Еньовден-24 юни-2 част

Еня, Еньо, Еньово буле, Яново буле Тоя ден в някои краища в Южна България, между бургаските села освен другите обичаи, вършат още един обичай, който е наречен Еня, Еньо, Енъова буля или Яново буле.

Тоя обичай се извършва в чест на Еньовден и има голямо митическо значение.

Еня, Еньо или Еньова буля, Яньово буле е момиченце на 3 до 5-годишна възраст, нарочно приготвено и облечено за случая.

Облеклото на Еня или Еньова буля. Момиченцето преди всичко трябва да бъде изтърсак, т.е. последно на родителите си и родителите му да са живи и първовенчани.

Облеклото в разните села е различно. Яньовото буле обличат като булка същинска с всичките накити и украшения и пребулват я с червено було.  Булята е облечена в сукман,дълга женска риза, и опасват й уйца  т.е. женски опас; на главата й слагат алено було, а отгоре върху булото — ръченик и други булчински накити. Енята обличат в женска риза, червен кавад, дълга връхна дреха с ръкави до лактите, пребулват я с червено було, а отгоре я накитват като булка; през кръста я опасват с мъжки червен пояс и околовръст набодена с еньовка. В други села обличат Енята като булка с чукман, както носят булките обикновено, но булото и е бяло.

Булото обаче навсякъде е тънко, та през него да може да се вижда. Обличането на Енята или Еньовата буля се извършва от четири моми, които ще я носят поред на раменете си, докато обиколят селото и около селото; щом съблекат детските дрехи на момиченцето и облекат женската риза — то става буля и ще седи постоянно у полата на една от четирите моми, защото много лошо било да се допре или да седне на земята, на чергата или рогозката. Така пазят докрай, докато се свърши обредът.

Булчинските накити взимат от булки, оженени през зимата. Всяка булка дава си накитите с голяма радост, дори и сама ги предлага, защото за тая булка много добре било с накитите и да се кичи Енята. Като бъде готова Енята момата, която я държала в полата си, ще стане, ще хване за пояса Енята и ще я дигне на раменете си. Вече Енята или Еньовата буля е готова и започват песните и обиколките.

В дома на Енята. Като дигне на раменете си Енята, момата ще излезне от къщи и ще се спре в двора. Тук тя ще бъде обградена от другите три моми. Другите моми, които ще пеят песните, стоят наредени две по две. Щом момата с Енята се спре, момите песнопойки ще изпеят три песни, а в същото време ще обиколят къщата три пъти с Енята заедно, като играят хоро.

Ой, орехо, ой мой братко!

Като растеш по планина,

По планина, низ здравина,

Слани ли ти люта слана,

Като мене руса мома?

Руса мома росен брала.

Низ росена завъртяла,

Завървяла, път затрила.

Та срещнала два овчара,

Два овчара, ялувара.

Те хванали руса мома,

Хвърлили я среди море,

Среди море, Калипоре.

Бяла Рада им се моли:

Ой овчарьо, брат да ми си,

Сегни с гега, извади ме,

Ще те даря добра дара,

Добрй дара, тънка риза,

Тънка риза копринена.

Два овчара отговарят:

Мари Радо, бяла Радо!

Във гората брат не бива,

Брат се хваща среди село.

Среди село, на мегдани.

Втора песен:

Ой Стойо_,Стойо,

Гидински сине!

Не ми претицай

Яна за вода,

Че ми е Яна

Още мъничка;

Още мъничка,

Та глупавичка:

Не знае Яна

В разбой да влезне,

В разбой да влезне.

На стан да седне,

Да си наткае

Чукман и риза.

Трета песен:

Ой Яни, Яни, бре Свети Яки!

Тръгнал ми е Яни с кола за биле.

С кола за биле, за яньовиче,

За яньовиче, за камониче

Срещна го срещна Яньона майка,

Та ся на Яня тихо говори:

— Ой Яни, Яни бре Свети Яни,

Върни се, Яни, върни се, синко.

Други отишли, обрали го са,

Обрали го са, върнали са се.

Тая песен, като изпеят до половината, момата, която носи Еньова буля, тръгва към вратницата, докато я свършат цялата, те са стигнали до пътя. Сега Еньовата буля напред, а след нея трите моми, които ще носят булята поред около нея, а другите моми, наредени две по две от двете страни, вървят из селото и пеят песните и играят хоро. Тръгват най-напред към изток слънце.

Пред самата къща, но вън на пътя, ще изпеят тая песен_т като играят:

Полека клепай, хубави Яни,

Полека клепай да не напрашиш

На малките моми алени престилки,

Алени престилки, бели ръченици

И тънки ризи със свилени ръкави.

В това време и през всичкото време на обиколката, докато момите пеят и играят, Еньовата буля ще маха с дългите ръкави на ризата като птица с крилете.

Тръгват из пътя и пеят.

Първа песен:

Ой Иване, Иване,

Иван баш чобане!

Като си овчарин,

Дека ти е стадо,

Стадо и овчари?

Иван отговаря:

— Марино, Марино,

Ти света Марийо!

Моето е стадо

Напреш е увлекло,

Напреш е увлекло

Стадо с овчари,

Мари Марино, света Марино!

Втора песен:

Ой Домно, Домно, Домно царице!

Домно царице И ластовице!

Пред Домна иде Хубави Еньо.

По него върви Домна царица.

По него върви, По него хвърга,

Облаци кара Бели червени.

Домна царица на слънце дума:

Ой слънце, слънце, ясно

Високо! Като ми грееш ясно високо,

Ясно високо, та нашироко.

Дали не знаеш биле за рожба.

Биле за рожба, за клето сърце?

Ясното слънце тихом говори:

Зная го, зная, Домно царице,

Ала го кажат много далеко,

Много далеко и много скъпо:

За торба платно платно ленено,

За кило жито,бяла пшеница,

овчар го бере, стадо да кърми,

Да има стадо ягнета шари,

Ягнета шари и прясно мляко.

Домна царица тихом говори:

— Ой слънце, слънце, ясно високо!

Набери ми го и донеси ми,

Та да го варя и да го пия,

Дано си стана пълна, непразна.

Ако се добие момиче рожба,

Ако е момиче, халал да ти е;

Ако е момче, халал да ми е

Набрало слънце биле за рожба,

Та го набрало и го завело.

Та го варила Домна царниа.

Та го варила и го е пила,

Та е станала пълна, непразна.

И е добила момиче рожба,

Момиче рожба, света Марина.

Гледала го е девет години.

Отвънка прага не го пуснала

Да я не види ясното слънце,

Ако ми я види, ке я отнеме.

Щом е сторила девет годни

Клепало клепе рано в неделя.

То не било боже клепало.

Ноло е била сама зменца,

Сама зменца, злато крилица,

Та да измами Домна царица.

Измамила е Домна царица,

На цръква тръгна, Марина дума:

— Мари, Марино, хубава керко,

Сичко във къщи да си почистиш.

Отвънка прага да не излизаш.

Да не излизаш смета да хвърлиш.

Да не излизаш за вод идеш.

Да не те види ясното слънце.

Че ко те види ясното слънце,

Ако те види, ке те уземе.

Марянините милните дружки

Те са тръгнали за вода д‘ идат,

За вода д’ идат, Марина викали:

— Хайде, Марино, за вода д‘ идем!

Марина забрави майчини думи,

Менци е зела, на вода отишла.

Вода наляла и се върнала.

Къ я видяло ясното слънце.

Та си посегна от синьото небо,

Та си издигна бяла Марина,

Та я издигна във синьо небо.

Из пътя, като стигнат на място, където има кръстопът или раздрум, момата, която носи на раменете си булята, ще седне и ще тури булята в полата си, а другите моми пеят и играят около нея. Когато момата се спре и сваля Еньовата буля, за да седне с нея, момите пеят:

Свалете буля, да си почини.

Издули и са белите ръце,

Пръснали й са сребрени гривни.

Като седне, момите играят около нея и пеят:

По-драго ли ти е

Братец да нямаш?

Братец да нямаш,

Либе да любиш?

Либе да любиш,

Китка да даваш?

Като свършат песничката, момата с Еньовата булка става и отново тръгват из пътя. Момите пеят и играят.

Ой Еньо_, Еньо, Еньова булка!

Клепало клепе рано в неделя,

Рада не чула, майка го чула.

Майка го чула, на Еньо дума:

— Я стани, Еньо, я стани, синко_т

Чи е припаднала тъмна ми мъгла.

Та е покрила ясното небо.

Като обикалят из селото, те се спират при всеки кладенец или чешма, ще пеят песни и ще играят хоро. Като обиколят цялото село, ще отидат на реката и тука две от момите, които носят Еньовата буля, ще минат отвъд реката, а другите две с Еньовата буля остават отсам. Отвъдните моми ще питат отсамните: „Сита ли ще бъде годината?“ На което Еньовата буля ще отговаря полека: „Сита“ или „Не ще бъде сита“ каквото вече й дойде; но отговаря самичка, без да й казва някой нещо, Ако отговори: „Сита“, двете моми навикват високо: „Чуйте! Сита ще бъде годината“

После отвъдните моми задават поред въпроси за жито, ечмик, царевица, вино, просо и др. земни произведения така: „Ще има ли пченица?“, „Ще има ли ячмен?“, „Ще има ли вино?“, „Ще има ли царевица?“, „Ще има ли просо?“, „Ще има ли сусам?“ и др. поред, като изреждат всичките растения, които се обработват в тая местност. Еньовата буля ще отговаря на всяко питане: „ще има“ или „не ще има“

На тия отговори народното вярване дава голяма вяра и всичките са убедени, че случайните отговори на Еньовата буля са вярно и точно предсказание за бъдещото плодородие от всеки род произведение, защото тя отговаря по внушение от бога.

Като свършат тоя обред при реката, сега всички пак в ред ще тръгнат да се връщат за в къщи на Еньовата буля. Като се връщат, ще пеят долната песен, без да играят:

Прочула се е сипаница,

Голямата погрозница.

Къ се е чула, в село дошли,

У Енини кундисала.

Сипали са всички моми,

Сички моми петнадесет,

С тънка Ена шестнадесет.

Сипали се, преболели,

Тънка Ена не преболя,

Не преболя, не прележа;

С двете очи ослепяла,

С двете уши оглушала.

Проговаря Енина майка:

—Ой Ено, Ено, щерко моя!

Като си заболяла, залежала.

Да беше баре угинала,

Щяла да те съм преболяла,

Преболяла, прежалила.

Отговаря тънка Ена:

—Мари мале, стара майко!

Ако съм ти додеяла,

Додеяла, дотегнала,

Стани рано във неделя.

Премени ме, натъкми ме.

Превържи ме с червен чумбер,

Наметни ми тънко було,

Улови ме за ръката,

Заведи ме на хорото

– Я да умра, я да прогледам.

Да си видя мойто либе,

С коя мома хорутува

И коя му китка дава.

Ени майка Ена слуша,

Стана рано във неделя,

Премени я, натъкмия.

Привърза я с ален чумбер.

Наметна и тънко було_.

 Улови я за ръката,

Заведе я на хорото,

Я да умре_, я да прогледа.

Не умряла тънка Ена,

Но прогледа с двете очи

И прослужа с двете уши.

Та видяла свойто либе

С коя мома хорутува

И коя му китка дава:

Мома Рада китка дава.

Либе китка не поглежда,

Но при Ена си дотича

И на Ена хорутува.

Като са обиколили селото, нивите, лозята и полето, връщат се пак в същата къща, откъдето са тръгнали. Като влезнат в двора, ще изпеят същите три песни, които бяха пели и при тръгването си, и ще обиколят отново къщата. След това момата, която носи Еньовата буля, вляза в къщи, последвана от другите моми, сяда на постланата вече постелка и зима Еньовата буля в полата си.

С това се свършва първата част на обреда. Следва втората, а именно ладването.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов