Еньовден-24 юни-3 част

Ладване. При сватбата ладването някога е замествало обряда венчаване, замествало го е и през тежките дни на робството, когато за свещеника смъртта е била на всяка стъпка — откъдето е въведен обичаят, та венчаването винаги е ставало в дома и вечерно време — замества и днеска в някои редки и важни случки.

Ладването, се върши на Нова година, на Лазарника, на Гергьовден и на Еньовден и тука момите налучкват, гадаят да видят, да познаят като какъв ще бъде техният бъдещ съпруг, а заедно с това и тяхното бъдещо щастие. Тук следователно ладването е бил обряд с голямо митическо значение, в който младите се обръщали с молба към Лада, богиня на любовта, на съпружеския домашен живот, да им посочи като какъв ще бъде тоя живот.

Тая молба се извършвала със загадки, предхождал е цял обряд около водата, в която са потопени пръстените или китките.

Тая вода се носи с особна церемония, придружена с песни и игри, които тук са обредни. Водата донесена, тя става осветена и носи особни названия: неначната, мълчана, василевска, цветна, според дните, когато става ладването. Като донесат водата, в нея се слагат китките или пръстените, закрива се с месал или ръченик (широк пешкир) и се отнася в градината под трендафил или друго цвете, което има в градината, и там нощува на звездите.

На другия ден се взима оттам с церемония, внася се в къщи и така при закрит котел ладването започва.

Ладването на Еньовден, където се извършва обичаят Еньова буля, става непосредствено веднага след свършването на Еньовата буля. А където няма тоя обичай, ладването става преди обяд по-рано, веднага след извършването на обичая провираме през венеца.

При Еньовата буля водата се носи също както и при другите случаи още от вечерта в бял котел и това става със следната церемония. Момите ще се съберат в къщата, откъдето ще изнесат на другия ден Еньовата буля, и там всяка носи приготвена китка за себе си. Като се съберат, всяка ще пусне китката в котела, ще го прокрият с алена кникава (престилка), ще го понесат на реката, чешмата или кладенеца, ще напълнят мълчана или цветова вода, ще играят около котела и с песни ще го върнат. Котела носят четири моми—тия, които на утрото ще носят Еньовата буля.

Тук в къщи ще вържат краищата на престилката, ще ги проврат през едното ухо на котела, ще го заключат с ключ да не би някой да бърка в котела и тъй заключен го отнасят и слагат под трендафила да нощува.

Като са вече свършили Еньова буля или провиранете през венеца, ладването започва.

Има една разлика, която трябва да се посочи. При ладването на Нова година, Лазарница и Гергьовден запявката, с която се обръщат към момичето, което ще вади пръстените, е:

Ой Ладо, Ладо, момиче младо?

или

Ладо то, Ладо!,

а тук запявката е:

Ой Еньо, Еньо, Еньова булка!

Другите припевки са същите, каквито и на Нова година и Гергьовден.

При припевките има също характерни разлики: те са две. Има припевки, в които имената на момъка и момата са известни на всички и само ги припяват, къкъвто е случаят при кумиченето, което се завършва с припяване.

Има припевки, които са гадателки, т.е. в които смисълът е алегорически и чрез които момата иска да отгадае какво ще бъде нейното бъдещо щастие, защото само от мъжа й е зависело, и днеска донякъде зависи нейното бъдещо щастие или нещастие. Такива са припевките тук при ладването.

Има още една черта в тия припевки. Както шарките на писаните великденски яйца и шарките на кумицините колаци не могат да се схванат, защото това зависи от вещината, вдъхновението на момата или булката, така и тук тия припевки са неуловими, т.е. не са нещо установено, но се създават с импровизация, според вдъхновението минутно на песнопойките моми.

Прмпевките можем да разделим на няколко категории: едните показват изобщо здраве и чест, другите — положението семейно на момъка, трети — характера на момъка, четвърти — занятието, пети—званието, шести — изключително положение на мъжа и седми  времето и мястото на оженването на момата. Никъде няма никакъв намек на някое лице.

1.Общо здраве и чест(късмет):

Коя е честита.

Напред да излезне,

Ой Еньо, Еньо, Еньова буля.

Коя е честита,

На стол да седи,

Масло да кръти (гребе),

Свекру да съди (т.е тя да е заповедник в къщи),

Ой Еньо, Еньо.

Извади, Еньо, Златна ябълка

Да видим, Еньо, Коя е честита.

Коя е честита,

Клечка да хване,

Сребро да стане.

Ой Еньо, Еньо, Еньова буля.

Коя е мома тънкокръста,

Тя ще нося кован кованец,

Коя е честита,

В нова къща. Млада невеста.

2. Положението семейно:

а) Самец в къщи, без баща и майка:

Сама купичка

На кръстопътя.

Босо зайче

На лазурка.

На камък седи,

Въшки чука, русеиско

Русо зайче

На прътинка.

Три ореха

На попара.

б) Един у майка и баща

Сам си Здравко На камъче

Като свършат ладването, става момата с Еньовата буля, скрива я в стая и там отнасят котела с цветовата вода и в корито я окъпват. Така окъпана и облечена в други — нейните си дрехи, дават я на майка й.

С това се свършва Енята.

В с. Медвен, Котленско, има Еня, но тя се прави по друг начин. Енята е облечена в стари дрехи и навсякъде е накичена с гюрлук т.е. всякакви цветя. В ръцете си държи по един стрък коприва, който постоянно маха, докато вървят из селото. Носят я две моми на раменете си; забулена е с бяло платно. Ходят на манастира „Св. Троица“.

В с. Подвес започват да правят Еня две недели преди Еньовден и излизат три пъти по полето; първия път в неделята, която стои две недели преди Еньовден; втория път една неделя преди Еньовден, а третия път на самия ден.

Значение на Еньото. Навсякъде, където съществува тоя обичай той се правел за берекет, за плодородие и за здраве, т.е да бъде запазено селото от лоши болести. Вярва се, че в това село, където е пеяно Еньо и обикаляно с него, болести не идвали. Също и в полето и нивите град не биел, а бродници и житомамници не могат да обират плода на нивите, ни млякото по добитъка.

Отделни обичаи на Еньовден.

В с. Тодьовча освен различните други билки берат и здравец и то изскубват с корените толкова стръка, колкото души има в къщи; тия стръкове забодят (засадят) в стряхата на гредата и гледат: кой стрък ще покара и кой не. Чийто стрък покара, тоя ще бъде през годината най-здрав.

В с. Ередин, тоя ден между другите билки берат и тревата, наречена метлица, то от нея правят метли,с които метат около огнището. Тия метли от Еньовден пазят къщата от болести и зли навети.

В с. Лесидрен тоя ден обикалят нивите, та взимат класец и го внасят в къщи за берекет.

В Тръстеник срещу Еньовден откъсват бодил (магарешко тръне) и го оставят на гредата. Ако се развие, добро е; ако изсъхне — лошо;

В Струга тоя ден стават много рано преди още да изгрее слънцето, та когато изгрява, да се огледват в него. Можело човек да се огледва у слънцето.Ако се види цял с главата — ще живее до друга година; види ли се без главата — само труп, означавало, че още тая година ще умре.

В с. Семисче бабите тоя ден берат невен и други треви, и кадят децата.

В Охрид вярват, че тоя ден играело слънцето. Изнасят дрехите, разпростират ги да ги види слънцето. На тоя ден събират Иваньо-цвеке и го слагат в сандъците за да пъдят молци. Иваньо цвете (еньовка) цъфти сиви цветовци и мирише хубаво.

Бродници, житомамници.

Този ден селяните се много боят от жени магьосници, наречени бродници или житомамници, които ходят по полето нощно време и обират плода на нивите, та го пренасят в нивите на друго село.

Обраната нива се познава, тя става мършава, класовете започват да тъмнеят и стават празни и леки. На трева е висока, но класът е празен. Необраната нива е тлъста, класовете тежки, пълни и набъбнали.

Във всяко село знаят кои баби се занимават с магия, затова на селските пъдарн cе вменява в длъжност още от вечерта да обикалят нивите, особено у потайно време, и откъм междите с другите съседни села, да не би някоя бродница от тия села да прескочи и обере нивите.

А в село, които са магьосници, повикват в общината и забраняват им тая нощ да не излизат наникъде, но да стоят у дома.

Според разказите на всички баби и стари хора бродницата обирала нивите по тоя начин. Жената магьосница ще отиде у полето още от вечерта, без да я види някой, и ще вземе със себе си кросно голо и лъжица. Като се стъмни хубаво, тя се съблеча гола-голишава, ще възседне кросното, ще забоде у задника дръжката на лъжицата и като настъпи потайна доба, ще обиколи нивите, които има да обира, до три пъти. После ще се спре, ще извади лъжицата от задника и ще я сложи в устата, и пак ще я сложи в задника. После ще застане пред нивите, ще направи някакъв знак и ще каже: „Тук ли си, Еньо! Що ме не питаш,защо съм дошла?“. На това питане цялата нива се прекланя, само царят на нивата стои прав.(Цар на нивата се казват ония стръкове,които имат два- три класа, т.е. едно зърно е бракясало, изкарало два-три стръка,) Сега бродницата нагазва в нивата и откъсва класовете на царя и ги взима със себе си. Ако обира чужди ниви заради своята, тя отива, та ги хвърля у своята нива; ако ли обира нивите на едно село заради нивите на друго село, тя отива, та хвърла класовете в нивите на другото село. С това нивата е обрана, ПЛОДЪТ е вземен и когато се върше, не може да се изкара нищо.

Някъде пък някои бродници прибират тия класове и кога бъде у вършитба, хвъргат ги в армана. От малко снопе изкарва се много жито, когато другите снопето много, а жито нищо, излиза само слама. Селянинът на който се житото жуждаво/не нагоено/ и хлябът излиза черен, казват: „Кой ли ни обра лебецът, това лято“.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов