1 група – Куче, кучка, щенци, съботник, овчарско куче

За селянина—земледелец или скотовъдец, кучето е ценен, скъп другар, защото е вярно и защото пази къщата му, стоката му, не само от хищни зверове но и от лоши хора, лоши духове и болести. Кучето е вярно – то се самопожертвува за стопанина си и лошите хора, които имат намерение да крадат или убиват, гледат да премахнат преди всичко домашните или овчарските псета, като ги тровят или убиват, защото не могат с нищо да ги подмамят и прелъстят.

Кучето според вярата народна познава добри и лоши намерения. Добрите хора полае, па млъкне, а върху лошите се нахвъря да ги разкъса. С това показва на стопанина си да се пази от тоя човек. И домашните гледат дали псетата ще се нахвърлят на някой гостенин, или само ще полаят и ще млъкнат. За първия ще знаят вече, че е лош гостенин, и ще се пазят от него. Това се знае, ако псетата или някое от тях е от сой: има псе, което, като влезе гостенин в къщи веднъж, после колкото да излиза и да влиза, то го никак не лае; не лае, ако е добър; ако ли е лош и дошел с лоши намерения — псето го не оставя да излезне. За такъв гостенин домашните вече знаят, че е дошъл в къщата за лошо.

Кучето, когато се избира, гледа се да бъде от сой, т.е. от добра кучка.

От сой ли е майка му: Близо ли лежи до стадото? Често ли лае през нощи? Далече ли гони вълците?

Овчарското куче, което се случи от сой, за овчаря е по-ценно от всичко. То не само пази стадото от хищни зверове — вълци и мечки, но в много случаи отървава и самия стопанин. Тия случки народните песни предават в следната форма. Стоян бил нападнат от мечка стръвница, която щяла да го удави. Той се провикнал и повикал кучката, която била на планината горе и привързана:

“Кога си кучка дочула,

От тая више планина,

От Стоянова бачия,

Де беше кучка вързана,

За тая бука висока,

С девет нови синджире,

Синджире не откинала,

Бука низ корен оскубла.

Та па си кучка търчеше,

Бука по себе влачеше,

Та вана мече стръвниче

През сред си мече ванала.

Та го на две преяла,

И фана мечка стръвница.

Мечка от земи удари_.

 И си й гръклян извади.“

Такава храброст срещаме и в трите овчарски кучета, които избавят стопанина си от хайдути. Особено се ценят псетата съботници т.е, такива, които са се окучили в събота. Тия псета не само са зли, но още и недосегаеми за лоши духове и дихания.

Хайдуците бягат от тая къща или от кошара, дето има такива псета, защото лошо ще патят.

“Налетели на овчари,

На овчари, на ловджии,

На зли поета съботници.“

Болестта чума върлува по цялото село, но в една къща не смее да дойде.

“Че си има девет псета,

Девет псета съботници.“

Ето защо кучето е застъпено в обредните и религиозните обичан.

На Бъдни вечер на хляба кошара ще има: овчар, гегата му, овцете, но без псетата съботници не може да мине; тоя хляб кадят и псетата (хлебчетата) дават на псетата против бяс.

На Пъси понеделник, ден посветен в чест на домашното и овчарско куче, ще бъдат люлеяни псетата, за да не ги лови бяс — единствената болест, която мори псетата.

Ако насън те лае куче — ще имаш кавга с някого.

Ако те ухапе — ще пострадаш нещо.

Ако е бяло куче — по-малка напаст.

Ако е черно — душманинът е голям.

Според народната вяра кучето може и да предвижда какво ще стане в къщи и предсказва.

Ако има някой да умре от къщата, то вие жално всяка вечер след заход слънце и през нощта. Стопанката го гони с думите ,да завиеш за главата си“, като вярва, че с това ще се спре отреденото от съдбата. Но има разлика в начина на виенето: ако вие надолу — лошо е; ако ли вие нагоре — добре е. Кучето, когато е заразено, драще с ноктите си. Ако някой мине през такова място хваща го сигреп, подкожна болест, и трябва да се лекува скоро време с поливка.

В преносен смисъл:

„куче“ означава лош човек,

„кучка“ — лоша жена,

„кученце“ — ако е за човек — значи лош; ако ли е за дете — значи умилква се, добричко.

 

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов