1 група-Бивол, биволица, малаче, турне

Тези животни са били също така полезни, както и воловете, но не са се ползвали със същото уважаване; никъде не се срещат в обредите и религиозните обичаи.

В песните се споменават с епитетите: „брези биволи“, „руси биволи“, „серез биволи^“.

“Щъ впрегна руен биволи,

Със копринени чулове,

И със обнизани опашки,

И с обковани рогове.

Във тая кола шарена.“

Копривчица

“Упрегна Стоян, упрегна,

Тия ми серес биволи,

Със копринени чулове,

Със маламени капистри.“

Бургаско

Маламени капистри значи посребрени синджири,бели светли.

Биволът изобщо се представя силен, як и в песните, които ни описват положение на селяните, които се занимавали с кираджилък, т. е. които са изпълнявали ролята на железниците, возили кирия, винаги се спомянава: „брези биволи“, „руси биволи^“, „серез биволи“

Изобщо за тежка и далечна кирия предпочитани са били биволите, като по-издръжливи и по силни от воловете.

Биволът, освен че е силен, може още и много силно да бяга; той бил казал; „Мога да надходя и най-бързия кон, но ме е страх, че ще продъна землята.“

Бивол държи земята на рогата си.

В преносен смисъл:

„Бивол^“ значи—душманин, намусен, недружелюбен човек.

„Биволица“ — жена, нечиста, умацана.

„Турме“ — дете умацано, нечисто.

„Биволицата е черна, но давя бяло мляко“ — е пословица.

Ако сънува човек бивол — значи болест.

Ако го гони бивол или биволица —ще се разболее.

Вълк, мечка и други хищни зверове бягат от бивола.

 

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов