ГЕРМАН – Обичай

В КАКВО СЕ СЪСТОИ ОБРЕДЪТ ГЕРМАН?

Тук имаме среща не с празник, а с обреден обичай, който се върши само когато настъпи суша или пък когато настъпи киша, т.е. когато вали много и дълго време, та принася голяма вреда на нивите, защото народната наука учи и казва: „От суша пак нещо, но от киша нищо.“

Герман за дъжд.

Той се прави от кал, глина и представлява човешката фигура с всичките й части: глава, ръце, крака. Тая човешка фигура е мъж; женска фигура не може, не бива да бъде Герман; значи Герман е мъжко същество. Големината на Германа, в дължина е повече от половин метър. В човешката фигура момите, които го правят, вещо очертават всичките подробни части на човешкото тяло. Очи правят с две зърна на червена царевица или две малки въгленчета; за вежди слагат две тънки извити пръчици; устата му правят с нож. На главата му слагат червена шапка, наречена в Западна България и Плевенско подкапник; тоя подкапник тук е черупката от великденското яйце и то това което се счупило първо на трапезета. При устройването на Германа не забравят дори и мъжкия член. Ръцете на Германа ще бъдат кръстосани на гърдите, както се прави обикновено с всеки умрял човек.

След като направят фигурата на Германа, полагат го в сандък мъртвешки, направен от дъски, окичват го с цветя, слагат му в ръцете вощена свещ и се нареждат наоколо му и започват да го оплакват, както всеки мъртвец.

Герман за суша.

Тоя Герман е от метла; тая метла е от метличина, която се бере обикновено на Еньовден.

Метлата се увива в парцали, а дръжката се устройва като глава с очи, вежди, уста.

ОБРЕДИТЕ И ОБИЧАИТЕ ОКОЛО ГЕРМАНА

Оплакване. Герман е положен в мъртвешкия ковчег, накичен, покрит с покров и сега наред иде обичаят да се оплаче.

Оплакването, съставлява една много важна обредна страна, без която умрелият не може да бъде закопан. Тоя обред оплакване ще се извърши и тук върху Германа. Като се изредят момите, които устрояват Германа, да го оплакват, почват да идват в къщата, където се прави Герман, и съседни жени със свещи и цвете като влезнат в стаята, дето лежи Герман, накимват го, запалят свещта и започват да оплакват. Оплакването се състои в такова нареждане:

Мамин Германе; мамин хубавец!

Умря, мамин Германе, умря от суша за киша!

Като се изредят всичките жени да плачат, т.е. като се свърши оплакването, иде редът на погребението.

Погребение. Преди да бъде погребан, Герман трябва да се опее от свещеника. Някога са викали свещеника да извърши черковното опело и той не е отказвал, понеже му се плащала. Обаче в по-ново време свещениците почнали да се отказват.

Принос. Докато момите извършват погребението, други жени са приготвили всичко за принос; сготвили са гозби, омесили и опекли хляб, варили коливо и други потребности. Като се върнат момите от погребение, всички сядат на приготвената трапеза, ядат и пият за „бог да прости Германа“.

Всяка жена, която ще дойде на тая трапеза, ще донесе нещо от дома си за ядене, ще го сложи на общата трапеза и ще каже; „Туй е за бог да прости на умрелия Герман!“

Докато ядат, стопанката в къщата, където става това погребално угощение, ще казва няколко пъти: „Я вземете и кажете: „Бог да прости умрелия Герман!“ На това всички ще отговорят: „Бог да го простя!^“

След тоя обред всички вярват, че сушата ще бъде премахната и дъжд без друго ще вали.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов