1 група – Кон, кобила, жребец, конче, ат, аткиня

Конят също е важен клон от скотовъдското и следователно от стопанството и стоката на селянина. Това, което е волът за земледелеца, овцата за скотовъдеца, това е конят за кираджията. Особно конят е ценен на селянина по планинските места, където кола много мъчно върви.

Конят обаче най-много е възпят в юнашките песни, т.е. като другар на юнаците в техните подвизи, борби и надбързвания. Било като превозен кираджииски добитък, било като другар на юнаците, конят е извоювал едно важно място в народната вяра и в религиозните обреди и обичаи.

Конят е недосегаем за самовили, змейове, змеици и други лоши дихания; ето защо човек, който пътува нощно време с кон, много рядко е нападнат от тия духове.

Конят мъчно може да бъде заразен и от болести; във време на чума, холера, сипаница и други страшни болести човек е предпазен от тях, ако язди и пътува на кон; чумата, холерата не засягали кон.

В чест на коня на Бъдни вечер има особен обреден хляб, който се кади и после се дава на коняра.

На Тодоровден се празнува в чест на коня, месят се особени обредни хлябове и се вършат известни обреди и религиозни обичаи.

В коледните песни на стопанина селянин или станеника между другите радостни и добри вести, които му носят коледарците, е и радостната вест:

“Кобилките са изждребили.

Все кончета златогриви.

Все кобилки левогривки,

Левогривки коилогривки,

Я коньовци патаноги,

Патаноги витогривки.“

Както за вола, бивола, овцата и овена са важни рогато, защото им служат като украшение, така за коня е важно украшение гривата; затова и в песните се възпява тя с епитети „златна грива“, „лява грива“, „който грива“, „витогрива“, т. е. златна и положена винаги на лява страна, която се развява като койло и на вигици.

Патаног е кон, който има на двата си или трите си крака бяло; по народната вяра кон патаног е добър, силен, бърз — затова и в коледарските месни се благопожелава такъв кон: „я коньовпци патаноги“.

Освен гривата и нозете важно украшение на коня е и длаката, т.е цветът на косъма му. Възпети са коне със следния косъм:

Кулест — „кулашина^“, със златножълтав косъм.

Вран —„вранко“, „враня коня“, черен къкличав светъл косъм; такъв кон се нарича още „гарван'“;

“Извади ми коня гарвана.

Подай ми сабля френгия!“

от Копривщица

Сив-зелен — „сив-зеленко^“;

“Разяри си свети Георги,

Своя коня Сив-зеленко,“

По силата и бързината, с която върви и бяга, конят носи тия епитети „Вихрогоня“:

“Па възседна добра коня,

Добра коня вихрогоня,

Вихрогоня, ветрогоня.

Що надбързва вихри ветри,

Що надварка ясно слънце.“

Кобилата се нарича още с епитета „ластовица“, т. е. много бързо бяга, като лястовица; освен това тънка е, въздълга и лека.

“И си яхна кобила ластовица.“

За да бъде конят силен, як, издържлив и бърз, трябва да бъде от сой_. Песните рисуват такъв кон със следните качества:

“Бягай, бягай, сур-елене,

И да бягаш, ще те хвана,

Кон ми не е за ден расъл,

Кон ми не е едногонец;

Но е расъл за три годни,

Мляко сисал на аткиня,

На аткиня първожребка;

Три години зоб е зобал,

Зоб е зобал, зоб белия,

Зоб белни, ситен ориз;

Вода поен ройно вино.“

Тая песен и вариантите в посочените народни извори са коледарски.

Конят на юнаците освен хубавото обюздване — със златна юзда, синьо седло и други украшения, възпети в песните, цени се много и по своята грива, която също така е възпята в песните. Гривата за коня важи също, както косата за момата. И когато се споминя гривата на коня, песните я рисуват изресена с бисер:

“Свещи горило, конци сукало,

Конни сукало, бяла коприна;

Конни сукало, бисер низало,

Бисер низало коню по грива.

Бисер низало, коню думало;

Немой ми коню, не нишай си глава.

Не нишай си глава, не рони си бисер.“

Конете като другари на юнаците много често са проговаряли и давали им своите съвети.

Така, когато Дончо войвода водил мегдан с прочутия арапин, чийто кон е бил много хитър, конят Дончов проговорил и му дава такива съвети;

“Конь си Дончу тихо проговаря:

Ой те. Дончо, добър юнак!

Не мери си коню в черни очи,

Че кон е хитра гидия.

Конь ще падне ничком на колене.

Но го мери в широки гръди,

Та тогава арапина ще погодиш,

Ще погодиш в черните очи.“

Оттука се вижда, че някога не само юнаците, но и конете са знаели хитрости.

Народната вяра предава и народните песни са възприели и възпяват хвърковати коне. Тия хвърковати коне са яздили само нашите юнаци. Такива хвърковати коне в песните се разказва, че са яздили Крали Марко, Момчил войвода, Дойчин войвода и още много, които нашите народни песни познават.

С такъв хвърковат или крилат кон Крали Марко е литнал в облаците, дето била се скрила Магда Самовила; там я намерил и я накарал да слезе долу на земята и със своите лековити билки да съживи неговия побратим.

Крилатите коне се жребили някъде далече, на край свят, дето имало пусти ливади и дето се въдили такива крилати коне.

В сватбарските песни конят е възпят много повече, отколкото другите домашни животни. Сватовете са яхнали на „врани коне“ а свахите в „златни кочии“, в които са впрегнати пак врани коне; рядко се споменават бели или зелени коне.

Народната вяра предава, че и конят, както кучето, имал тая дарба от бога да предвижда, да предчувствува какво има да стане със стопанина му, когато тръгне на път.

Ако предвиди и предугажда, че има да се случи нещо лошо със стопанина му, който се готви и вече тръгва на път, конят отказва да тръгне. Той се връща назад и не иска да излезне из портите. И стопанинът му, знаейки, че конят му е добър и дресиран, озадачава се за тоя негов каприз и най-накрай, вярвайки, че тук конят предугажда нещо лошо,  тръгва на друг ден.

Поверието разказва, като посочва и конкретни случаи, че ония стопани, които не са послушали тия предупреждения на своите коне и са тръгвали на път — са претърпявали нещастия: или са били убивани, или ограбвани, или им се случвало друго голямо нещастие.

Жребецът е бащата, кобилата е майката, а жребчето е детето. Ако кобилата се ожреби нощно време, ожребеного конче ще бъде угурсуз, т.е. без добра среща. Стопанинът на такъв кон ще търпи всякога премеждия, пакости, беди или пък няма да има никаква сполука, ако отива по търговия с такъв кон, ожребен нощно време.

Ат и аткиня са коне, считани от народната вяра от особен род, много по-висок, по-благороден от обикновените коне. Всичките коне крилати, вихрогони, ветрогони, витези и бедеви песните не допускат, че са ожребени от обикновена кобила, а само от аткиня.

Ако яздиш на кон насън — добро е; придобив.

Ако яздиш и паднеш — ще се случи някое премеждие и беда.

 

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов