ГОНЕНЕ ЗМЕЙ, ГОНИТБА НА ЗМЕЙ. ПОТЕРА НА ЗМЕЙ

И тоя обреден обичай, наречен гонене змей, стои в тясна връзка с бездъждието, със сушата; устроява се тогава, когато настъпи дълга суша.

Народното вярване утвърждава, че когато настъпи суша и не помогнат нито Пеперудата, нито Германът, тогава в околността на едно или няколко села се е заселил змей, който или дебне да открадне някоя мома, върху която е хвърлил око, или пък ще опустошава нивите.

Тук има нужда от едно обяснение. Когато има суша, обща за цял един край, причината се отдава на онова същество, което владее над дъждовните облаци и тогава се устрояват обредните обичаи Герман и Пеперуда. Но друг е случаят, когато навсякъде наоколо вали дъжд; само в това село или в тия две-три села близки едно с друго не капва ни капка дъжд. Облаци се задават, гърми и се святка и вижда се как дъждът вали в околните села, а в това село няма; облаците заобикалят. В тоя случай народното вярване утвърждава, че змей се заселил в околността на това село. Тоя змей не е от ония, които народното вярване счита за домашен, местен змей и който е полезен, защото пази нивите от градушка, но е змей чуждестранен, който е дошъл с грабителска цел и той не дава на облаците да вали дъжд.

Ето тоя змей се гони; срещу тоя змей се устроява гонитбата, потерата.

КАК СЕ ИЗВЪРШВА ТОВА ГОНЕНЕ?

Когато се решило да се извърши гонката на змея, селският глашатай, наречен кехая_, обажда това на селяните с викане по улиците и с ходенето по къщите. Това е нужно, защото тая нощ, когато ще се гони змеят, трябва всичките псета да бъдат вързани, всичките врати отворени, та гонците да могат да влизат без пречка навсякъде.

Според народното вярване змеят-пакостник се намира или в къщи, или в зимника, или в кошарата, или в окопа, затова и гонците трябва да проникнат навсякъде.

Гонката на змей е тайнствен обреден обичай и него никой не може и не смее да види. Гонците са момци или млади женени мъже, но едри и силни физически. Всеки гонец приготвя дебела тояга, която се нарича кривак. С тоя кривак се мушка навсякъде, дето се предполага, че се е скрил змеят.

Когато настъпи голяма вечеря, т.е. близо до среднощ, гонците тръгват. Ако селото е малко, гонците са една чета; ако ли селото е голямо, гонците са по-много и се разделят на няколко чети.

Гонците са голи-голенички, нямат на себе ни риза, ни гащи, ни капа на главата, ни цървули на краката. Докато трае гонката, гонците не смеят ни дума да кажат, ни глас да издадат; те трябва да бъдат неми. Народното вярване утвърждава, че ако някой от гонците продума или издаде и най-малък глас, той се разболявал, оградисвал от лошата болест; вярва се, че го ударил змеят. Същото сполетва и всекиго, който би видял гонците и би проговорил нещо.

В тая нощ се чуват само псетата, които, като усещат и виждат, че чужди хора тършуват по кошарата, по зимника и къща, силно лаят.

Гонците започват от единия край на селото, преминават на другия и после, като обиколят целия топрак около селото и градините, воденици, овчарски кошари, бачии и др., събират се в реката, окъпват се и там ще се облекат и се връщат призори всеки в къщи. Никой от селяните не бива да знае кои са били гонците, защото тогава змеят не можел да бъде пропъден и следователно дъжд няма да вали.

Гонците влизат във всяка къща, във всяка кошара, зимник и др, сгради и мушкат с криваците си навсякъде във всяко кьоше; те влизат и в окопите и мушкат, обикалят около купите слама и пластовете сено и мушкат в тях.

Всички селяни трябва да са скрити, особено женската челяд, защото ако някои мома, жена или булка се появи, змеят, подгонен от гонците, може да я грабне; и гонците няма да я заминат без едно хубаво мушкане с криваците. Това се върши и върху всеки човек, който би се появил.

Като се извърши тая гонка, вярата народна утвърждава, че змеят е прогонен и дъжд ще вали.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов