1 група-Овца, овен, агне
Овцата в коледарските песни се нарича „ваклушка“,„ваклошатка“, т. е. с черен пръстен около очите. На ваклушка опреличават и момата.
Овцата е сагаалица, когато се обягнила и дава мляко. Ялови ца, когато не се ягни, следователно и не дава мляко. Яловицата се продава за клане.
Овцата по старост се нарича: овца на едно агне, на две агън ца, на три и пр. — до десет, а най-много до 12 агнета; като стиг не до тая възраст, тя ощръбее и вече се продава за клане.
Овците в голямо количество се наричат „сиво стадо“
Около овцата има устроени празненства.На Бъдня вечер ще се кади особен обреден хляб, наречен кошара, в който хляб овците са представени с обора, егрека и стъргата. Тоя хляб се дава на овчаря.
Гергьовден е празник, посветен изключително на овцата, т.е. на стадото, и около това стадо се извършват обреди, придружени с религиозни обичаи и песни. Овцата или стадото е предмет на високо религиозно почитание. Овца не колят, докато тя се агня; яло вица или стара овца, ако я колят, не принасят като жертва.
Овенът е повече възпят в песните, както в овчарски и об редни, така и в моминските. Овенът се нарича „вакъл“ и „виторог“; и момъкът много често се опреличава с вакъл овен. Овенът е пред водител на стадото и като такъв той играе важна роля. Той е пред мет на голямо внимание от страна на пастира и стопанина.
Песните, които възпяват овена, наричат го с разни хубави имена и представят го накитен с бисери и злато:
“Руна, Руне
Руна пасе сиво стадо.
Овен има четери рога.
Ялъци му подртсила,
Рогове му оковала,
Ноги му е позлатила;
Звънци има за хилядо,
Сам овен е за две хиляд.
Той и води сиво стадо.
Звънец дрънка, Руна пее,
Та се двама приглашават;
Кой ги чуе, той се чуди.
Що е тая хубавина.“
Друга:
“Тоню льо шилитарино!
Тоню льо ялуварнио!
Я ни улови овнето,
Овнето шесторогото,
Дето ти води стадото,
Дето му дрънка звънчето“
Друга
“Та изпасе овен девет млека;
На гърло му сенджир за хилила,
На сенджир звънец за две хиляди.
У звънеца зърно зънзарливо,
Леком бие, далеко се чуе:
Кога бие горе по планина,
Он се чуе доле по бел Дунав“
Друга
“Мое стадо лично беше.
У стадото девет овна.
Девет овни яловака;
На овните девет ката,
Девет ката, девет дзвънци,
Девет дзвънци позлатени.
Кога пият студна вода.
Та се чуе на изтока,
Дека слънце зора дава,
Ясен месец рок подава;
Кога пасат ситна трева,
Та се чуе на запада“
Овенът обикновено има имена. Така в една песен на такъв овен предводител името му се пее „караджа“, което е турско, а българското му ще бъде еленчец:
“Къраджа овен най-добър
Ако ми стадото измамиш
С вино ще те напоя,
С ориз ще те назобя,
Вълната ти ще обнижа
Със дребен, ситен маргарит.“
Или:
“Овен караджа-оладжа,
Дзвънецо кьу ти позлата,
Да пее като девойка;
Рогове кьу ти посребра,
Да лъщят като сълнцето“ – вика овчарят на овена и овенът му е повърнал стадото.
Овенът се казва още къосем. Пастирът, като му откарали ста дото, не жали за него,но жали за овена:
“Тако си жаля кьосема
Със позлатените рогове,
Със посребрените копити,
Що ми стадото въртеше,
За дванадесет овчари.“
В други песни овенът — предводител на стадото, се нарича югич. Овен-годежник се казва овенът, който се носи от момъка на момата, когато се сгоди.
Тия и тем подобни епитети и хвалби в многото песни посочват голямото уважение, което имат пастирите и стадниците към овена.
Само овенът може да се коли курбан, на служба, оброк; овен може да се коли и на принос.
Овенът е недосегаем за лошите духове и самовилите.
В преносен смисъл значи:
„Овца“— глупав, щурав.
„Агне“ — незлобив, кротък.
„Овен“ — пръв между момците.
Агнето е възпято в песните и във всичките обреди,в които се нарежда жертвоприношение, агнето е жертвата. То е най-прият ната жертва на бога.
На Гергьовден в чест на стадото се коли жертва, а тая жертва е агне.
Когато порасте, агнето става шиле. Ако някой няма овен за курбан, коли шиле.
Ако сънуваш, че пасеш овци – добри вести.
Ако сънуваш овен — радост;
че имаш агне — голям придобка.
от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов
“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов