много рано и се опрощава с оня свят, когото няма да види освен догодина. То е радостно, че ще се прибере към зимовище и от радост играе.

Мнозина, които са на полето или на планината и са се сетили да гледат внимателно при нагряването на слънцето, са виждали как то няколко пъти поигравало. Много е хубаво тоя ден да види човек слънцето при самото му изгряване т.е, когато издаде сърп, и то да те види и да вземе от тебе сбогом, и да те поръси.

Тоя ден се къпели и всичките болести в езерото, където извира живата вода.

Както слъцето, така и болестите, като се окъпят, изтриват се и изтърсват и наросват тревите: ето защо тая сутрин ливадите и горите са много росни.

Къпането. Нашият селянин и гражданин неохотно се отнася към банята неохотно се къпе.

Снагата му вижда вода само когато е малък: „Да знае мама— казало било бебето. – когато ми никнат зъбки, тя би и хурката си счупила, сгряла би вода и би ме окъпала“ – е приказка, която я има в народа, но все пак рядко са майки, които я изпълняват. Къпят бебето до 40 дни и после го изоставят. Къпят човека и когато умре, което къпане е дълбоко-обредно религиозно установлено; неокъпан мъртъв човек не го заравят. Значи и в двата случая къпят човека други, без той да знае. Къпят го и като младоженец по Ивановден, но и тогава насила го къпят други и той в много случаи се откупва.

Прочее кога друг път той мие своята снага?

Има дни установени, има случаи наредени, обредно-заповядвани, наложени, когато той обезателно трябва да се окъпе.

Тук не говоря за главата, която нашата жена мие поне в месеца, а за снагата.

Първо, той се къпе, когаго заболее и бабата-врачка му даде билки в му заповяда да ги вари, да се полива или къпе във водата.

Второ, той се къпе за здраве на Гергьовден, на Еньовден и на Горещниците.

На Гергьовден, нашият селянин се къпе от треска, т.е. да го не втриса, макар че и в много случаи той си спечелва треска, без да я има. На тоя ден се търкалят голи из росната трева, което съставлява пак един вид баня: но и това е свързано с възможни лоши последствия: търкаля се от краста, а много пъти получава краста. Къпе се на Гергьовден, защото и мечката тогава се къпела.

На Еньовден се къпе от лоши болести. Къпе се, защото се къпели слънцето и болестите. Това къпане е пак обредно.

На тоя ден сутринта много рано, преди ощу да изгрее слънцето, ще отидат на реката и ще се окъпят, като вярват, че в това също време се къпе и слънцето, къпят се и болестите — през цялата година болест за него няма да има.

Болните се къпят в извори, кладенци и чешми. Има изворчета, които през цялата година са пресъхнали, но на Еньовден ще изври вода и ще тече. Това е невероятно, но то е факт.

Тая вода е лековита, защото вярването утвърждава че тя се праща от слънцето. От тая вода наливат в бардуци носят у дома и после, като смесват в друга от реката или кладенеца, се къпят, като слагат вътре и тревата еньовка.

Слънцето нагрява окъпано и човеците го посрещат окъпани и празнуват в негова чест, като го изпращат на път към неговото зимовище.

Еньовски венец. Еньовският венец е втората част от обредите на тоя ден.

Билките за тоя венец ще се събират много рано в зори: тия билки са всякакви, каквито срещнат цъфнали из полето, но в него трябва да има следните билки: вратика, кумуника, чемерика и тинтява, но с изобилие от еньовка.

Тия билки набрани, донасят се в къщи и тук от тях увиват еньовския обреден венец.

На връщане обаче от полето с билките те ще минат през реката и там ще се окъпят_, та окъпани ще вият венеца.

Такъв венец виела всяка къща някога, а сега се вие в една къща, където има стара жена, та държи обреда и от махалата идват моми, деца и булки да се провират през него. Увиват го на зелена черничева пръчка, а може и на ябълкова, крушова пръчка; увиват билките с червен конец. Венецът е по-голям —колкото да може човек да се провре през него.

Тоя венец ще го земат две булки с двете си ръце, а около тях моми и жени ще пеят песен. Докато пеят тая песен, ще се провират: най-напред децата, след тях момичетата подевки, след тях момите и булките, а най-накрая и жените.

Змей от гора Руски дума:

— Ой те тебе, Руске либе!

Вчера дойдох в твои двори.

По двор ходех, с кавал свирех,

С кавал свирех, тебе виках,

Но ти, Руска, не излезе;

Дали не си кавал чула.

Не си чула, не излезна,

Или, Руске, сън си спала?

Руска змейку отговаря:

— Чух го, чух го, либе змейко_.

 Но не смеях да излезна,

Да излезна дор до прага.

Аз си имам до пет брата:

Тримата са оженени,

А двамата — още момци.

Женените по себ знаят.

По себ знаят, та мируват

Но двамата, що са момци.

На праг седят и си точат

До два ножа, два ханджара.

Един ханджар, либе змейко,

Един ханджар е за тебе,

Един за теб, друг за мене.

Друга песен:

Ой, Домно, Домно,

Домно, царице!

Тръгвала е Домна

Сутрена рано

Билки да бере,

Билки за рожба.

Гора стигнала.

Билки набрала

И чула Домна,

Клепало клепе,

Клепало клепе

Рано в неделя.

Туй не е било

Боже клепало.

Но ло е било

Сама зменца, Златокрица:.

Щерка си глави,

Сина си жени.

Като свършат провирането, венеца окачват някъде в къщи или вън под стряхата и го пребират за през годината. Той се употребява за цяр, от него късат да дават на лехусите жени (които са родили), дават на заболели от незнайна болест самодивска, къпят с тия билки моми, булки и деца — които са изпити от лоши очи, които са изпили нещо изпратено или на които е направено магии. Венецът е много лековит. С тоя венец лекуват лехусите жени, заболели от навите. Лекуват ги,като ги провират през венеца три пъти.

Бильо берба или берба на билки. Билки берат на Гергьовден; берат и на Еремия и на Спасовден. Но на Еньовден бильобербата е обредна и повсеместна. На тоя ден не само врачките, билкарките и магьосниците, които работят с билки и берене, берат билки, но бере и всяка жена, всяка баба — защото всяка билка тоя ден, набрана и изсушена, служи за цяр.

Болестите според народното вярване са 77 1/2. Над всички тези болести е поставен Св.Иван бильо бер. На този ден всички болести се веселят, къпят се, кичат се с венци, пременят се в цветя и играят. Тоя ден са много весели. Всяка болести има и ден и лек, лекът й е в една билка, понеже човек не знае на всяка болест и денят и лекът, то тоя ден се празнува общо за всички болести и се берат билки. Седемдесетте и седем болки имат цяр, т.е. има билки за тях; за половината болест, името на която е незнайно, няма цяр_т няма билка. Билярките, врачките и магьосниците знаят коя билка за какво служи, но и те не знаят цяра на половината болка. Ето защо тоя ден, като се берат различни билки, ще се отделят настрана седемдесет и седем различни билки, а за половината няма да се вземе целият стрък, а ще се разцепи половината с цветеца — ще се зажми и ще се откъсне, която билка попадне на ръката. Така по тоя начин са набрани 77¹/₁ билки.

Тия 77¹/, билки, събрани тоя ден, правят на китка, която в Софийско се казва яневска китка. Тая яневска китка служи за лек през годината. Ако някой заболее от някаква болест, а не може да се познае от каква, тогава зимат билки от тая китка и го кадят или слагат във вода и го запойват. Тая китка служи за цяр и на добитъка: ако стоката е нещо нефелина било от някаква болест, било от магии, взимат от тая китка цветове и ги стрият на прах и слагат в кърмилката, та закърмят стоката.

Билките на тоя ден се берат сутринта много рано — преди слънце. Затова тоя ден полето е пълно с жени, моми и булки. Билкарките, врачките и магьосниците се пазят да ги не види никой, когато берат билки, затова те излизат още през нощта у първи петли и берат билки само и по такива места диви и затънтени, където рядко някой ще може да отиде. За тая цел някои врачки отиват още от вечерта и там спят, та веднага след потайно време да берат билките.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов