1 група – Вол, крава, бик, юнец, говедо

Волът в народната вяра заема едно много високо място, защото с него селянинът оре, сее, превозва и си служи на всяка стъпка в живота си.

„Селянинът без земя е половин сиромах, но без волове — цял сиромах“. – Тук става думата за впрегатните волове.

Впрегатните волове не се наричат по друг начин, освен „ангели“: „не бий ангелите!“, „не мъчи ангелите!“, „не е ли те грях барем за ангелите“ — са обикновените изрази в разговора относително воловете.

Селянинът не се обръща към своите впрегатни волове с други думи освен: „хайде, татко“, „хайде, баща!“, т. е, признава в тях своите най-големи благодетели и свещени за него животни, които уважава като баща._“Синко“ никога ги не нарича, а това показва, че ги има по-високо от себе си.

Селянин, който бие или псува воловете си, за останалите селяни е най-лошият човек: „бие ангелите“, „псува баща си“— казват за такъв и вярват, че в отговор на тоя бой и на тая псувня, воловете отговаряли: „няма да ни имаш; харам сме ти“ и скоро такъв селянин оставал без волове т.е. сетен сиромах и скитник.

Ако на някого случайно умрат или се наранят воловете, считало се за голямо нещастие за къщата и причината приписват на някакъв сторен грях. Заради това през постите и в петък и сряда селяните постят за воловете.

Мома, невеста и жена не бива да мине път на воловете, т, е. тачи ги като свещени животни. В чест на тия впрегатни волове е устроен празникът Св. Силвестри, 2 януари, когато се извършва известен обред, придружен с религиозни обичаи.

В чест на воловете на Бъдни вечер има особен обреден хляб, на който са представени воловете с колата и ярема.Тоя хляб, наречен кола, се кади и се дава на орача.

Вълкът, който яде всички домашни животни, според вярата народна не смее да напада на впрегатни волове; тоя хищник сам съзнавал, че впрегатният вол не бива да се напада и яде. Вярата народна предава: вълк, който нападне на вол, бива убиван в най-скоро време; и вълкът като че ли знае това, та бяга от впрегатен вол.

Волът впрегатен не колят никога; когато остарее, оставят го с говедата да пасе, докато умре, и го закопават с уважение.

“Минало ти време, Стояне;

Минало ти време за либене.

Като на стар вол оране.“

Говеждо месо не се яде: считат го грях.

Култът към впрегатните волове се вижда и в съновника народен.

Ако сънуваш волове впрегати или не впрегатни — значи щастие, богатство.

Бик ако те гони — ще имаш кавга, а теле или юнец — радост.

В коледните песни волът се нарича не другояче, а „еленчовец“, т.е. с рога като на елен.

Рогата са най-голямо украшение на вола; обикновено хубавите и от сой /породисти/ волове имат високи рога, извити във вид на полумесец.

Кравата се уважала само за това, защото дава мляко и ражда теленца.

В коледарските песни тя се нарича „белобоска^“, с бели сиси, а тия крави са млечни.

В чест на воловете изобщо и кравата се празнува Дв. Влас, когато се месят обредни хлебчета.

И на кравата, особено ако е телна или вече е отелила, мома, невеста и жена не бива да минала път.

Кравата не бива да се впряга, за да вози товар, а още по-малко бива да се оре с нея. Според народната вяра, това е грях. Селянин, който впряга крава, счита се за най-беден в селото и го сочат с пръст.

„Впряга кравици“ е израз, с което омайват някого.

„Беше добър, но сега е стигнал до тоя хал, та впряга кравици“.

Да се впрягат крави според народна вяра е наказание за някакъв тежък грях, сторен или от самия селянин, или от баща му, което се казва клетиня, /прегрешения/.

Млякото на кравата може да пресекне от магии; това става, защото млякото й е измамено от някоя бродница.

Може кравата с магии да се накара да не отива в дома си вечер, а да отива да се дой у чужда къща. Също крава, омагьосана от голям смок, вместо да си дойде вечер при телето у дома, отива в някоя ливада при някое дърво — бряст, круша или дъб, където смокът я чака да изцица млякото, и после, като се напие с мляко, пуска я да си отиде при телето у дома. Такива крави лекуват, за да развалят магиите.

Бикът е баща на селската чарда /стадо животни — крави или биволи/. Той се уважава и почита от всички. На него е позволено да ходи из всички селски ниви и да пасе, където иска; пъдарите не смеят да го пъдят. Селото плаща загубите, които би причинил някому бикът.

Стария бик колят на селски курбан и ядат с песни и тържества.

Също на принос, сватба, оброк са клали някога юнци, мъжки телци.

Говедо е общо название. Под говеда се разбира: валове, крави, телци, юнии с бика заедно.

Върколаците боравят дене в говедата и вечер се връщат седнали на рогата на някоя крава. Тогава ги убиват съботниците.

Има говежда болест — жена рошава, черна, грозна. Оттам жена която е невчесана, неомита и дрипава се нарича „говежда болест“.

В преносно значение означават:

„Вол“ — глупак.

„Крава“ — също глупак, за жена, но още и с леко поведение,

„Говедо“ — див, глупав.

„Бик“ — глупав, твърдоглав; биковито — яко.

„Теле“ -— простак, глупав; оттамо: „отиде теле, върна се вол“- „Юнец“ — момък личен, пъргав, красив.

В сънищата:

Вол ако сънуваш — добро е, помощ ще ти дойде.

Крава ако сънуваш — придобив ще имаш.

Теле ако сънуваш — дете ще имаш.

Бик ако сънуваш—неприятел ще имаш.

Когато нечия крава се поведе и бикът тръгне с нея, в дома на селянина го посрещат с трички и сол и му оказват голяма нежност. Сутрин ще го накърмят повторно и напоят с прясна неначната вода, донесена рано от кладенеца, и тъй го изпращат с кравата в говедата. Това става, додето се заведе; щом се заведе кравата, бикът престава да дохажда.

Бикът е недосегаем за никакви лоши духове и дихания. Вълкът и мечката бягат от него.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов