ФАУНА

Според народна вяра животните някога са говорили като хората, но после господ им взел говора, за да се отличава и познава човек от животното.

Сега те не говорят като човек; те пак имат свой език, на тоя език си разбират само те; някога е имало хора, които са разбирали говора на животните, но това е било много отдавна. Вярва се, че имало някакъв пръстен, който е под езика на змийския цар; ако някой може да вземе тоя пръстен и го носи на пръста си, ще може да разбира езика на животните.

Човек можел да добие сила да разбира езика на животните, ако му плювне в устата змийският цар.

Животните, като изгубили езика човешки, почнали да не се разбират с човека и враждували с него – бият се и убиват.

Минало дълго време и едни от животните се разбирали с човека и останали при него като другари или слуги, а други избягали по горите и планините и оттам дебнели не само човека, но и тия животни, които са останали с човека.

Оттам са станали домашни и полезни за човека животни, питомни и кротки, и дивите и вредителни животни, които живеят по планините и горите и правят пакости на човека.

Цялата фауна ще разгледаме по следния ред:

Животните са разделени на три групи:

Първа група: Домашни питомни полезни животни.

Втора група. Диви планински, горски вредителни животни.

Трета група. Диви планински безвредни животни.

Тези животни било със своята полза за човека или вреда са пробудили у него чувство на любов и преданост към едните, а чувство на страх към другите и, както в чест на едните_, тъй и в чест на другите са устройвали празненства, придружавани с обреди, религиозни обичаи и песни.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов